Очакваме от българските депутати, най-представителната извадка от народа, да проявяват повече уважение към българския език, към опонентите си в парламента, които изразяват други политически идеи. Агресията и вулгарността в речта на българските политици показва ниско възпитание, бедна езикова култура, неуважение към опонентите и всички нас, като граждани, коментира доц. Владислав Миланов, езиковед, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria.
„Ние вече имаме представителна извадка на това как през годините българските политици се обиждат и каква лексика използват в общуването помежду си. Изводите, до които достигаме, са, че агресията на уличната реч, циничните употреби се увеличават. И тази тенденция не спира да се задълбочава през годините“.
В социалните мрежи мненията могат да бъдат най-различни, каза Миланов. „Социалните мрежи позволяват това. Нормално е, когато едно политическо ядро твърдо вярва в своята политическа партия, да се радва на подобен тип употреби [на агресия и вулгарност]. Но ако стигнем дотам, че политическото да надделее над това, което е определящо за една държава – културата, възпитанието, езикът, речта, която изразява ценностната система, това е само началото на една словесна война. Защото другите ще им отговорят по подобаващ начин“.
„Какво правим чрез речта – не се доближаваме един до друг, а се обиждаме и ставаме една непоносима нация. Това е плод на политическото мислене и на политическите пристрастия. Речта е надпартийна. Тя е белег за култура, за едно европейско гражданско, комуникативно общество, в което можем да изразим мислите си със силата на езика. Не е нужно да стигаме до най-ниските регистри, за да се харесаме на някоя политическа агитка“, обясни гостът.
Относно причините за подобни залитания гостът каза, че това се дължи на напрегната ситуация, но и „защото през последните години не се изгради висока политическа култура“. По думите му ораторските умения и адекватната реч не се учат в университета и дори в най-добрите политически образователни институции.
„Това трябва да е създадено много по-рано – още в семейството и в училището. Ако човек в публичната реч допуска отклонения или не може да формулира теза, това не е въпрос на това какво е учил, а на автокорекция – да обърне внимание, да се консултира със специалисти и да не допуска такъв вид отклонения“, хоясни експертът.
При публичната реч, дори в най-добрите образци, които сме наблюдавали, никога не се подхожда без подготовка, добави гостът. „Например Маргарет Тачър никога не е излизала да говори неподготвена – 45-50 минути е упражнявала своята реч“.
„Ние използваме речта като моментно състояние. Много често у политиците наблюдаваме реч преди мисълта – необмислена реч. И това много ясно се долавя. Не е въпрос, нито на училище, нито на образование, а на интелигентност, на усвоени навици, на прочит на много книги, с които човек добива богата лексикална култура. Всичко това е въпрос на натрупан опит, защото в повечето ситуации на публичната реч ние използваме говоренето, като спонтанен процес, а всъщност говоренето трябва да бъде [прецизно]“.
Има ли български политици, които говорят умерено? Има ли политически фигури, които са инициирали „силни дейности в подкрепа на българския език и българистиката“ и кои са те“?
Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria
https://www.dnes.bg/ … Натисни СПОДЕЛИ, моля!
