Борис Джонсън. Снимка: Bloomberg |
Каква само бе миналата политическа седмица във Великобритания. Далеч от обещанието за „без граница в Ирландско море“, сега сме заплашени от търговска война заради решението на правителството на Борис Джонсън да отмени собствените си договорни ангажименти относно Северна Ирландия. Има ново искане за референдум за независимост на Шотландия, пореден опит за разпадане на Обединеното кралство, пише за Financial Times лорд Майкъл Хезълтайн, бивш британски вицепремиер от консерваторите.
Планът за изпращане на лица, търсещи убежище обратно в Руанда се разпада, като носи със себе си обичайната реакция на брекзитърите, че Великобритания трябва да се откаже от следвоенната Европейска конвенция за правата на човека, основана на демокрацията, свободата на личността и върховенството на закона, и създадена отчасти като маяк на надеждата за милионите, поробени под комунистическата диктатура.
Опашките се върнаха. По време на последната война те отразяваха страшната заплаха, пред която бяхме изправени, но поне имаше общ враг. Осъзнахме, че всички сме в това заедно. Този път Брекзит принуди милион европейци да се приберат у дома. Има опашки при лекарите, опашки в спешните отделения, опашки по летищата, опашки на пристанища, опашки в паспортните служби. Земеделските производители влагат неприбраната си реколта обратно в почвата.
Решението на правителството е да издава визи само на най-квалифицираните и талантливи имигранти, обучени в някои от най-бедните страни на земята, като същевременно съкращава програмите за помощ, предназначени да помогнат на тези страни да насърчат гражданите си да останат там.
Дойде втората оставка на един от съветниците по етика на Борис Джонсън, неспособен да живее с напрежението на работата. Може да няма заместник – сега сме в зона, освободена от етика.
И всеки ден внимателно подбрана група консервативни министри дефилира. Всеки ден те заемат внимателно организираната си позиция.
Междувременно Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) прогнозира, че Обединеното кралство ще стагнира през 2023 г. Единствено Русия се представя по-зле от групата на богатите страни Г-20. Паундът спада както спрямо долара, така и спрямо еврото.
По-предната седмица инстинктът на градинаря в мен предвиждаше нова пролет за тези, които знаят, че Брекзит е катастрофа. Аргументът ми беше нарастващо доказателство за последствията от него и увеличаващата се съпротива. Миналата седмица това разцъфтя, със заглавия, вариращи от „Римейнърите (поддръжниците на оставането в ЕС – бел. прев.) се прегрупират на фона на пълния им неуспех да се възползват от Брекзит“ до „Изплашените инвеститори продават лири“.
Характеризирането на онези, които не са съгласни с Брекзит като брюкселски марионетки, винаги е било особено аматьорска интерпретация на историята. Като министър в правителствата на торите в продължение на 17 години, при Тед Хийт, Маргарет Тачър и Джон Мейджър, никога не съм бил изпращан в Брюксел, за да защитавам нещо друго от британския интерес. Това беше точно същата национална позиция, която заеха други членове на ЕС тогава в търсене на споразумение, което да направи всички ни по-силни, по-богати и по-могъщи заедно.
