Снимка: Bloomberg LP |
Централните банки оказват все по-голяма тежест върху фондовите пазари с повишаването на основните лихвени проценти, за да ограничат високата инфлация. В четвъртък неочаквано значителното увеличение на лихвения процент от страна на Швейцарската национална банка (SNB) оказа силен натиск върху и без това нестабилните фондови пазари в Европа. А ден по-рано американската централна банка обяви по-високо от очакваното увеличение на лихвите – Федералният резерв на САЩ одобри най-голямото лихвено увеличение от 1994 г. насам.
В следобедните часове пониженията се задълбочиха, след като фондовите пазари в САЩ започнаха да се търгуват с частично големи сривове след възстановяването си в средата на седмицата. На фона на сегашния бърз темп на затягане на паричната политика от страна на централните банки разочароващите икономически данни от САЩ засилиха вече съществуващите опасения за рецесия. Например регионалният водещ показател за региона на Филаделфия изненадващо се влоши и сега сигнализира за спад на икономическата активност.
„Днес на борсата във Франкфурт се случи поредното истинско клане, при което германските индекси на акциите понесоха сериозни удари. Големият обрат в лихвените проценти значително помрачава настроението“, казва пред N-TV участник на фондовата борса: „Трябва да анализираме три повишения на лихвените проценти: в САЩ, Швейцария и Обединеното кралство“.
Швейцарската централна банка покачи лихвите за пръв път от 15 години, докато Унгарската централна банка също предприе ястребов** ход. Английската централна банка (АЦБ) записа най-дългата серия лихвени повишения от 25 години насам, с което цената на кредитите достигна най-високото си ниво от януари 2009 г.
Швейцарският ход отново показва колко много изостава ЕЦБ, казва пред Handelsblatt икономистът Томас Гитцел от VP Bank. „Европейските централни банкери в момента се возят на пътническия влак и рискуват доверието в паричната си политика“.
Според стратега Крис Сциклуна от Daiwa Capital Markets решението на Швейцария показва, че в момента има само една посока за лихвените проценти – нагоре. „Това само подсказва, че почти всички големи централни банки се движат в една и съща посока“.
След решението на централната банка швейцарският фондов индекс временно се сри с повече от три процента. Швейцарският франк поскъпна значително: Доларът загуби 1,1% спрямо националната валута до 0,9832 франка, а еврото бе по-слабо с повече от 2% до 1,0160 франка.
На пазара на облигации доходността отново се повиши, като директно компенсира рязкото понижение от сряда. Дори много слаби икономически данни от САЩ биха могли само временно да подкрепят пазарите на облигации. От цялата дилема спечели цената на златото, която се повиши значително.
На моменти Dax падаше като камък. В крайна сметка водещият индекс на Германия излезе от търговията с минус от 3,3% или почти 450 пункта до 13 036 пункта, като дъното му за деня беше 13 008 пункта. По този начин германският бенчмарк индекс е на най-ниското си ниво от началото на март. Индексът MDax на компаниите със средна капитализация спадна с 3,77% до 26 735,77 пункта, като междувременно достигна най-ниското си ниво от ноември 2020 г. насам.
Индексът EUROSTOXX50 спадна с 2,8% до 3435 пункта. Паневропейският индекс Stoxx 600 затвори с 2,3% надолу, като технологичните акции се сринаха с 4,4%, повеждайки спадовете. Средата на по-високи лихвени проценти се разглежда като негативна за ориентираните към растеж сектори, като технологичния. В Париж CAC 40 се понижи с 2,39% до 5886,24 пункта. Британският бенчмарк FTSE се понижи с 3,14 на сто до 7044,98 пункта.
В Dаx всички 40 акции бяха на червено, като Deutsche Börse се представи най-добре с минус 0,03%. Индивидуалните акции демонстрират опасенията, че повишаването на лихвените проценти и инфлацията ще окажат натиск върху потреблението. Акциите на Zalando се сринаха с 12,4%, при Delivery Hero понижението е с 9,8%, а при Hellofresh – със 7,5%.
Предупреждението за финансовите резултати генерира спад на акциите на британския онлайн търговец на дрехи Asos. В следобедните часове книжата се сринаха с почти 29%. Инфлационният натиск оказва все по-голямо влияние върху поведението на клиентите при пазаруване, поради което прогнозите не могат да бъдат запазени, обяви компанията. За финансовата година, която приключва в края на август, се очаква коригирана печалба преди данъци от 20 до 60 млн. паунда, докато анализаторите досега очакваха средно 83 млн. паунда.
Акциите на THG Plc поевтиняха с 29%, след като консорциумът, подкрепен от инвеститора в електронната търговия Belerion Capital, реши да се откаже от сделката за изпадналата в затруднение британска компания за онлайн пазаруване.
