Снимка: БГНЕС |
От 1 януари 2023 г. със сигурност ще има нова минимална работна заплата, определена по новия механизъм и тя ще бъде около 50% от средната заплата за България. Това каза по БНТ министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков. Средната заплата вече е над 1600 лева, което означава, че минималната трябва да стане над 800 лева.
„В коалиционното споразумение между четирите партии е записано, че ще направим автоматичен механизъм за определяне на минималната работна заплата, който ще отразява индикативните стойности на директивата за минималните работни заплати в страните от ЕС. Там е записано, че минималната работна заплата е около 50% от средната работна заплата. Има съгласие на коалиционните партньори и на финансовия министър. Трябва да се придържаме към това да стане“, каза Гьоков.
Гьоков настоява увеличението да се случи още от 1 юли, но партньорите и финансовият министър смятат, че ще бъде прецедент да се увеличава два пъти в една годината минималната работна заплата.
Министърът определи като справедлива промяната в пенсионния модел. Той смята обаче, че ще бъдат нарушени осигурителни принципи, защото тези 60 лв., които се слагаха към пенсиите като добавки, няма как да се вкарат в пенсията, което очакват българите.
Социалният министър заяви, че антикризисните мерки в подкрепа на българите да преодолеят инфлацията са започнали още с приемането на бюджета за тази година. В него са подкрепени рисковите, нискодоходните групи, включително и пенсионерите с увеличението от 25 декември.
„Правителството мисли в тази посока и преодоляваме голяма част от тази инфлация. Но е цинично да кажем, че когато върлува подобна инфлация по нашите земи, ще я преодолеем с някакви решения в пенсионата система. Трябва две-три години със сериозни действия, за да компенсираме доходите спрямо инфлацията“, каза той.
Предвижда се от 1 юли всички пенсии за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2021 г., да се осъвременят с 10%. Освен това изплащаните към 30 юни допълнителни суми, т.нар. Covid добавки и индивидуалните компенсации, които представляват разликата между дохода от пенсия през декември миналата година и през януари т.г., се включват в действителния размер на получаваната лична пенсия за трудова дейност.
Също от 1 юли минималната пенсия става 467 лева, вместо досегашните 370, а социалната пенсия за старост се увеличава от 170 на 215 лева.
От 1 октомври пенсиите за трудова дейност ще се увеличат с прилагане на модифицирано правило за осъвременяване, като процентът на увеличение за всяка година ще бъде по-голямото измежду нарастването на средния осигурителен доход или средногодишната инфлация.
Гьоков уточни, че бюджетът във фонд пенсии е 12,5 млрд. лева. Разходите за пенсии ще нараснат с около 1,5 – 1,6 млрд. лева. Не би трябвало да се увеличи процентът на дотация от държавния бюджет. По думите му препоръката на международната организация на труда е коефициентът на тежест да бъде увеличен от 1,35 до 1,5, но това няма да бъде направено, защото необходимите средства за това действие ще надхвърлят тези 1,6 млрд, които са необходими и дефицитът ще стане огромен.
След 1 януари 2023 г. предстоят много сериозни реформи в Агенцията за социално подпомагане. Всички плащания от пенсионната система и всички пенсии, несвързани с осигурителен принос, ще бъдат изведени от осигурителната система като социалната пенсия, която няма необходимия стаж, поясни социалният министър.
29 хил. българи са подпомогнати с енергийни помощи от 525 лв., каза още Гьоков. Сега се изчаква решението на КЕВР за цената на тока, за да се приеме пакет за новия отоплителен сезон. Дали тази помощ ще се промени, зависи от това с колко ще се вдигне цената на енергията.
