В местността Бялата трева в близост до село Хлябово, област Хасково, се намира един от най-интригуващите паметници от древността – долмените.
Долменът е известен с името „Царски долмен“ или“Фърфаловата сая“. Това е най-големият и запазен долмен в България и на Балканите.
Той е голям, двукамерен, с дромос и фасада. Добре запазени са капаците на двете камери и могилата, която стига до тях. Предната и задната стена на главната камера са скосени в горния край, а страничните стени съответно са съставени от по две плочи – долна вертикална и горна наклонена навътре.
Долмените (от бретонски: дол – маса, и мен – камък) са първите представители на монументалната гробнична архитектура по българските земи. Разпространени са основно на територията на област Хасково в планините Странджа, Сакар и Източни Родопи. Те са предшественици на по-късно създадените уникални тракийски гробници, каквато е и тази при село Александрово. В тях древните траки са полагали телата на мъртвите. Подобен вид гробнични съоръжения са се използвали по тези земи в периода между ХII и VI в. пр.н.е.
По своята същност долмените представляват продълговати едно- или двукамерни помещения, чиито стени са оформени от естествени или грубо обработени каменни блокове, покрити отгоре с друг голям каменен блок. След погребението върху долмена била насипвана малка могила от пръст и дребни камъчета.
[ad id=“225664″]
Долменът при село Хлябово е древен паметник и е датиран към ранножелязната епоха (приблизително 1050 – 500 г. пр.Хр). Смята се, че долмените са били изграждани за хора с висок обществен статус, но все още не е намерено доказателство за конкретна личност. Долмените при село Хлябово са обявени за природна забележителност със Заповед No.378 от 05.02.1964 г.
Подобни паметници могат да бъдат видени на много места в България, но сред най-характерните представители на мегалитната култура са тези в местността Баямлъка при село Оряхово и при село Пелевун, област Хасково.
