Американският президент Джо Байдън. Снимка: EPA/БГНЕС |
Американският президент Джо Байдън заяви в четвъртък, че САЩ ще предоставят оръжия и военна помощ на Украйна на стойност още 800 млн. долара и поздрави украинците за смелостта след нашествието на Русия през февруари, предава Ройтерс.
По време на срещата на върха на НАТО, на която алиансът се договори за приемането на Финландия и Швеция, Байдън заяви, че САЩ и съюзниците им от НАТО са обединени в противопоставянето си на руския президент Владимир Путин.
„Не зная как ще свърши това, но ще няма да свърши с победа на Русия в Украйна“, каза Байдън на пресконференция. „Украйна вече нанесе тежък удар на Русия“, допълни той.
Байдън, който изглежда подготви съюзниците за дълъг конфликт в Украйна въпреки говоренето през март за възможна победа, допълни: „Ще подкрепим Украйна, колкото време е необходимо“. Той отказа да разкрие повече подробности.
Предстоящото официално съобщение за още оръжия ще се прибави към помощта на стойност над 6,1 млрд. долара, която САЩ вече обявиха, откакто руските сили навлязоха в Украйна на 24 февруари и върнаха пълномащабната война в Европа.
Преди време Байдън обеща още американски войски, бойни самолети и кораби за Европа, след като НАТО се договори да засили способностите си за възпиране и постави над 300 хил. военни в повишена готовност от средата на следващата година.
„САЩ правят точно това, което казах, че ще направим, ако Русия нападне, засилваме нашите позиции в Европа. САЩ призовават света да застане на страната на Украйна“, заяви Байдън.
Руски ответни мерки?
Британският премиер Борис Джонсън заяви, че Лондон ще предостави още 1 млрд. паунда военна помощ на Украйна, а френският му колега Еманюел Макрон допълни, че Франция ще осигури още шест самоходни гаубици Caesar.
Приносът на Великобритания включва системи за противовъздушна отбрана и ново оборудване за електронна война, с което подкрепата на страната надхвърли 2,3 млрд. паунда от началото на нашествието на Москва. Сумата според британското правителство е втора по големина, като отстъпва само на американската помощ.
Изглежда, че Путин не е готов да се оттегли или да преговаря по условия на мирен договор, каза Джонсън.
„Изглежда, че нямаме за какво да говорим. Не само защото за украинския народ ще е много трудно да сключи сделка, Путин дори не предлага сделка“, допълни Джонсън на пресконференция.
В най-голямата промяна в европейската сигурност от десетилетия Финландия и Швеция ще подпишат официален протокол за присъединяване към НАТО идния вторник, каза генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг. Ратификацията от парламентите на 30-те страни членки обаче може да отнеме една година.
Турският президент Реджеп Ердоган каза на пресконференция в края на срещата на върха, че скандинавските страни трябва първо да изпълнят обещанията си в сделката, за да отмени Турция ветото си върху кандидатурите им за членство в алианса.
Той допълни, че Швеция е обещала да екстрадира 73 души, които турският президент определи като терористи.
Путин каза в сряда, че Русия ще отговори подобаващо, ако НАТО изпрати войски или инфраструктура във Финландия и Швеция.
Естонският премиер Кая Калас заяви, че западът трябва да е готов, особено за възможни нападения срещу Финландия, Швеция и компютърни мрежи на НАТО. „Разбира се, трябва да очакваме всякакви изненади от Путин, но се съмнявам, че той ще нападне пряко Швеция или Финландия“, допълни тя.
