Снимка: Bloomberg LP |
Борис Джонсън има репутацията на комарджия. Ето защо британският министър-председател може би се е чувствал напълно в свои води с изявлението си. „Сега е моментът да направим редица нови големи залози в областта на ядрената енергия“, обяви Джонсън в коментар за близкия му вестник The Telegraph.
Неговата цел: „Не можем да допуснем страната ни да бъде зависима от руския нефт и газ“. Вярно е, че Джонсън иска да продължи да развива водната и вятърната енергия, в които Великобритания е лидер. Но за разлика от Германия ръководителят на правителството на ядрената сила Великобритания подкрепя и ядрения вариант. Ядрена енергия? Да, моля!
Това са – както обикновено се случва с Джонсън – доста амбициозни планове. До 2030 г. 95% от електроенергията в страната ще бъдат нисковъглеродни, т.е. от слънцето, вятъра, водата и ядрената енергия, и по този начин ще бъдат създадени над 40 хил. нови работни места, обяви министър-председателят.
Основният елемент на „стратегията за енергийна сигурност“ са осем нови ядрени реактора до 2030 г. – по един на година, както изчисли Джонсън. С това министър-председателят иска да покрие огромна част от търсенето на енергоизточници. До 2050 г. се очаква производството на ядрена енергия да се увеличи повече от три пъти до 24 гигавата и да покрива до 25% от очакваното търсене на електроенергия, пише в свой анализ DPA.
Проектът е посрещнат благосклонно в страната. Ядрената енергетика се ползва с широка подкрепа, като дори най-голямата опозиционна лейбъристка партия ясно заяви, че е „про-ядрена партия“.
Това е в рязък контраст с Германия например, където темата за отказа от ядрена енергия до голяма степен среща консенсус в обществото и политическите лидери и това изключва промяна на курса въпреки много по-голямата зависимост от изкопаеми горива от Русия.
Вместо това Джонсън взима пример – както често прави – от традиционния си конкурент Франция, където президентът Еманюел Макрон обяви тази година „възраждането на ядрената енергетика“.
Цените на електроенергията и газа се повишават значително
Дълго време Великобритания беше пионер в областта на ядрената енергия. През 1956 г. кралица Елизабет II открива първата в света атомна електроцентрала с търговска цел в Калдер Хол в Северозападна Англия. Междувременно в експлоатация са само шест централи, като пет от тях ще бъдат изключени от мрежата през следващото десетилетие.
„Нашата цел е отново да бъдем водещи в света с технологията, която сме създали за първи път“, самоуверено подчертава правителството на Джонсън.
Консерваторът е подложен на натиск. Вярно е, че разходите за електроенергия се увеличават не само в Обединеното кралство, но тук въздействието е много по-силно. Цените на електроенергията и газа се покачват стремглаво – през април основната тарифа се повиши с 54%, а подобно увеличение се очаква и през есента. Според експертите мерките на правителството досега далеч не са достатъчни, за да предпазят милиони потребители от изпадане в енергийна бедност.
При всички обещания на Джонсън никой не знае колко време наистина ще отнеме, докато осемте обещани атомни електроцентрали бъдат свързани към мрежата. Това се вижда от примера с Hinkley Point C. на EDF. Реакторът в югозападното английско графство Съмърсет вероятно ще бъде готов най-рано през 2025 г., т.е. с около десетилетие закъснение – и с приблизителна стойност на строителството от 25 млрд. паунда (29,5 млрд. евро) се смята за „най-скъпия обект на земята“.
Единственият друг действащ проект за електроцентрала – Sizewell C в Съфолк, Източна Англия – няма да произвежда енергия преди 2034 г. „Подобно на петрола и газа от Северно море, тези нови централи няма как да бъдат готови навреме, за да решат проблемите ни“, критикува Greenpeace.
Експертите имат някои опасения
Тук в игра влиза друга идея на Джонсън, наречена SMR (Small Modular Reactor). Значително по-малки и по-евтини от големите електроцентрали, малките модулни реактори на британската група Rolls Royce ще могат да захранват по един милион домакинства. Едва през ноември 2021 г. правителството инвестира още 210 млн. паунда в разработката.
Експертите обаче виждат редица проблеми. „Всеки ядрен проект – включително и неизпитаните (и впрочем немалки) SMR – неизбежно е изключително скъп, времеемък и оставя наследство, с което все още не знаем как да се справим“, казва Сара Дарби от Оксфордския университет. Даниел Нюпорт от Tony Blair Institute добавя: „Това е стратегия за 2030-те и 2040-те години, която не допринася за решаване на настоящата криза“.
Ядрената енергия е по-скоро дългосрочна рецепта. В краткосрочен план сметките за електроенергия ще продължат да се увеличават, признава министърът на икономиката Кваси Куаренг.
Анализаторите пък са изненадани, че правителството пренебрегва щедрата в страната вятърна енергия. Освен това все още се пренебрегва едно очевидно решение на острата ценова криза: цялостна топлоизолация все още няма. На много места на Острова прозорците все още са с единични стъкла.
