Снимка: Pixabay |
Металите ще играят централна роля за успешното изграждане на европейските вериги на стойност за чисти технологии и постигането на целта на Европейския съюз (ЕС) за въглероден неутралитет до 2050 г. В резултат на прекъсванията на доставките заради пандемията от COVID-19 и инвазията на Русия в Украйна, липсата на устойчивост на Европа във връзка с нарастващите нужди от метали се превърна в стратегически проблем, според доклад на европейската металургична асоциация Eurometaux.
Изследването на Eurometaux разглежда как Европа може да изпълни целта си за „постигане на сигурност при ресурсите“ и „намаляване на стратегическите зависимости“ при металите, които взимат участие в енергийната трансформация, чрез оценка на търсенето, предлагането и устойчивостта на Зелената сделка и нейните нужди от ресурси.
В доклада се заключава, че Европа има възможност да положи основите за по-високо ниво на стратегическа автономия и устойчивост за жизненоважните метали чрез оптимизирано рециклиране, инвестиции във веригата на стойност на вътрешния пазар и по-активно глобално снабдяване. В момента има спешна нужда от решителни действия, за да се избегнат затруднения при някои суровини, които се очаква да се сблъскат с недостиг в края на десетилетието.
Ролята на металите в енергийния преход
Европа планира бърза трансформация от днешната система на изкопаеми горива към технологии за чиста енергия. Този енергиен преход зависи до голяма степен от наличността на редица метали. Електрическите превозни средства, батериите, слънчевите фотоволтаични системи, вятърните турбини и водородните технологии изискват значително повече метали от техните конвенционални алтернативи, за да заместят нуждите от изкопаеми горива.
Според Международната агенция по енергетика (МАЕ) за технологии за чиста енергия, сценарият, съобразен с Парижкото споразумение за климата от 2015 г., ще изисква почти два пъти по-голям обем метали до 2050 г., ако светът продължи да разчита на настоящите климатични политики.
Основните метали, предлагани в големи обеми, като алуминий и мед, доминират по отношение на тонажа, използван в чистите технологии, но няколко метала с по-малък обем като литий, кобалт и диспросий, ще отбележат изключително голям ръст на търсене в започналия преход.
Целта на Европа за климатичен неутралитет до 2050 г. и средносрочната цел за 2030 г. показват, че напредъкът на региона в това отношение се ускорява с по-бързи темпове от други места по света, с планове да осигури голяма част от нужната енергия чрез възобновяеми източници в рамките на две десетилетия.
Европа ще изисква само директни доставки на метали за технологиите, които произвежда на вътрешния пазар (в сравнение с вносните продукти).
Местните нейни индустрии вече обявиха планове за растеж или за създаване на местно производство на чисти енергийни технологии на различни нива на зрялост. Проучването на Eurometaux определя количествено изискванията за металите, които попадат в рамките на тези цели.
