„Русия има само двама съюзника – нейната армия и флот.“
Тази крилата фраза на руския император Александър III може да бъдат прочетена на неговия паметник, открит преди пет години от Владимир Путин в двореца Левадия край Ялта. Към днешна дата обаче списъкът на руския самодържец би трябвало да включи още две думи: нефт и природен газ.
Нещо повече. Имайки предвид неуспехите, които руснаците търпят по бойните полета в Украйна, износът на изкопаеми горива е дори по-сериозен геополитически коз в ръцете на московските управници.
Русия вече доказа, че е способна да използва природния газ като средство за натиск върху една от най-важните, ако не и най-важната държава в Европа: Германия.
Фактите са красноречиви. Северен поток 1, основното трасе, по-което синьото гориво достига Федералната република, в момента работи с едва една пета от своя капацитет. В резултат на това под въпрос е дали немските газохранилища ще могат да бъдат запълнени в график, за да бъде посрещнато високото търсене през зимния сезон.
Към момента целта да се постигне ниво от 75% към 1 септември изглежда напълно постижима. Но няма никаква гаранция, че „Газпром“ ще спази договорните си задължения спрямо немските доставчици за останалите обеми.
Зависимостта на Германия
Близо две трети от газа в Германия идва от Русия. За сравнение: средният дял за ЕС като цяло е 40%, като за Италия стойността е около 43%, а за Франция 15%. При това природният газ играе важна роля – той покрива над 27% от първичното енергийно потребление във Федералната република (в ЕС средната стойност е 21%, но в България например е само 10%).
Поради отсъствието на адекватна инфраструктура Германия няма достатъчен достъп до втечнен природен газ (ВПГ) или пък доставки по тръбопроводи от други производители, който да компенсира недостига. И тъй като индустриалният сектор разчита в голяма степен на евтин газов внос, почти сигурно е, че ключовата икономика в еврозоната е заплашена от рецесия.
Повишените сметки на домакинствата и кризисните мерки по линия на ограничаване на потреблението на газ ще имат негативно отражение върху търсенето и допълнително ще засилват спада.
Всички е Европа ще усетят последиците
Всички е Европа ще усетят последиците. Забуксува ли Германия, ефектът ще се почувства в целия Европейски съюз, не на последно място в Централна и Югоизточна Европа, където производствените вериги са тясно обвързани с немската промишленост.
Дори и България да намери някакво решение на собствените си проблеми с дефицита на газ, кризата ще я засегне поради взаимозависимостта, изградена с първостепенен търговски и инвестиционен партньор, какъвто безспорно е Германия.
„Разделяй и владей“
Въпросът е какви политически ползи е способен да извлече Путин от употребата на природния газ като оръжие. В идеалния случай рецесията в ЕС ще разколебае правителствата в ключови страни. Вместо да предоставят военна помощ на Украйна и да подкрепят все по-строги икономически санкции срещу Русия, те ще бъдат принудени да седнат на масата за преговри и да поискат нормализиране на газовите доставки.
Германия и други страни, които се намират в сходно с нея положение – да речем Унгария, България, Словакия, а дори и Чехия – ще лобират за частично разведряване в отношенията с Москва в името на собствения си икономически интерес.
В Западния блок ще настъпи разнобой. САЩ, Великобритания, Полша, Балтийските републики ще се окажат от едната страна на барикадата. Германия и нейните партньори – от другата. Изправена пред труден избор, Франция ще заложи на единството на ЕС и ще потърси общата позиция с Берлин. Казано иначе, стратегията „разделяй и владей“ в крайна сметка ще донесе дипломатическа победа на Кремъл.
Поведението на Берлин
Подобен сценарий обаче залага на рязък завой в политиката на Германия. Засега няма никакви индикации, че такъв се очертава. Нито една от трите партии в коалиционното правителство не е сменила тона спрямо Москва.
Нито една от трите партии в коалиционното правителство не е сменила тона спрямо Москва
Основният дебат върви по темата какви фискални мерки трябва да бъдат приети за смекчаване на последиците от икономическата криза върху домакинствата. Друга централен въпрос е дали да бъдат отворени отново ядрените електроцентрали, приоритет за Партията на свободните демократи, но табу за Зелените.
Междувременно Олаф Шолц подкрепи план за нов газпровод, свързващ Испания и Германия през френска територия. Той би осигурил достъп до газ от Алжир, както и до терминали за ВПГ на иберийския полуостров.
До края на годината се планира да бъде открит нов плаващ терминал край Лубмин на балтийското крайбрежие в провинция Мекленбург-Предна Померания. С огромно закъснение Германия започва да работи за диверсификация на газовите доставки.
Политизацията на доставките
В този смисъл настоящата криза около газовата търговия с Русия, която всъщност започна още през есента на 2021 г. – месеци преди началото на агресията срещу Украйна, преобърна мисленето на мнозина в Европа.
Дълги години аргументът на „Газпром“ беше, че доставките са въпрос на взаимозгоден бизнес и затова не бива да се политизират. Природен газ течеше от СССР и впоследствие – Руската федерация, към западните контрагенти без прекъсване.
Нито разпадът на съветската империя, нито социално-икономическите сътресения в смутните времена на Борис Елцин, нито дори анексията на Крим през 2014 г. не засегнаха потоците синьо гориво.
Но сега Путин промени правилата на играта, превръщайки газа от ресурс, с който можеш да си купиш политическа подкрепа, в инструмент за груба принуда. Политизацията показа, че Русия е всичко друго, но не и надежден търговски партньор. Немските политици са си извлеки поука.
По-важното е и енергийният бизнес в Германия и ЕС да пренастрои стратегията си, защото в противен случай ще продължава да търпи финансови загуби.
В заключение – един многозначителен факт. Дружеството EON, което притежава дял от 15.5% в газопровода Северен поток 1, преоцени този свой актив от 7,7 на 3,2 млрд. евро – разлика от 60%. Парите говорят.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
