Вероятно ще наблюдаваме криза на енергийните пазари с много високи нива на цената на електрическата енергия и природния газ през зимата, съчетана с икономическа рецесия през първото тримесечие на 2023 г. Всички фактори – разрушаване на търсенето, високи енергийни ресурси, затруднения по цялата верига на снабдяването – ще се сблъскат наведнъж. Tова прогнозира в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria Николай Кискинов, управляващ партньор на „Владимиров Кискинов“.
„Стресовете на пазарите се проявиха не заради профилактиката на „Турски поток“, а заради намалените количества газ по „Северен поток“, за които Русия обвини западните санкции, които попречиха на връщането на оборудване за помпени станции от ремонт в Канада“, поясни Кискинов.
Според него повишаването на цената на природния газ на пазарите от 80 евро до 130 евро, а на електрическата енергия – от 400 на 700 евро, е “загрявка за зимата“.
„Ако ще има стагнация в икономиката, тя ще се случи през зимата, ако ще се спират или ограничават доставките, има смисъл да се прави през зимата“, е мнението на експерта и по думите му страхът от нарушаване на енергийните доставки е много голям.
Кискинов допусна, че България все още няма нови дългосрочни договори за зимата за газ извън количествата от Азербайджан и смята, че страната ни най-вероятно ще разчита на доставки месец за месец на втечнен природен газ (LNG) през терминалите в Гърция и Турция.
Той предупреди, че това поставя под сериозен риск намирането на необходимите количества, както и че междусистемните капацитети с Гърция не позволяват пълно задоволяване на българското търсене. „За момента изглежда, че отвързването от руския доставчик работи, което озадачава пазарите, които не очакваха то да е толкова рязко. Но работи в летен режим“, коментира адвокатът.
Той съобщи, че цената на КЕВР за „Булгаргаз“ в момента е 142 лв., но очаква тя да расте между 160 лв. – 170 лв.
„На пазара на електричество се наблюдава отчетлив тренд нагоре. Правителството трябва да идентифицира кои са най-енергоемките индустрии и тези, които не могат да подобрят своята енергийна ефективност, за да насочи към тях помощите за високите цени на тока“, съветва Кискинов.
Той пресметна, че до момента програмата за компенсиране от държавата на 80% от цената на тока над 200 лв./Mwh не е довела до забавяне на инфлацията, но е накарала бизнеса да не се интересува от енергийните си разходи, защото разчита на държавната помощ.
„Програмата постави икономиката на системи безсрочно напред във времето“, категоричен е експертът. – Българската индустрия трябва да научи, че в ситуация на турбулентни енергийни пазари и нужда от подкрепа, която е от една година, можеш да насочиш мерки за подобряване на енергийна ефективност, управление на товари, хеджиране на риска.“
Кискинов е убеден, че има предприятия, които могат да управляват риска, но смята, че на практика обещанието за безсрочна помощ от държавата стимулира обратното поведение. Помощите според него трябва да са за целеви сектори и предприятия и „постепенно да спират, защото се свикват индустриите да бъдат подпомагани и да нямат конкурентно поведение“.
Защо въпреки дотациите част от компаниите вече са калкулирали по-високите цени в продуктите си и на практика увеличават инфлацията? Защо няма интерес от български предприятия към обявените търгове от НЕК? Как се променят газовите доставки към Европа?
Целия разговор може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „В развитие“ може да намерите тук.
