Германският външен министър Аналена Бербок. Снимка: EPA/JUSTIN LANE |
Германският министър на външните работи Аналена Бербок обвини Русия, че използва блокадата на износа на зърно от Украйна като военно оръжие. „Блокирайки украинските пристанища, унищожавайки силози, пътища и железопътни линии, и най-вече нивите на фермерите, Русия започна зърнена война, която подхранва световната продоволствена криза“, заяви Бербок по време на срещата на външните министри в ООН в Ню Йорк в сряда, цитирана от DPA.
По данни на германското правителство Русия блокира износа на 20 млн. тона зърно от Украйна, главно за Северна Африка и Азия, като голяма част от него се транспортира през пристанището в Одеса. Украйна е един от най-големите производители в света.
„Русия води бруталната си война не само с танкове, ракети и бомби“, продължи Бербок, част от Зелените. „Русия води тази война с друго ужасно, но по-тихо оръжие: глад и лишения“. Тя каза, че това се случва в момент, в който милиони хора в Близкия изток и Африка вече са застрашени от глад – заради климатичната криза, пандемията от Covid и регионалните конфликти.
Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш също засили натиска върху Москва на фона на рекордния брой хора, страдащи от глад: „Русия трябва да позволи безопасното изнасяне на зърното, складирано в украинските пристанища“, заяви 73-годишният Гутериш. Той добави, че е необходимо страната да се върне на световния пазар – подобно на Русия и Беларус, които също произвеждат големи количества храни и торове.
Започнатата от Русия война заплашва да доведе до продоволствена несигурност за милиони хора и да предизвика криза, „която може да продължи с години“. Гутериш посочи, че поддържа контакти с Русия и други ключови държави, за да намери решение за износа на зърно от Украйна. Той не съобщи подробности, за да не „застраши шансовете за успех“.
От своя страна държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен призова за съвместни усилия в световен мащаб. „Това е криза, която изисква глобален отговор“, каза Блинкен. Според него основен проблем е липсата на торове – трябва да се създадат стимули за тяхното производство. „Вземете Африка, където цената на торовете вече се е увеличила четири пъти от началото на пандемията и продължава да расте след руската инвазия в Украйна“, каза той. След руската инвазия в Украйна цените на пшеницата се повишиха до най-високото си ниво от 14 години насам, припомни американецът.
Бербок каза още, че най-бедните хора в света плащат цената за безразсъдната война на Русия. „Искам да ви кажа от все сърце: виждаме болката ви. Чуваме вашето страдание. И ви подкрепяме“. Тя заяви, че тази година Германия ще предостави общо 3,8 млрд. евро за продоволствена сигурност. В дългосрочен план обаче трябва да се обърне внимание преди всичко на въздействието на изменението на климата върху селскостопанския сектор, предупреди германският министър: „Трябва да помогнем на земеделските стопани да станат по-малко уязвими от суши, наводнения или екстремни валежи“.
По данни на ООН гладът в света е достигнал нов връх. Броят на хората, които са изправени пред сериозна продоволствена несигурност, се е увеличил от 135 млн. през последните две години до 276 млн. днес. Повече от половин милион души са изложени на риск от глад – пет пъти повече, отколкото през 2016 г., а войната в Украйна подхранва този тренд: Заедно Украйна и Русия формират почти една трета от световното производство на пшеница и ечемик и половината от световното производство на слънчогледово олио.
