За да осъществи плана си, семейството е принудено да продаде наследствен апартамент в Москва. Нужни са им шест самолетни полета, за да стигнат до целта. Двамата успяват да пресекат границата в Тихуана от втория опит.
На територията на САЩ те са задържани и изпратени в център за депортиране. Все пак им е разрешено да останат в страната поне до септември, когато съдът трябва да реши дали да бъдат върнати в Русия.
Сега Лиза, Георгий и техният адвокат подготвят пакет от документи с доказателства, че са били в опасност и заслужават да получат убежище. Надяват се съдът да ги приеме.
Още миналата година, дори преди избухването на войната, броят на руснаците, които се опитват да влязат в САЩ през Мексико, се е увеличил 280 пъти, като основната причина са засилените политически репресии в Русия. Потокът се е увеличил още повече след 24 февруари, когато президентът Владимир Путин изпрати войски в Украйна.
История за страх и надежда
Тогава Лиза е журналист в „Новая газета“, но се налага да спре работа заради новия закон за „фалшивите новини за армията“, който забранява войната в Украйна да се нарича война и изисква да се пишат новини само по информация на руското министерство на отбраната. Но младата жена е усетила репресията още дори преди започването на военната агресия, когато руската полиция бие журналисти с палки на протести. В един от тези случаи жилетката с надпис „Преса“ не помага на Лиза.
„Войната промени абсолютно всичките ни планове. Страхувахме се, че Георгий може да бъде призован в армията и изпратен да се сражава. И имаше опасност от преследване на независими журналисти“, разказва тя пред Current time.
„Живеех в постоянна паника, пиех антидепресанти, бях диагностицирана с посттравматичен стрес, след като бях бита. Беше много трудно, когато започнаха задържанията, глобите, наказателните дела, уведомленията от Роскомнадзор, свързани с войната… Бях в ужасно състояние. Не знам как съпругът ми издържа“, казва още Лиза.
Така двамата вземат съдбовното решение да напуснат Русия. Руснаците не се нуждаят от виза за Мексико, а само от електронно разрешение за влизане. Но ако местните граничари подозират нещо, могат да ги върнат у дома още на летището. За късмет на Лиза и Георгий, това не се случва.
Понеже билетите до Мексико са много скъпи, а после ще им трябват и пари за кола, с която да стигнат до Тихуана и да пресекат границата със САЩ, решават да продадат жилището си.
Всичко става неочаквано бързо.
„Офицерът ми направи знак да покажа личната си карта. Погледна я буквално за секунда и кимна одобрително с глава. Помислих си, че някак всичко е много просто и попитах: „Ние в САЩ ли сме?“. Знам, че американските офицери нямат право да лъжат. Той не ни отговори с „да“ или „не“. Просто замълча учуден какво искаме. И веднага разбрахме какво се е случило: пресекли сме границата“, разказва Георгий.
В САЩ двамата веднага се предават на полицията, предавайки документите и телефоните си. Искат убежище. Те знаят, че от момента, в който пресекат границата без виза, ще бъдат третирани като затворници – с белезници, под пълен контрол, наравно с останалите нелегални.
„Доста е трудно, но е поносимо. Поискахме политическо убежище, защото наистина бяхме заплашени от преследване. И не бяхме направили нищо незаконно, освен да пресечем границата“, казва Лиза.
Тя прекарва 16 дни в килия в затвора за депортиране, а Георгий – почти месец. Първата седмица двойката е в изолация. Казват, че условията са много тежки – в един момент 28 жени са спели в стая с размери 24 кв. метра.
„Главите на едните бяха срещу краката на другите, завивахме се с одеяла от фолио“, разказва Лиза.
„Повечето бяха руснаци, беларуси, арменци, много арменци. Имаше седем чеченци, трима от които братя“, допълва Георгий.
За украинците е по-лесно
Украинци, бягащи от войната, пресичат американската граница заедно с Лиза и Георгий. Но за тях е по-лесно. Доброволци са организирали специален лагер за тях. Освен това на бежанците от Украйна вече се издават безвизови разрешения за влизане в САЩ и могат да останат в страната поне една година. От май в Европа се приемат документи за влизане в Съединените щати от украински граждани и оттам те могат веднага да отлетят.
„Преди войната украинците идваха в Мексико с туристическа виза и след това пресичаха границата на САЩ по хуманитарни причини. А сега хората могат да отиват директно. Така е по-лесно, по-безопасно и по-евтино за тях“, обяснява доброволецът Влад Федоришин, който работи в Тихуана.
„Струва ми се, че ще бъде по-добре, защото ако прекосите Мексико, има много трансфери. И много дълъг път, който е много скъп“, допълва Анастасия Горда – бежанка от Украйна.
Но за руснаците, които бягат от страната заради войната, няма такава програма. Засега администрацията на Джо Байдън предлага да се опрости получаването на американски визи само за руски учени и инженери.
От октомври миналата година до април тази година по-малко от 11 000 души са получили убежище в САЩ. Само 13 от тях са от Русия. Но Лиза и Георгий казват, че не са виждали други възможности за себе си и не съжаляват за нищо.
„Веднага щом пресякохме границата, разбрах, че съм в безопасност. Разбира се, Съединените щати не са идеална страна. Тук също се нарушават законите и човешките права. Но поне това може да бъде решено, можеш да получиш справедливост в съда, защото съдилищата тук са справедливи“, убедена е Лиза Кирпанова.
