Инфлацията е инерционен процес, който тръгва бавно, но и бавно спира. Прогнозите за 2023 г. са горната граница на инфлацията в България да е 6,8% на годишна база, което означава затишие. Моят съвет е българите да отложат прекаленото потребление. Този коментар направи в Bulgaria ON AIR Щерьо Ножаров, икономически съветник към Българската стопанска камара, след като за юни Евростат отчете близо 15% инфлация за България. В Европейския съюз инфлацията също отбеляза нов рекорд през юни от 9,6% на годишна база.
Като един от големите проблеми пред бизнеса в България икономистът посочи липсата на предвидимост, но очакванията му са до десетина дни да има яснота по ключови за бъдещето въпроси.
„Очаква се „Северен поток 1″ да бъде пуснат, макар и в ограничено количество. Това ще помогне за запълване на газовите запаси. От срещата на премиера в Азербайджан очакваме евентуална договорка за увеличение на подаваното дългосрочно количество газ. До седмица окачваме и яснота около съставянето на правителство, което също е важно за стабилността“, смята той.
По думите му компенсациите за тока се получават от бизнеса със закъснение от 30-40 дни, коментира той мерките, взети заради поскъпването на енергоносителите. Той обаче е на мнение, че голяма част от дребния бизнес не може да си позволи плащанията с наличните обороти и има риск за оцеляването му през есенно-зимния период.
Такива рискове има и в бюджетите на домакинствата, предупреди и финансистът Йордан Генов. Според него дори инфлацията да стане 2-3% те вече са загубили покупателната си способност и са станали по-бедни.
Според него може да се живее по-скромно, като се намалят месечните разходи, за да не се изпада в рискови ситуации с поемане на задължения. „Добре е да ограничим разходите за забавления, не можем да не си платим сметките, наема, да не се храним, да не пътуваме до работа. Трябва да режем от другите разходи“, призова финансистът.
Той съветва, че вече е време да пестим, за да можем да си плащаме сметките през зимата.
„Важно е да си дадем ясна представа с колко са се увеличили нашите разходи. Живеем с лъжливо усещане колко харчим. Хората неусетно започват да харчат повече, което намалява спестяванията, може да доведе до непредвидено задлъжняване. Трябва да проследим разходите си в рамките на няколко месеца, да видим каква е нашата лична инфлация и да планираме следващите месеци, когато домакинствата имат повече разходи. Не остават много месеци до зимния период. Време е да видим какви са възможностите да заделяме буфери за бъдещото потребление“, отбеляза Генов.
И двамата събеседници са категорични, че антиинфлационните мерки не дават нужния ефект, защото не са насочени към правилните групи.
„Прави се компенсиране на доходи, а не овладяване на инфлацията. За стабилизиране на икономиката се разчита повече на европейски средства, като от Плана за възстановяване и устойчивост, а не на национални средства от бюджета“, коментира Ножаров. Той е убеден, че ефектът от тях се очаква много по-късно.
Ножаров обясни, че макроикономическите прогнози показват, че икономиката ще се възстанови през 2024 г.
Ще засили ли проблемите пред населението сегашната разходна политика, при която могат да се надхвърлят 40% публичните разходи? Връща ли се България към планова икономика? Отдалечават ли се моделът на програмното бюджетиране и административната реформа? Каква зима ни очаква на фона на политическа криза, рецесия и войната в Украйна?
Гледайте още видеа в сайта на Bulgaria ON AIR.
