Френският президен Еманюел Макрон и центристката му коалиция „Заедно!“ губят абсолютното си мнозинство на втория тур на парламентарните избори в страната, предаде Франс прес.
Формацията получава 245 от общо 577-те места в Националното събрание, предаде Ройтерс, цитирайки окончателните резултати от парламентарните избори, съобщени от френското вътрешно министерство.
Лявото обединение на Жан-Люк Меланшон ще бъде водещата опозиционна сила в долната камара на френския парламент. Изборите бяха белязани още от пробив на крайнодесния Национален сбор на Марин Льо Пен, който ще се сдобие със своя група в Националното събрание.
Консервативната партия „Републиканците“ загуби статута си на основна опозиционна сила, но въпреки това може да осигури мнозинство на Макрон със своите 61 депутати и е смятана за негов най-вероятен коалиционен партньор, отбелязвеа Франс прес. Лидерът ѝ Кристиан Жакоб обаче заяви в неделя вечерта, че „Републиканците“ ще останат в опозиция.
Друг вариант пред френския президент е да управлява с правителство на малцинството, което ще трябва да търси подкрепа в долната камара на парламента при гласуването на всеки внесен от него законопроект, отбелязва Ройтерс.
Според предварителни данни от екзитпол, цитирани от Франс прес, на коалицията на Макрон не й достигат около 40 места за абсолютно мнозинство от 289 места в 577-членното Национално събрание.
Тези резултати поставят под въпрос възможността на преизбрания през април държавен глава на Франция да управлява ефективно и да прокара своята политическа програма, особено реформата на пенсионната система, отбелязват световните агенции.
„Това е преди всичко изборен провал за Макрон“, обяви в неделя вечрта Жан-Люк Меланшон, чиято лява коалиция си осигури 137 места и попречи на центристите на преиздента да спечелят абсолютно мнозинство.
Националният сбор се нуждаеше от най-малко 15 депутати, за да може да формира своя група в Националното събрание. Вместо това партията на Марин Льо Пен, която достигна до балотаж на президентските избори през април, спечели цели 89 места, отбелязва БТА.
Избирателната активност бе още по-ниска, отколкото на първия тур на 12 юни, спадайки до около 46 процента – второто си най-ниско равнище в историята. Тя все пак надмина историческото „дъно“ от над 42 процента, регистрирано през 2017 г.
