Превръщат ли се служебните кабинети в „редовни“ и уморени ли са хората от избори коментираха за БТА политолозите Страхил Делийски и Иван-Асен Иванов.
Вече сякаш имаме в последните година-две повече управление от служебен кабинет, отколкото от редовен, каза Страхил Делийски.
Това поставя по съвсем друг начин въпроса за служебните правителства, но ясно е, че те започнаха да се превръщат от извънреден в нормален политически инструмент, отбеляза той. Анализаторът посочи, че според изследванията на социолозите на терен немалка част от публиката имат очаквания към служебния кабинет, но добави, че при всички положения не вярва служебният кабинет да бъде във фокуса на политическия процес, просто защото е такъв контекстът. Това не е онзи контекст, в който Румен Радев и неговият служебен кабинет търсеше възможности да бъде политическа звезда в навечерието на изборите и това е едно от нещата, които ще бъдат различни, коментира той.
Делийски не очаква да има някакви „бомбастични новини“ около това, което прави служебният кабинет, както беше по времето на Кирил Петков и Асен Василев като министри. Това според него ще бъде „по-незабележим, по-администриращ, а не политизиращ служебен кабинет“. Не вярвам да се тръгне в някаква грандиозна стратегическа политическа рамка, въпреки че не трябва да отхвърляме възможността този служебен кабинет да поработи доста повече от тези около три месеца, в условия на невъзможност да се състави правителство, мнозинство, коментира още политологът и добави, че това е хипотеза, която има немалка степен на вероятност.
Това, което видяхме, поне от първия ден, е, че акцентът ще бъде свързан с решаването на енергийните проблеми – формулирането на това, което се случва в енергийния сектор и търсенето на някакви решения. Това беше много знаково първо действие на кабинета, така че там вероятно ще бъдат фокусирани усилията, смята Делийски.
В България функцията на инструмента „служебно правителство“ е ясно дефинирана в Конституцията, коментира Иван-Асен Иванов.
Той посочи, че в България функцията на инструмента „служебно правителство“ е ясно дефинирана в Конституцията и се ограничава до организацията и провеждането на честни, легитимни избори, както и до балансираното управление на страната в буферния период между две редовни правителства. Според него би било уместно, ако служебният кабинет успее да се ограничи единствено до тези свои правомощия. Иванов отбеляза обаче, че през последното десетилетие служебните кабинети са се превърнали в често явление и постепенно са започнали да добиват важна роля за формирането на българската политическа действителност.
Причините за това са двустранни и индикативни за ерозирането на парламентаризма у нас – на първо място, влиятелните фигури на настоящия и предходния президент, подпечатани от прекия им избор, а на второ – бурните политически сътресения в страната, които, изглежда, няма да имат скорошен край, коментира политологът. По думите му, тази смесица от фактори, превръщаща служебната власт в решаваща за бъдещето на страната ни, пряко е допринесла за изгряването на „Продължаваме Промяната“ на политическия небосвод и е превърнала формацията в първа политическа сила.
В контекста на силно усложнената енергийна, социална и икономическа обстановка обаче, ще бъде изключително рисков и вреден за страната ни ход, ако настоящото управление се отдаде на политически игри, вместо на реална дейност по подготовката на България за предстоящите тежки есенни и зимни месеци, отбеляза Иванов.
Назначаването на трети служебен кабинет от 2021 г. насам, честата смяна на мнозинства и чести предсрочни избори според Страхил Делийски са „ясно изражение на една дълбока органична криза на българското общество“. Това може да продължи и с десетилетия, няма никакви основания да си мислим, че можем да вървим към някаква нормализация на политическия процес, отбеляза той, като добави, че подобен тип динамики можем да видим почти навсякъде в Европа. Те са характерни в такъв момент на органична криза, в който доминиращите елити, които преимуществено владеят държавните лостове и за които обикновено държавата работи в най-голяма степен, не успяват да разкажат смислено и убедително доброто на системата, в която живеем, и хората спират да им вярват, обясни анализаторът. Погледнете навсякъде в Европа какво е доверието на гражданите към политическите елити, посочи той.
Не бива да имаме свръхочаквания, смята Страхил Делийски.
Според Делийски не бива да имаме свръхочаквания, трябва да се подготвим за „една много дълга криза с постоянни политически флуктуации“. Когато знаем, че това е вероятно нормата на политическия процес, тогава много по-лесно и ефективно ще намерим пътища за ефективното вървене в този процес, смята той. Това е положението, трябва да го приемем и да видим как ние като общество можем да функционираме в подобен политически контекст. Това ни чака и който си представя политическото бъдеще през някакво нормализиране на процесите, стабилизиране на подкрепа, той просто очевидно не разбира за какво става въпрос, коментира още политологът.
Според него избирателите не могат да очакват никаква промяна от политиците. Единственото, което могат да очакват, е да се появяват различни оферти в различните спектри на популизма. Имахме специфичен популизъм на ГЕРБ дълги години, след това имахме Слави Трифонов, а след това имахме технопопулизма на „Продължаваме Промяната“. Навсякъде има политически процес, който се насочва към различни популистки оферти, защото е нормално, когато „популуса“ и „елита“ са разделени, да се търсят връзки с този „популус“, отбеляза политологът.
Делийски смята също, че все по-малко хора ще гласуват, докато в крайна сметка не се появи желание за политическо представителство на огромните социално-икономически мнозинства в България. Той посочи, че никой не поставя сериозно на масата темата за това колко преразпределя страната, за данъците, за неравенствата. В момента, когато тези теми се превърнат в основа на политическия живот и се появи субект, който да потърси промяна на това равнище, тогава може да очакваме някакво електорално раздвижване. Иначе дотогава те са ясни субектите, те не могат да предложат нещо различно, знаем им програмите, коментира политологът.
Според него рецептата за връщане на доверието на хората в политиката е проста – политиците да се опитат да потърсят легитимност през демократични връзки с гражданите отдолу, а не да търсят политическа легитимност през корпоративни връзки със спонсорите отгоре. „Това го видяхме изключително болезнено как се разви в последните няколко месеца, за какво си говореха различните части на управляващата коалиция – кой на кого дал, защо не дал. Ние бяхме свикнали политическата класа да намира по-префинени начини да говори за това, което се случва, сега изведнъж те си го казаха директно“, даде пример Делийски. Това е основният съвет – да търсят основание за позицията си отдолу, от определени социални групи. Това е универсална рецепта, която важи за всички, добави той. Делийски отбеляза, че подобни хронични проблеми са характерни за цяла Европа, дори за САЩ, и там дебатът за това как да се ограничи влиянието на големите пари в демократичния процес е много сериозен.
Провеждането на чести избори не е задължително да е негативен елемент, отбеляза Иван-Асен Иванов.
Според Иван-Асен Иванов когато една демократична система работи ефективно и успешно овластява общността в нейния стремеж за премахване на вредните политически тенденции в държавното управление, то тогава провеждането на чести избори незадължително е негативен елемент. Той смята, че единственият начин страната ни да преодолее „зловредното наследство на дванадесетгодишното управление, провокирало протестите през 2020-та година и дало подновен импулс на общонационалния стремеж за промяна, е чрез мирни избори, които постепенно ще произведат желания от гражданите ефект“.
Виждаме, че при последните три цикъла на парламентарни избори всеки път на първо място се явява нова политическа сила, а останалите партии в парламентарния състав също търпят силни промени на своите позиции, посочи Иванов. По думите му, това ни показва, че макар и да са чести, изборите произвеждат различен резултат и демонстрират динамичността на политическия живот в страната. При тези обстоятелства най-правилният подход за България е продължаването и утвърждаването на вече поетия демократичен път, колкото и нестабилен и трудно предвидим да бъде той в дадени моменти, отбеляза политологът.
Според него ниската избирателна активност определено е силно притеснителен елемент от българския политически живот. Същевременно съществуват и доста аргументи спрямо трудността за нейното коректно отчитане и вероятността данните, които ни биват предоставяни, да не са отразяващи действителността, смята той.
Иванов е на мнение обаче, че дори и да има натрупана умора сред гражданите от политическата динамичност, тя трудно може за надделее над разочарованието, което тези граждани имат към некомпетентния и корумпиран модел на управление, който преобладаващо е обхванал страната ни през последните 30 години. Вярвам, че българската демократичната общност е наясно с историческото значение на промените, през които преминаваме, и няма да изпусне чрез неявяване на избори шанса да бъде формираща сила за бъдещото на България, отбеляза Иванов.
Очевидно е, че в тази преломна ситуация има два основни подхода напред, тези два различни подхода са споделени както от отделните партии, така и от избирателите, стоящи зад тях, отбеляза политологът. Единият от двата възможни пътя е страната да продължи да се развива както през последните десетилетия – най-ниските места във всички възможни класации за развитие ще продължават да бъдат запазени за нас, демографският срив и темпът на млади хора, напускащи България в преследване на по-добър живот, ще стават все по-интензивни, зависимостта ни от чужди държави с различни ценности от общоевропейските ще бъде все по-явна, а, в продължение на всичко това, апатията и липсата на амбиция за просперитет ще осакатяват възможностите ни за скоростен напредък в ЕС, за сметка на личното обогатяване на един малоброен политически „елит“, смята той. Алтернативата на този път е всичко, за което българските граждани протестират от две години насам – ефективна съдебна система, нулева корупция и ясна икономическа перспектива за развитие, която да превърне страната ни в цивилизована и истински пълноправна европейска България, посочи анализаторът. Време е и политическите сили да поемат своята отговорност, да заявят истинските си приоритети и да заемат ясна позиция, защото среден път няма, коментира политологът.
В отговор на въпроса дали напрежението между ръководството на БСП и президента се отразява на политическия живот в страната, Страхил Делийски каза, че „щеше да се отразява, ако БСП бяха някакъв фактор“. Това не е БСП, това е проектът на Нинова, смята той. БСП имат нужда от враг, този път избраха президента, посочи Делийски и добави, че едва ли това е най-добрият начин да влезеш в предизборна кампания, при положение, че, по думите му, партията на Нинова е в изключително тежко състояние – организационно и като доверие. Погледнете тенденцията на електоралната подкрепа в партията, отбеляза той.
Според Иван-Асен Иванов горчивите взаимоотношения между президента и БСП не са ново явление. Тяхната динамика е променлива, но в основата ѝ стои същата криза на идентичността, валидна както за БСП, така и за самия президент, смята Иванов. За жалост, тъкмо когато страната ни най-много се нуждае от стабилен президент, настоящата активност на Румен Радев прилича повече на ярък политически акт, отколкото на отдаденост в последователното следване на позиции. В същия момент, колкото и да е шумен опитът на БСП за ребрандиране в ролята на ангажиран партньор за проевропейското бъдеще на България, трудно е да се пренебрегнат техни силно противоречиви становища и действия, особено във външнополитически план, смята Иван-Асен Иванов. Всички тези елементи на неяснота и липса на предвидимост в автентичния облик на важни политически фигури и формации, безсъмнено ще има деструктивен ефект както за страната, така и за гражданите, които се опитват обективно да оценят действията на всеки политически играч в контекста на турбулентна изборна кампания, смята политологът.
