Иля Камински е бил изпратен на източния фронт. Той е част от онези руски войници, които изблъскват украинците от собствената им територия в Донбас. Заедно с него се бият и всички останали от общата им 11-та отделна Въздушно-щурмова бригада.
Така минават четири месеца и половина, които приключват в началото на юли. Тогава Иля Камински става един от общо 78 войници от бригадата си, внезапно отказали да следват заповеди.
„Морално изтощен съм“, казва той в телефонно интервю за телевизия Current Time на 17 юли. Но веднага след като е описал своето състояние, Камински добавя: „Няма абсолютно никакво доверие във властите и висшето командване, още от първата им дума“
Камински е на 20 години. Намира се в Луганска област, но точното му местоположение не се посочва по негова молба.
Дъщеря ми се роди преди три месеца. Все още не съм я видял.
„Защото те [руското командване] игнорират всичко. Те игнорират всякакви искания. Започнаха да се размърдват и да предлагат алтернативи чак когато хората започнаха конкретно да казват „не“, добавя той. После отново се връща към себе си: „Уморен съм. Изпитвам носталгия. Дъщеря ми се роди преди три месеца. Все още не съм я видял.“
Почти пет месеца след началото на най-голямата война в Европа след Втората световна война все повече руски войници като Камински отказват да се бият, настояват да се върнат у дома или изобщо не отиват в Украйна.
Според руски правозащитници стотици, а може би и хиляди отказват да изпълнят заповеди за това къде да се разположат и как да продължат да се бият на бойното поле.
По думите на Камински някои от 78-те войници от бригадата му, които не са се подчинили на заповеди, са били държани в импровизиран затвор в продължение на дни. Те са усилили главоболието, което и без това тежи на руските командири: задачата им да попълват изтощените войници в бригадите, а става дума за огромна фронтова линия, отворена от Русия – тя е дълга стотици километри и се простира от Харков на североизток до Херсон в южна централна Украйна.
Западни разузнавателни агенции казват, че загубите на Русия са значителни. Тази седмица висш британски военен командир каза пред Би Би Си, че до 50 000 руски войници са били убити или ранени от началото на инвазията на 24 февруари.
Кремъл отказа да обяви мобилизация, като вместо това използва така наречената от анализатори „тайна, хибридна“ кампания за набиране на нови войски: използване на частни военни компании, разширени възрастови ограничения, доходоносни финансови стимули и понякога принудително убеждаване за укрепване на редиците.
„Предупреждавам, това е окончателно предложение“
Парашутисти от 11-та отделна въздушно-щурмова бригада, базирана извън Улан Уде, столицата на региона Бурятия в Източен Сибир, пристигат в района на Херсон на 24 февруари, малко след началото на руската инвазия. Точно това е поделението на Камински. После то е прехвърлено в Луганск, в района на Донбас в Украйна.
В разговора с Current Time той казва, че военните не са имали отпуск в продължение на 4 месеца и половина, въпреки че загубите и жертвите на бригадата нарастват. До половината от личния състав на бригадата – около 1000 – са били убити или ранени по време на сражения.
В началото на войната командирите нареждат на бригадата да защитава линия от близо 64 километра – около четири пъти повече от потенциала на бригадата. След това командирите нареждат на отряд от петима души да се опита да превземе близко селище, защитавано от близо 200 украински войници.
Камински казва, че недоволството се е трупало в звеното в продължение на седмици, дори месеци. Самият той е написал около 20 жалби и искания за преназначаване, но началниците му са ги отхвърлили или дори са скъсали документите. Още 77 други войници открито са оспорвали заповедите на командирите и са поискали да бъдат изпратени у дома или преназначени.
Това довежда до организирана намеса на командирите. Според аудиозапис, споделен с Current Time, командирите са се срещнали с протестиралите войници на 17 юли, като последователно са ги заплашвали, умолявали са ги, а накрая са се опитали да ги принудят да останат на служба или да отменят молбите си за оставка.
„Дежурство по охрана на команден пункт? Артилерийско дежурство? Кой иска [да го поеме]?“ – това се чува в записа. Говори подполковник, идентифициран само с фамилията си Агафонов. „Бригадните командири [ви] питат кой иска да охранява втори артилерийски отряд. Някой да иска? [Това са] три дни дежурство?“, продължава подполковникът.
„Те правят всичко толкова лесно за вас, момчета. Предупреждавам ви, това е окончателно предложение“, казва още той на войниците „Ако никой не желае да приеме предложенията на бригадните командири, няма да ви задържа. Но имате време до 18 часа днес. След това няма да разглеждам нови оферти.“
Според Камински натискът в крайна сметка е проработил отчасти: към 16 юли 50 от 78-те войници, които са поискали да се върнат в родната си база в Русия, са отстъпили.
За останалата част обаче командирите на поделения са наредили да бъдат арестувани и държани в импровизиран затвор в района на Луганск, където са им давали храна веднъж на ден. Към 20 юли съдбата на задържаните войници е неизвестна.
Според правозащитника Сергей Кривенко руските военни разпоредби предоставят известна правна защита за войници, които не се подчиняват на заповеди – особено за тези, които заявяват, че са антивоенни или пацифисти.
Няма наказателни членове за искане на прекратяване на договор
„Ако един войник действа според такива процедури, той не може да бъде преследван за това. Защото няма наказателни членове за искане на прекратяване на договор, основан на антивоенни убеждения“, казва Кривенко пред Current Time. „Войникът е в поделението, няма да бяга никъде. А това означава, че той не може да бъде съден за дезертьорство или отсъствие без разрешение“.
В Бурятия, където е базирана 11-та бригада, десетки служители са потърсили правна помощ от местни активисти, опитвайки се да прекратят договорите си и да напуснат службата си в Украйна по различни причини.
„Трябваше да откажа, за да остана жив“
Руските войски в Украйна са предимно съставени от войници по договор: доброволци, които подписват срочни договори за служба. Те имат различен опит.
Други поделения включват войски от частни военни компании като „Вагнер“ или специализирани, полуавтономни части, ръководени от чеченския лидер Рамзан Кадиров.
Недоволството в 11-та бригада на Камински не е изолиран случай и има индикации, че руските командири опитват различни тактики, за да предотвратят излизането на проблема извън контрол. Например публично засрамване на войници, които отказват да се бият.
В разговори с Current Time чрез руския социален медиен гигант ВКонтакте няколко войници от бригадата оспориха обстоятелствата зад поставянето им на „стената на позора“. Никой не поиска да се съобщава името му от страх от по-нататъшно наказание или отмъщение от командирите.
„Разбирам всичко, разбира се. Подписал съм договор. Трябва да съм готов за всяка ситуация; за тази война, за тази специална операция“, пише един от войниците. „Но се замислих, че все още съм млад, а всеки момент парче шрапнел, куршум може да влети в главата ми“.
Войникът казва, че е нарушил договора си и е подал оставка от бригадата преди нахлуването на 24 февруари, след като е осъзнал, че то действително ще се случи. „Мислих дълго за това и стигнах до решението. Разбрах, че трябва да откажа, за да остана жив”, каза той. „Не съжалявам ни най-малко.“
„Ти си никой“
Друг войник от 205-а бригада също казва, че командирите не са подготвяли войниците преди войната и когато поделенията са били разпределени на място, им е казано, че отиват на учения.
„Нямахме нормални боеприпаси, нямахме бронежилетки, нито каски. Нямахме храна, нямахме вода”, казва той. „Честно казано, трябваше [сами] да се снабдяваме с храна“.
Не ни интересуват вашите проблеми
„Не мислех, че ще напусна, но точно това се случи. Жена ми имаше трудна бременност и поисках отлагане, докато не роди“, казва трети войник пред Current Time в съобщение във ВКонтакте. „Отговорът на шефовете беше: „Не ни интересуват вашите проблеми, давайте, напуснете“.
В разговорите си с Current Time Камински описва като безчувственост пренебрежението на командирите към техните войници. „Тези хора са готови на всичко. Не ги интересува животът на войника; по-важното е неговата позиция и ранг“, казва Камински.
„Предпочитат да те погребат на фронтовата линия, на отбранителната линия, отколкото да се откажеш от позицията си“, казва той, описвайки чувствата на своите командири. „Просто не им пука. Ти си просто войник за тях, ти си никой.”
