„Лукойл Нефтохим Бургас“ отчете печалба от 67 млн. лева за 2021 г. Това става ясно от отчета на компанията, даден за публикуване в Търговския регистър. Приходите на рафинерията за миналата година са малко над 1 млрд. лева, което e спад от два и половина пъти в сравнение с 2020 г., когато рафинерията отчете загуба от над половин милиард лева.
„Лукойл“ закупи „Нефтохим“ – Бургас през 1999 г. и след това започна всяка година да отчита загуби, с изключение на 2007, 2016 и 2017 г. В същото време за последните 15 години рафинерията е отчела приходи от над 80 млрд. лева.
Отчетът на компанията за миналата година се очакваше заради променения начин на ценообразуване на компанията, която въпреки че има господстващо положение на пазара, не плаща данък печалба в България и работи на загуба.
Според експерти причината за това беше т.нар. трансферно ценообразуване, по което рафинерията работеше до началото на 2021 г. Моделът не противоречи на закона, но позволява да не се плаща корпоративен данък в България, а печалбата да се изнася в чужбина. Преди година „Лукойл“ промени модела на работа и вече работи на ишлеме. Т.е. получава възнаграждение за петрола, който преработва.
В отчета се казва, че „достигането на печалба се дължи на преминаването към работа по нова бизнес-схема“ – преработка на чужда нефтена суровина на ишлеме (процесинг). За подобряване на финансовите резултати е допринесло и продажбата на оперативните запаси от нефт и нефтопродукти на процесингодателя.
В документа е записано, че към края на 2021 г. дружеството има сключена дългосрочна кредитна линия със своя мажоритарен акционел „Литаско“ за 850 млн. евро, от които са усвоени над 500 млн. евро.
В момента рафинерията „Лукойл“ работи с пълен капацитет, но „увеличаването на обхвата на международните санкции срещу руския износ и финансовия сектор може да повлияе негативно на дружеството“, пише в отчета. Като причини са посочени зависимостта от заема от компанията-майка и от вноса на руски петрол. Замяната на руския петрол „няма да бъде финансово и логистично оправдана без допълнителни инвестиции“.
В отчета е намекнато, че рафинерията може да спре работа, ако бъдат наложени нови санкции на Русия. „Реализирането на допълнителни неблагоприятни сценарии, свързани с възможни бъдещи санкции срещу Русия пораждат съществена несигурност за способността на дружеството да продължи дейността си като действащо предприятие“.
В края на май директорът на Националната агенция за приходите (НАП) Румен Спецов каза, че цените на горивата в България ще регистрират спад, а руската компания „Лукойл“ ще започне да декларира печалба и да плаща корпоративен данък на държавата. Второто е факт, но крайните цени на горивата не падат, а растат.
Руската рафинерия „Лукойл Нефтохим“ е основен производител на горива в България. Традиционно тя преработва предимно руски петрол. За първото тримесечие на 2022 г. близо две трети (63%) от преработения нефт е с руски произход. С поевтиняването на руския петрол след началото на войната срещу Украйна този дял се увеличи. Данните показват, че в България се внася основно руски петрол, а количествата през тази година дори са били по-големи в сравнение с миналата.
По-ниските цени на суровината обаче не водят до по-ниски крайни цени на горивата. Причината е, че рафинерията „Лукойл Нефтохим“ не търгува директно с тях, а само преработва петрола „на ишлеме“. Разликата в цените се губи в сложната схема от свързани руски фирми, чрез които горивата в България стигат до крайния потребител.
От години информацията, която властите предоставят за работата на „Лукойл“ е пестелива. През май, в отговор на парламентарно питане, вицепремиерът Асен Василев каза, че на 9 юни ще станат ясни от митническа ревизия, назначена в „Лукойл“. От Агенция „Митници“ казаха за Свободна Европа, че ревизията не е приключила.
През юни от „Демократична България“ поискаха да се създаде временна анкетна комисия, която да разследва дейността на „Лукойл Нефтохим България“. „На входа и изхода на „Лукойл Нефтохим“ стои компанията „Литаско“, която продава на рафинерията петрол Уралс на цена с 35 долара на барел по-висока от пазарно постижимата. В резултат на това пряката загуба за българските потребители е в размер на над 200 млн. лв. месечно“, каза депутатът от коалицията Ивайло Мирчев.
Въпреки заявените намерения до този момент държавата не е предприела действия и за смяна на представителя на държавата в Надзорния съвет на компанията. „Следва да се вземе предвид, че търговията на петрол и петролни продукти са в компетенциите на министерствата на икономиката и финансите, като към настоящия момент съвместно се обсъждат и съставят критерии за подбор и последващ избор на нов представител“, се казва в отговор от Министерството на икономиката на въпрос на Свободна Европа.
Междувременно заради високите цени на горивата депутатите гласуваха въвеждането на отстъпка от 25 стотинки на литър за бензин А95, дизел без добавки, втечнен нефтен газ и природен газ. Тя ще е валидна за всяко зареждане до 50 литра. Мярката ще важи до края на годината. Въвеждането на отстъпката ще струва на бюджета 150 млн. лв.
