Автобусите спират, вратите се отварят. Вместо очакваните 200 души обаче, по стълбичките слизат само около петима.
Така изглеждаше ситуацията два поредни дни на гарите във Варна и Бургас. Оттам украинските бежанци, които досега са били настанени в частни хотели, трябваше да бъдат преместени в държавни бази във вътрешността на страната.
Правителственият план за преместването обаче започна с фалстарт. Въпреки обявените разчети от над 30 000 бежанци, които да искат да се възползват от държавната помощ, в понеделник вицепремиерката Калина Константинова се възмути, че желаещи почти няма, и обяви край на програмата.
Защо украинските бежанци избират да не се качат на осигурените им автобуси? И защо влаковите вагони остават празни?
Един от отговорите дава Татяна от град Дружковка – защото само допреди няколко часа хората нито са знаели, че такива автобуси идват към тях, нито са имали представа накъде планира да ги откара чакащият влак.
„Нямаме никаква официална информация“, еднозначно казва Татяна. „Абсолютно никаква.“
По официални данни от началото на руската инвазия в Украйна в България са пристигнали почти 300 000 украинци. От тях временна закрила и подслон от държавата са получили над 110 000 души.
„Не знаем в каква посока ще ни изпратят“
Татяна е медицинска сестра и допреди войната живее и работи в Дружковка в Донбас. В момента военните действия там продължават. Затова и Татяна и 13-годишната ѝ дъщеря, с която е дошла в България, няма как да се върнат в дома си.
Те идват в страната със семейния си автомобил и успяват да намерят стая в хотел в Созопол, който участва в държавната програма, приключваща на 31 май. По нея частните хотели получават компенсации от 40 лв. на ден за настанен украински бежанец. От 1 юни обаче компенсациите стават значително по-малко – 15 лв. за пълен пансион.
От хотела им казват, че ще трябва да напуснат стаята си на 1 юни, а Татяна и дъщеря ѝ решават да попълнят анкетата, обявена от вицепремиерката Калина Константинова.
Целта на анкетата беше държавата да събере данни за украинските бежанци, които искат да продължат да живеят на осигурени от държавата места и съответно да бъдат преместени в бази във вътрешността на страната.
„Казаха ни, че ще получим предварително съобщение 48 часа преди преместването – или по имейл, или чрез обаждане, или през личния ни профил на сайта ukraine.gov.bg„, разказва Татяна в интервю за Свободна Европа.
„Никой обаче не е получил нищо. Ние общуваме и с хората в другите хотели в Созопол, те също не са получили никаква информация“, добавя тя.
Никой не иска да избира, ние просто не получаваме информация.
Говорим с Татяна на 30 май следобед, което означава, че до момента, в който трябва задължително да са напуснали хотела си, остава само ден и половина. По думите ѝ именно това е причината хората да не се качват на осигурения от държавата транспорт – не защото не им харесват местата, на които ги пращат, а защото не знаят кои са тези места и кога ще се случи преместването.
„Никой не иска да избира, ние просто не получаваме информация“, казва тя. „Просто не знаем в каква посока ще ни изпратят“.
„И каква е целта? Украинците сами да си тръгнат?“
В случаите, в които пък хората получават предизвестие от по-рано, че ще бъдат преместени в държавна база, в него липсва информация къде се намира тя. А това е важно за много от украинците, които са стигнали до България с личните си автомобили и няма как просто да ги оставят и да се качат на автобус. В такава ситуация е и самата Татяна.
„След автобус можем да се придвижим. Но след влака? Как?“, посочва тя. „Казват, че нямаме право на избор, че не трябва да знаем къде ще бъдем преместени. Но ние бяхме помолили поне да ни покажат списъци с тези бази. Поне да знаем районите“, допълва Татяна.
Самата тя не разбира защо държавата крие новите места за настаняване от бежанците. По думите ѝ това е странно, защото властите са наясно колко важно е това за хората.
Каква е целта на това нещо Украинците сами да си тръгнат?
„При положение, че активистите ни постоянно се обаждат на гореща линия, те няколко пъти са пътували и до Бургас, за да получат поне някаква конкретна информация. И каква е целта на това нещо – Украинците сами да си тръгнат? Повечето хора, така направиха. Но има хора, които няма къде да отидат, те вече нямат къщи и ние им събираме пари за храна и дрехи“, казва Татяна.
Какво казва държавата?
Обяснението на самите отговорни институции защо местата се пазят в тайна варира. Миналата седмица председателката на Държавната агенция за бежанците Мариана Тошева каза, че тези места са изяснени, но не иска да ги оповести заради опитите от хотелиери сами да организират извозването до тях.
В понеделник пък зам.-областният управител на Бургас Тодор Иванов съобщи пред бТВ, че информацията не се оповестява „от съображения за сигурност“, без да поясни какво има предвид.
Самата Тошева по-рано обвини украинците, че се отказват от настаняването в държавни бази „без основателна причина“ и сравни действията им с „фалшивите сигнали на 112 – когато линейката може да спаси човешки живот, но фактически е отишла на един фалшив сигнал“.
„Ако тези ситуации продължават да се повтарят в рамките на днешния ден или следващите няколко дни, колкото и да е неприятно, колкото и ние всички да бягаме от тази ситуация, може да се окаже, че бежанският център в Елхово може да се окаже като един необходим ресурс. Там настаняваме всички мигранти, какъв е проблемът да бъдете настанени, дали си от Украйна или от Афганистан, не виждам каква е разликата, всички сме живи хора“, каза Тошева.
Думите ѝ предизвикаха остра реакция, като някои от украинските граждани видяха в тях заплаха. Юлианна Лиза Килукина, която живее в България отпреди войната и помага на свои сънародници като доброволка, обвини Тошева, че се опитва да оправдае закъснелите и хаотични действия на държавата с някакви „капризи“ на самите украинци.
„Вашият брифинг и обръщение към украинските бежанци в България е пълно признание за некомпетентността на Оперативния кризисен щаб“, написа Килукина.
„Пълната липса на комуникация с бежанците от преминаването на границата и пълното неразбиране на нуждите са следствие от днешния и следващите дни“, написа още тя.
„Останаха само хората, които няма къде да се върнат“
Татяна също има собствени примери за объркващата и неясна комуникация на държавата. По думите ѝ въпреки желанието на много от украинците сами да решат проблема с преместването си, институциите са ги спрели.
„Ние проверихме сами някакви бази, които биха могли да ни настанят. Но от Кризисния център получихме отговор, че нямаме право да се настаняваме сами. След няколко дни вече казаха, че можем да се настаняваме сами, направо да си търсим място. Обаждаме се в Кризисния център и те постоянно споделят различна информация. Първо ни казаха да не се настаняваме сами, защото хотелите ще ни таксуват. А после ни казаха, че ако си намерим място, то можем да се преместим“, разказва тя.
Ситуацията довежда дотам, че голяма част от бежанците взимат решение да напуснат България. За това сочи и официалната статистика на „Гранична полиция“, според която през последните дни значително по-голям брой украинци излизат от страната в сравнение с влизащите.
Според Татяна заради липсата на информация какво ще се случи с тях, в България са останали само тези, които вече нямат дом другаде.
„Аз гледам по нашия хотел. Останаха само хората, които няма къде да се върнат – хората от южната част на Украйна, Мелитопол, Херсон, Николаев, Донбас.“
