Потенциал. Това вижда арх. Дора Иванова всеки път, когато погледне към сградата, кацнала като космически кораб на връх Бузлуджа. Това вижда и още първия път, когато застава пред нея преди около 8 години. Въпреки че тогава паметникът се руши, мозайките му се лющят, а от покрива капе вода.
Оттогава досега много неща са се променили. Днес рушащата се сграда, построена от Българската комунистическа партия (БКП) като идеологически монумент, е само на няколко крачки от това да развие поне част от потенциала си – и най-накрая да бъде отворена за посетители.
Напредъкът е именно благодарение на работата на арх. Дора Иванова, която през 2015 г. основава фондацията „Проект Бузлуджа“. За втора поредна година от фондацията организират благотворителен фестивал в района на паметника, като от петък до неделя близо 50 музиканти ще свирят на три различни сцени. Паметникът ще бъде осветен за първи път чрез 3D mapping, а различни културни организации ще предложат лекции, работилници и състезания.
Събраните средства пък ще отидат за опазването на монумента.
„Целта ни е с фестивала да популяризираме каузата“, разказва Иванова в интервю за Свободна Европа.
„Към края на годината планираме да приключим дейностите по обезопасяването на сградата, а отварянето ще е възможно най-скоро след това, тоест в началото на следващия сезон“, добавя тя.
Идеята им е не да реставрират обекта, който в миналото носи името „Дом паметник на БКП“, в предишната му пропагандна функция, а да го опазят с образователна цел – като място за диалог и критичен поглед към периода на комунизма.
„Трябва да има места, на които да се опазят следите на миналото, на които поколенията, които не са живели в този период, да могат да задават въпроси“, посочва младата архитектка.
Самата тя е родена през 1990 г. и е точно от тези, които нямат собствени спомени за времето на комунистическия режим.
Колкото по-трудно и травматично е било едно минало, толкова повече трябва да се говори за него
„Целта е да се представят критични гледни точки и да се развие диалога, защото смятаме, че колкото по-трудно и травматично е било едно минало, толкова повече трябва да се говори за него“, казва още тя.
За да се случи това обаче са нужни още средства. Най-наложително е например обезопасяването на огромния покрив, който има обща площ 2500 кв.м. Целта според Иванова може да бъде постигната само с обединени усилия – не само на институциите, но и на обикновените граждани. Точно затова и фестивалът тази година се провежда под мотото „Ти си ключът. Отвори Бузлуджа“.
„Смятаме, че всеки от нас има силата да променя средата. Това е основното послание на целия проект – че гражданското общество е това, което променя и има силата да развива“, отбелязва Иванова.
По думите ѝ хората в България са свикнали по-често да хвърлят обвинения и да критикуват нещата, които не харесват, отколкото да предприемат реални действия, за да ги променят. Това се отнася и до конкретния случай на паметника „Бузлуджа“, за който от години се чуват призиви да бъде опазен като туристически обект.
Самата Иванова се запознава с идеята преди 8 години. Тогава все още е студентка по архитектура в Техническия университет в Берлин. Разказва, че е била удивена, че такава изключителна сграда – от гледната точка на всеки архитект, без значение от историята зад нея, може да бъде изоставена на произвола на съдбата.
„Както и да квалифицираме периода на нейното създаване, неоспоримо е, че самата сграда е една от най-уникалните архитектурни творения в България и това се вижда от целия свят. Тя е всъщност най-известната българска сграда в чужбина“, казва Иванова.
Така паметникът „Бузлуджа“ се превръща в тема на дипломната ѝ работа, а само година след като завършва, тя основава и фондацията „Проект Бузлуджа“ с цел да опази обекта от разрухата.
През 2019 г. Иванова напуска работата си в голямо архитектурно бюро в Берлин и се посвещава изцяло на каузата. Впоследствие екипът ѝ успява да осигури средства от американската организация „Гети“, с които е изготвен подробен Плана за опазване и управление на обекта. Изработването му отнема 3 години и в него участват над 100 експерти от 10 държави.
„Не мисля, че това е редовната практика в България, така че е много хубаво да имаме един такъв успешен пример“, посочва младата архитектка.
Надеждата ѝ е, че добрите практики при опазването на монумента на Бузлуджа наистина ще послужат като образец и при консервирането на други подобни обекти в страната – които по думите ѝ не само малко. Те биха могли да донесат много позитиви на България – и то не само като притегателни точки за туризъм.
„А на първо място да донесат позитиви на нас като общество, във връзка с паметта, която е необходима, и нейното опазване“, казва Иванова.
