Решението дали България ще вдигне ветото си, наложено над преговорите за присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз (ЕС), задължително ще бъде гласувано от Народното събрание. Това увери в петък вечерта Лена Бориславова, началник на кабинета на премиера Кирил Петков.
“Обединихме се, че за нас най-важно е да има широко съгласие по темата за Република Северна Македония, поради което се препотвърди обещанието, което сме дали цялата коалиция, че тази тема задължително ще мине през Народното събрание”, каза Бориславова след края на коалиционен съвет по темата в Министерския съвет.
Заседанието беше свикано след призива от Петков към президента Румен Радев за свикване на Консултативен съвет по националната сигурност (КСНС) във връзка с преговорите между София и Скопие.
По думите на Бориславова, цитирани от БТА, до момента не е имало разговор между премиера и държавния глава по темата, но “двамата са ви диалог”. “Това няма да е правителството и кабинетът, които ще предадат българския национален интерес”, добави тя.
“Когато имаме решение и доклад на Министерството на външните работи, в който се отчита напредък по българската позиция, тогава ще имаме и предложение към Народното събрание. На този етап не сме там”, добави Бориславова.
България е единствената страна в ЕС, наложила вето на началото на преговорите на Скопие за членство в ЕС. Това стана през ноември 2020 г., по време на управлението на ГЕРБ и „Обединени патриоти“. Сред посочените тогава аргументи бяха езикът на Северна Македония и лошата оценка на София за спазването на Договора за добросъседство между двете държави.
През януари на друго заседание на КСНС партиите и президента се обединиха около позиция, в която се залага искане за „конкретни резултати“, за да бъде премахнато ветото. Тогава Кирил Петков каза, че в рамките на „реалистичен“ период от шест месеца ще се работи за разрешаването на спора между двете страни.
В четвъртък Европейският парламент прие два доклада, в които призовава Съвета на Европейския съюз да за почне преговори със Северна Македония и Албания за членство в блока. Като допълнителен мотив затова беше посочена и войната в Украйна и опита за изолирането на руското и китайско влияние върху политиката и икономиката на двете страни.
В доклада за Северна Македония имаше и призив за помирение между София и Скопие във връзка със споровете около общата история на двете страни, което е заложено и в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество.
