“Виждам как тази война ме променя – наред с болката и съчувствието усещам как в душата ми тлее омраза! Мислех, че това чувство ми е непознато, а сега то е в мен! Аз, която винаги съм се опитвала да разбера, да простя, желая сега смъртта на този деспот. Тъжно ми е…”. Думите са на София Хангесбах, родом от Бургас, която от 1997 година живее в Бон и работи като юрист в Сметната палата.
„Войната променя всички. Това е бавен и вероятно траен процес, който тепърва осъзнаваме. Чувствам се тревожна. Войната в Украйна ме изпълва с тревога, която спокойно може да се опише като хронично състояние, както, предполагам, е и при повечето хора“, казва Радмила Младенова, научен сътрудник в Центъра за изследване на антициганизма към Университета в Хайделберг.
“Много неща мога да отчета като промяна. Отвориха ми се изведнъж очите за огромната зависимост от Русия, в която се намира днешна България и за тази обяснима и необяснима автоматична реакция да защитиш насилника си. За това спомогна и документалният филм на Светослав Овчаров и проф. Евелина Келбечева „Второто освобождение“. Открих украинската писателка Оксана Забужко и романите й „Полеви изследвания на украинския секс“ и „Музеят на изоставените тайни“.
Но най-голямата промяна-откритие свързвам със Зеленски, визионер, воин на духа, живо въплъщение на думата „смелост“. Имаше много статии в западната преса, които го описват просто като комик, актьор, но ако човек се загледа по-внимателно в политическото кабаре „Квартал 95“, което той прави с екипа си години наред и което прераства в сериала „Слуга на народа“, то е видно, че Зеленски носи една жива проевропейска визия за Украйна, която няма конкурент. Така както Вазов използва литературните форми на своето време – роман, пиеса, разказ, пътепис, епична поема, стих, за да вдъхне живот на едно общонационално светоусещане, така Зеленски борави днес с формите на масовото развлечение, за да очертае едно общо бъдеще и благоденствие за украинците; той е първо политик на духа. Оттук и един въпрос, който не ми дава мира: защо в България няма един културен продукт, който да може да се мери по смелост и визионерство с проекта на Зеленски?”
При Ирена Маркова-Бедри, научен работник към проект, изследващ расизма и десния екстремизъм в социалните мрежи към организация с нестопанска цел в Берлин, се усилва чувството за вина, когато самата тя се отдава на иначе нормални забавления.
Започнах да изпитвам ярост и гняв, при всяко едно обичайно действие
“След първичния страх през първите няколко дни, започнах да изпитвам ярост и гняв, при всяко едно обичайно действие, което можех да извършвам свободно, например да изляза от вкъщи някъде с приятели, да отида на танци, на концерт… чувствах се виновна, че аз мога да правя това, докато само на няколкостотин километра от мен, мъже се сбогуваха с жените и с децата си, без да знаят дали отново ще ги видят.. “
Райчо Пенчев, служител в обществения сектор в Бон, казва, че сега е оценил още повече необходимостта от мир в Европа.
“Глупаво е да не се страхуваш, когато сигурността ти като индивид или общност е застрашена. Въпросът е дали правиш нещо? Тук също отговорът е „да“, защото само с едно действие можеш пребориш друго действие. Бездействие е да си съгласен с това, което се случва. Така и аз се опитвам да помогна на чисто доброволни начала на едно семейство в Бон, пострадало от войната. Това не е нищо ново, разбира се, защото има толкова много други хора и инициативи, които полагат безброй усилия в тази посока. Важното е да се помага с каквото може.”
Войната радикализира и разделя българите в Германия, това регистрира Ирена Маркова-Бедри. Тя наблюдава българските фейсбук групи, където бързо се разпространяват фалшиви новини и настроенията след началото на войната се разцепват на про и анти руски. От една страна, социалните мрежи “се превърнаха в пространство за масово организиране и събиране на помощи от самоорганизирали се групи от българи за бягащите от войната украинци както и за българи, намиращи се на територията на
Засилиха се негативните и обидни коментари във връзка със специалните облекчителни режими за влизане и пребиваване в Германия
Украйна. От друга – засилиха се негативните и обидни коментари във връзка със специалните облекчителни режими за влизане и пребиваване в страната по отношение на статуса на пристигащите украински бежанци в Германия, както и коментари, съдържащи обидни изказвания във връзка със специалните помощни пакети, които се отпускат от европейските държави. Напaдките са насочени и към българите, изразяващи подкрепа и солидарност, поставяйки украинския флаг под профилната си снимка във фейсбук.”
Тя цитира няколко подобни мнения:
“Толкова много украинци и един болен от covid няма, браво, железни украинци…
Защо на пътуващите с кола и на бежанците не изискват тестове и ваксини, а на тези със самолет изискват?”
“Ами пратете им на украинците тогава направо лопати, вместо военна помощ, да може по-лесно да си копаят гробовете сами.”
“…Всеки такъв глупак, който си е поставил украинското знаме под профилната снимка, да не забравяте, че подкрепяте бандеровци и фашисти, подкрепяте геноцид, правейки се на хуманисти.”
Радикализацията и разделението други българи усещат в самото германско общество. Габриела Гаврилова, преводачка в Бон, споделя, че понякога при разговори в Германия “се чувствам като в България. Толкова втвърдени са фронтовете, при доста образовани хора, което ме учудва, почти се стига до нежелание да чуеш другата страна…”
Подобни са наблюденията и на Даниел Димов, експерт в международния транспорт и член на немско-българско дружество „Дунав” в Дюселдорф.
„Много приятели и познати са съпричастни с украинския народ и много от тях вече помогнаха на различни каузи, кой както може. Разбира се има и такива, които подкрепят действията на Русия. В това число познавам даже и украинци, които подкрепят Путин, въпреки че семействата им са засегнати и трябваше да избягат към централна Европа. Нямам обяснение за това. Като цяло забелязвам едно радикализиране в обществото, още от началото на пандемията… Напоследък хората доста често заемат много радикални позиции и то в някои случаи без да са се информирали достатъчно или са се информирали от недостоверни източници. От пандемията насам се борим с инфодемия, която се изостри още повече с началото на войната в Украйна.“
Разделението и разочарованието често минава през семейства, роднини, съученици в България. Грета Ганчева, културен мениджър във Франкфурт, разказва, как избягва темата в разговори със съученици и учители от родния й град Монтана. София Хангесбах споделя, как често “падам и аз в голяма емоционална дупка…най-
Когато чета обясненията на мои роднини в България, защо Путин е започнал войната, ми идва да изкрещя
вече, когато чета и чувам обясненията на мои познати и дори роднини в България, защо Путин е започнал войната. И ми идва да изкрещя, че нищо не оправдава тази безсмислена агресия!”
Всички са единодушни, че срещу страха и депресията помагат действията, внимателното следене на събитията и пестенето. “Запасих себе си и семейството си със стоки от първа необходимост, преди да се изчерпи стоката или цените да се покачат още по-екстремно.”, казва Даниел Димов. “Спестявам от електроенергия”, казва Габриела Гаврилова. “Живеем във време, в което е нужно да се мисли и действа решително; на страха може и да не се слугува.”, казва Радмила Младенова.
“Въпреки повишаването на цените на енергията, 70% от германците твърдо подкрепят Украйна. Приемането на украинските бежанци – тема, по която и аз работя като изследовател на миграцията – е повече от сърдечно. Страх няма, има решителност и съпричастност“, казва Марина Ляхова, социолог и университетски преподавател в Карлсруе.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа
