След два месеца България ще проведе четвърти парламентарни избори за последната година и половина. След шест месеца управление правителството на „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България беше свалено с вот на недоверие, поискан от опозицията, но подкрепен и от една от партиите в коалицията – ИТН.
Разногласия в правителството имаше по много въпроси, но две разделителни линии бяха по-видими от останалите – стъпките за борба с корупцията и реакциите след началото на войната.
Руската инвазия в Украйна се превърна в основна разделителна линия в световната политика. В някои случаи тя стана и обединител. Две от партиите в досегашната управляваща коалиция – „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Демократична България“(ДП), заеха ясна позиция и открито се противопоставиха на агресията на Кремъл.
По тази линия БСП се открои като представител на другата гледна точка в правителството. ИТН пък не подкрепи антикорупционния закон и промените в начина на плащане на пътните фирми. Двете теми направиха още по-видима близостта между ПП и ДБ.
Заради това „Демократична България“ предложи на досегашния си коалиционен партньор „Продължаваме промяната“ да се явят заедно на предстоящите избори. Съдейки по последните социологически проучвания, те имат сериозен шанс да спечелят. Тази идея обаче крие и рискове.
„Продължаваме промяната“ зави към „Демократична България“
На изборите през ноември 2021 г., трети през годината за ДБ и първи за ПП от създаването на формацията, ДБ загуби значителен дял подкрепа в сравнение с изборите през лятото. През юли коалицията начело с Христо Иванов и Атанас Атанасов спечели 34 депутати с почти 13% от гласовете. Четири месеца по-късно „Демократична България“ изгуби половината си избиратели и имаше само 16 депутати в парламента.
Широко споделяно обяснение беше, че част от техните привърженици са припознали близки послания в „Продължаваме промяната“ и са гласували за Кирил Петков и Асен Василев. При първото си явяване на избори ПП спечели 67 от общо 240 депутати и стана първа политическа сила.
Според политолога Петър Чолаков от Института за изследване на обществата и знанието към БАН, това може не само да се повтори наесен, но и ДБ да загуби още повече гласове, ако двете партии се явят поотделно. Причината според него е, че ПП са се „трансформирали“.
„Продължаваме промяната“ електорално се промениха, заиграха много твърдо в евроатлантическата ниша.
„Ако погледнете програмата им, която беше десетина страници, тя се опитваше да намига в посока Вашингтон, Брюксел, но същевременно не беше толкова твърда, както ДБ в нейните програмни документи, по отношение на Кремъл, на украинската криза. Това е, разбира се, още преди да избухне войната“, каза Чолаков пред Свободна Европа.
„С други думи много хора виждаха ПП като партията на президента Румен Радев“, дабавя той.
„По тази причина нейният електорат априори беше доста по-широк от това, което по принцип е електоратът на ДБ“.
Това се е променило след началото на руската инвазия в Украйна, когато премиерът в оставка Кирил Петков зае твърда позиция против Москва и правителството му предприе мерки за намаляване на енергийната зависимост на страната от Русия. Сред тях са изгонването на 70 руски дипломати и търсенето на алтернативни източници на газ, след като „Газпром“ спря доставките.
„Последните няколко месеца ПП електорално се промениха, заиграха много твърдо в евроатлантическата ниша. Мисля, че това дори донесе определени електорални дивиденти на Петков и конкретно на неговия проект“, каза Чолаков.
Това според експерта може да доведе то още по-агресивно навлизане в нишата на ДБ, както и да привлече прозападни гласове, които ДБ не е могла да мобилизира до момента. Затова според Чолаков от едно евентуално обединение ДБ може да спечели повече.
„Любов и омраза“ между ПП и ДБ
Политологът от Софийския университет Даниел Смилов написа в свой анализ за Дойче веле, че общото явяване, защото идейно „ПП и ДБ са на практика на едни и същи позиции и ако има нюанси, те не са повод за взаимно противопоставяне“. Смилов припомня за т.нар. „конформистки вот“, т.е. колебаещи се избиратели, които да решат да гласуват за „победителя“.
„Придобивайки статут на безспорна първа сила, предизборната коалиция ПП-ДБ би могла да вдигне прогнозните си резултати от сегашните (сумарни) 30% поне на около 35%“, прогнозира Даниел Смилов.
Неговият анализ беше публикуван в много издания, споделен стотици пъти и стана популярен сред привържениците на двете партии, които подкрепят идеята за общо явяване. В същото време в социалните мрежи придоби популярност позицията на финансиста и бивш зам.-министър на транспорта Никола Янков, според когото не трябва да има такова обединение.
ДБ трябва да си отвоюва обратно позициите от левичарската и не съвсем про-евроатлантическа ПП.
„Това, че ДБ допусна ПП да навлезе и завземе тяхната политическа територия, не е „припокриване“. ДБ трябва да си отвоюва обратно позициите от левичарската и не съвсем про-евроатлантическа все още неучредена партия ПП“, написа Янков в профила си във Фейсбук.
Той припомня „левичарски“ икономически решения на правителството и колебливата позиция по отношение на военната помощ за Украйна.
„Заплашиха ЕС с вето на решението за санкции срещу руския петрол и настояха за 2-годишна отсрочка, през която България да продължи да купува нефт от „Лукойл“. Ако „Газпром“ не беше спрял газа, още щяхме да купуваме руски газ и то в рубли“.
Ако се събере механично подкрепата според последните данни на социологическите агенции от началото на юли, ПП и ДБ биха излезли победители. Данните на три социологически агенции от началото на юли показват над 20% за ПП и близо 7-8% за ДБ.
Петър Чолаков обаче подчертава, че на този етап това е все още спекулация. „Въпросът е дали 2+2 прави 5 или например 1. Тоест дали ефектът ще е синергичен и заедно ще постигнат повече, отколкото поотделно. Това е напълно възможно, но обратното също е възможно“, казва той.
„Нека не изключваме обаче че могат да припламват и искри между тях, това са отношения на любов и омраза“.
Като пример за такава искра Чолаков даде меморандума, който правителството сключи с компанията Gemcorp за близо 1 млрд долара инвестиции в зелена енергия. Причината за съмнения в компанията са подозрения за участие на свързани с Русия лица в нея, като преди седмица депутатът от ДБ Ивайло Мирчев се обяви за прекратяването ѝ.
Малко по-късно, в събота министърът на енергетиката в оставка Александър Николов прекрати меморандума с Gemcorp.
Според други експерти обаче има и по-съществени разлики, които трябва да бъдат изяснени между двете партии. Сред тях, по думите на управителя на социологическа агенция „Алфа Рисърч“ Геновева Петрова, са позициите за изпращането на оръжие за Украйна, както и продължаването на доставките на руски горива, за които кабинетът Петков настоя България да получи от ЕС отсрочка от 2 години.
ДБ предложи в парламента собствен проект, който предвиждаше предоставяне на военна помощ за Украйна без ограничения. След като той не беше приет, коалицията подкрепи предложението на ПП, което определи като „компромис“. То предвижда само „военнотехническа“ помощ, тоест ремонт на военна техника.
„С БСП си работят добре“
Въпреки че има възможност ПП и ДБ да спечелят изборите, ако се явят заедно, те по всяка вероятност няма да спечелят с достатъчно убедителна преднина, за да управляват самостоятелно.
„До момента няма формация, включително и евентуална обща коалиция между ПП и ДБ, нямаме основания да смятаме, че ще получат достатъчно гласове, за да могат да разчитат на самостоятелно мнозинство“, каза Геновева Петрова.
По нейните думи няма такава възможност дори двете партии да се обединят с други, по-малки формации като „Ние идваме“ на Николай Хаджигенов и Арман Бабикян, която изяви желание да се присъедини.
Това означава, че ПП и ДБ отново биха били зависими от БСП. Такава цел си постави и един от лидерите на „Продължаваме промяната“ и премиер в оставка Кирил Петков. Той поиска трите партии заедно да имат мнозинство от 121 депутати.
„Всъщност се вижда, че с БСП си работят добре. Включително тази външнополитическа тема не се оказа препъникамък“, казва Петър Чолаков.
Според политолога причината е, че лидерът на БСП Корнелия Нинова играе двойна игра, която обаче не се знае как ще се отрази на доверието към нея вътре в партията. Но „ако тя продължи да е начело на БСП, никакъв проблем няма да има, че работи с ДБ и ПП и пак да се праща оръжие на Украйна под някаква форма“, казва Чолаков.
Във връзка с „Има такъв народ“, другият досегашен коалиционен партньор, социологическите проучвания до момента показват, че има голяма вероятност партията да не влезе в парламента при нови избори.
„Спокойна съм, че няма да се налага да го мислим това, защото не виждам начин те да се върнат в парламента. Те имаха достатъчно време да се разобличат“, каза вицепремиерът в оставка Калина Константинова пред Нова телевизия.
