Закрилата е нещо, което се търси от нуждаещите се от нея, а не се предлага по задължение от държавата, в която тези хора са влезли. Това беше едно от основните послания в гневното изявление на вицепремиерката по ефективно управление Калина Константинова, с което в понеделник тя обяви, че правителството спира кампанията по преместване на украинските бежанци в държавни почивни бази.
Реакцията ѝ беше провокирана от липсата на интерес сред украинците към организирания от държавата транспорт, който в неделя и понеделник трябваше да ги откара от Черноморието към няколко станции във вътрешността на страната. Много от бежанците обаче се оплакаха, че властите не са им обяснили адекватно къде точно ще бъдат настанени и при какви условия, и затова не са пожелали да тръгнат на сляпо.
Защо се стигна до тази ситуация и какъв е проблемът в нея? Това попитахме експертите по комуникация Александър Христов и Любомир Аламанов. Според двамата диалогът между държавата и бежанците има основно значение за това как властите ще се справят с кризата. Те твърдят, че комуникация, доминирана от гняв и заплахи, не може да доведе до положителен резултат.
“Не можеш да убедиш някого да направи нещо като му се караш и го обиждаш”, казва комуникационният експерт и университетски преподавател Александър Христов. Колегата му Любомир Аламанов споделя същото мнение и добавя, че правителството си е позволило недопустимо “грубо отношение” към хора, които бягат от война.
Двамата са съоснователи на Центъра за анализи и кризисни комуникации и бяха сред критиците на правителствената комуникация по време на първата вълна на епидемията от COVID-19 в България през 2020 г. Центърът им защитава тезата, че неадекватните послания, отправяни тогава от властите, имат пряка връзка с последвалите ниски нива на ваксинация срещу новия коронавирус в страната.
Какво се случи
Украинците, избягали от родината си заради започналата на 24 февруари руска военна инвазия, вече надхвърлят 6 милиона. Над 100 хиляди от тях пристигнаха в България и временно бяха настанени в хотели по Черноморието, на които държавата плащаше до края на май по 40 лв. на ден за всеки настанен бежанец.
От 1 юни правителството намали това обезщетение на 15 лв. и предостави възможност на украинците, които не могат да си доплатят, да бъдат преместени в държавни почивни станции, предимно в планински курорти.
През първите два дни от кампанията по преместването им обаче се отзоваха едва около 160 бежанци, а по-голямата част от организираните от държавата автобуси и влакове останаха празни. Това провокира гневната реакция на Калина Константинова.
“Да, сигурно има хора, които са получили социални помощи със закъснение. Да, сигурно има такива, за които е трябвало време, за да се организира лечение. Да, сигурно е имало и такива, които не са успели да запишат децата си на детска градина. Но нима това не се случва всеки ден с българите”, риторично попита вицепремиерката в понеделник.
Константинова се възмути, че властите са направили “повече от невъзможното” за комфорта на украинските бежанци, но “за наше огромно разочарование в замяна получихме масови специфични желания, които категорично няма как да бъдат удовлетворени”. Позицията ѝ беше подкрепена на следващия ден от премиера Кирил Петков, който каза в Брюксел, че “не може българската държава да продължи да подкрепя такова луксозно пребиваване в България”.
Защо това е опасно
Подобно на начина, по който сгрешената правителствената комуникация е повлияла на желанието на голяма част от българското население да се ваксинира срещу COVID-19, Александър Христов смята, че диалогът между властите и бежанците сега също е опасен.
Те са подклаждани от непрестанни акции и митинги на проруската опозиционна партия “Възраждане”, която разпространява пропагандните послания на Кремъл, че войната е провокирана от САЩ и НАТО, а не от Русия. Както и че данните за военни престъпления, извършвани от руската армия, са фалшифицирани.
“Това са хора, които бягат от война, независимо колко богати са били преди това, независимо от това в какви условия са живели. И каквито и условия да може да им предостави българската държава, това може да им бъде обяснено добре, не пред всички и не по този начин”, коментира Александър Христов пред Свободна Европа.
Според него в изявлението на Константинова има “сериозен комуникационен проблем”, защото в него “се прокарва една нишка на надменност, която продължава и в други подобни правителствени изяви, а това е много опасно в такава ситуация”
„Обратното на Динко“
“Мисля си, че това е обратното на Динко. Докато той съвсем открито гони бежанци, на правителствено ниво ние ги приемаме, обаче по нашите условия, стоим на дистанция от тях – приемаме ги, ама не са добре дошли. Това е нещо, което трябва да бъде изгладено комуникационно”, казва Христов.
По повод думите на Константинова, че закрилата трябва да се търси, а не бежанците да очакват, че държавата им я дължи, той смята, че “щом са дошли, значи те търсят закрила тук”. И добавя: “Не можеш да убедиш някого да направи нещо като му се караш и го обиждаш”.
Колегата му Любомир Аламанов отчита, че в момента правителството е поставено под огромен натиск – както заради кризите, произтичащи от войната в Украйна, така и от вътрешни фактори, провокиращи недоволство сред различни среди в обществото.
“Всичко това обаче не може да оправдае подобно грубо отношение. На управляващите това им е работата – да се справят с кризи. А в криза не можеш да се караш на хората, особено на хора, които са жертви и бягат от война, за да си спасят живота.”
Едно „много тъжно“ признание
Аламанов определя като “много тъжно” усещането, което са провокирали думите на Константинова, че българите “всеки ден” се сблъскват с проблеми като липса на социални услуги, ненавременни здравни грижи и недостиг на места в детските градини.
“Много тъжно ми прозвуча това нещо, защото не може управляващ, от която и да е партия, да каже, че ние, българите, сме свикнали на такива неща. Това е ужасно след 30 години преход. Ние не трябва да сме свикнали с това нещо”, казва Аламанов.
Според Христов “това е директно признание, че към този момент българската държава не може да осигури нито на българите, нито на украинските бежанци, нормални условия на живот”.
“Предполагам, но това е само хипотеза, че това адресира едно определено говорене в българското общество, което се възмущава, че за украинците има пари, а за българите няма. Предполагам, че това е нелеп опит да се адресират тези притеснения и страхове”, добавя комуникационният експерт.
Христов е убеден, че цялата ситуация около преместването на украинските бежанци в държавни бази е трябвало да бъде организирана и разрешена с адекватен диалог, но не през медиите.
“Каквито и да са били специфичните искания, това нещо може да се разреши спокойно в индивидуална комуникация без да излиза на повърхността. Защото сблъсъкът с повърхността на този проблем е фатален за тези, които го изразяват по този начин – моралното право е на страната на тези, които бягат от войната.”
В крайна сметка Калина Константинова се извини за думите си към бежанците, след като беше поканена на изслушване по темата в четвъртък в парламента. Според Христов проблемите в кризисната комуникация на държавата обаче няма да намерят решение, докато тя не ги постави на едно ниво с рисковете за националната сигурност и киберсигурността.
