В началото на август знаците сочеха на юг – Украйна засили темпото си на далечни артилерийски и ракетни атаки в района на Херсон, като удари прелезите на река Днепър и руски складове за боеприпаси. Русия премести значителен брой части на югозапад, далеч от Донбас, в очакване на това, което повечето наблюдатели очакваха – голяма контраофанзива.
Миналата седмица обаче знаците сочеха на изток – в продължение на приблизително шест дни украинските сили се придвижиха на изток и югоизток от град Харков, пробивайки изглежда слабата и малобройна руска отбрана. Така предприеха главозамайваща контраофанзива срещу река Оскил и преначертаха картата на бойното поле в Донбас.
По този начин Украйна може да е пренаписала и историята на цялата инвазия, близо седем месеца от нейното начало, коментират анализаторите.
В продължение на седмици, през около 2400-километровата фронтова линия от устието на река Днепър на югозапад до Луганск и Донецк на североизток, украинските и руските сили се сблъскаха в това, което много експерти нарекоха безизходна война на изтощение.
През лятото, когато западните оръжия започнаха да пристигат в по-големи количества, нещата започнаха да се променят. През последните шест дни обаче вече всичко е различно.
„Сега украинците имат инициативата в тази война, а руснаците ще се бият там, където те решат да ги атакуват, не на места, които досега избираха“, каза Мик Райън – пенсиониран генерал-майор от австралийската армия и сътрудник във Вашингтонския център за стратегически и международни изследвания.
„Загубата на оборудване и сили в Харков означава, че руснаците нямат възможност да водят каквато и да е офанзива в краткосрочен до средносрочен план“, коментира и военният анализатор Конрад Музика за Rochan Consulting.
На 10 септември украинските войски поеха контрол над град Изюм – стратегически железопътен възел в югоизточен Харков, който беше използван от руските сили за снабдяване, докато настъпваха на запад по-рано през лятото. Градът беше атакуван само няколко дни след нахлуването на Русия на 24 февруари и обсаден в продължение на седмици до края на март.
След като Телеграм, Туитър и други социални медии се препълниха със снимки на украински знамена, издигнати в градове, някога окупирани от руските сили, украинските власти твърдят, че са си върнали повече територия от руската армия през изминалата седмица, отколкото цялата, която Русия е завзела от април.
„Ние напредваме не само на юг и изток, но и на север. Има 50 километра до руската граница“, каза генерал Валерий Залужний – върховният командир на украинската армия, в публикация в Телеграм на 11 септември.
Той добави, че украинските войски са си възвърнали контрола над повече от 3000 квадратни километра от началото на септември.
По-късно през деня на 11 септември, според непотвърдена информация, украинските сили са напреднали чак до границата с Русия. Серхий Хайдай, губернаторът на Луганска област, предположи, че войските са близо до Лисичанск – ключов град на река Сиверски Донец, чиято загуба в началото на юли се разглежда като значително поражение за Киев.
Да накажем командирите
Докато украинците са оптимисти, ако не и ликуващи, от гледна точка на Русия перспективите са разнопосочни. Официално не е имало публично признание за украинските успехи или руските поражения. Руското Министерството на отбраната съобщи, че силите му се изтеглят от Изюм и близкия Балаклия и се „прегрупират“ на друго място.
В Москва на 10 септември московчани се радваха на фойерверки и танцуваха по улиците, за да отпразнуват 875-ия рожден ден на руската столица. Президентът Владимир Путин прекара деня в оглед на нова сграда за бойни изкуства в Москва и откриване на ново виенско колело.
В същото време се надигна гняв, особено сред руските военни блогъри и по-яростните националистически коментатори, които в каналите си в Телеграм разкритикуваха остро руските командири.
Игор Гиркин – прочут бивш офицер от руското разузнаване, който изигра ключова роля, когато войната за първи път избухна в Донбас през 2014 г. и който сега е открит критик на руската армия, саркастично отбеляза „брилянтна… операция за прехвърляне на градовете Изюм, Балаклия и Купянск на нашите уважавани украински партньори“. И с нескрита ирония предложи прехвърлянето на няколко гранични района в Белгородска област на Русия към Украйна.
Дори агресивният чеченски лидер Рамзан Кадиров, чиито бойци „кадировци“ изиграха важна роля в няколко битки с украинските сили, каза, че руските командири „са допуснати грешки“ и нарече напредъка на Киев „удивителен“.
„Ако днес или утре не бъдат направени промени в провеждането на специалната военна операция, ще бъда принуден да се свържа с ръководството на страната, за да им обясня ситуацията на Земята“, написа Кадиров в подигравателен пост в Телеграм.
„Много е интересно, невероятно“, бих казал. Не съм стратег, като Министерството на отбраната, но бяха допуснати грешки. Мисля, че ще си направят изводи от това. А когато кажеш истината в очите на човек, може да не му хареса. Но аз обичам да казвам истината“, добави той.
„Крайно време е да накажем командирите, които позволиха подобни неща да се случват“, коментира и друг отявлен проруски военен блогър Максим Фомин във видео, публикувано на 9 септември.
Преди войната военните експерти отхвърляха способността на украинската армия да устои на атаката на по-голямата и по-добре оборудвана руска армия. Но украинците осуетиха първоначалното руско настъпление от север, насочено към превземане на столицата Киев. Това накара руските командири да преместят силите си на изток към Донбас, където постигнаха бавен, смазващ напредък с артилерийско предимство 10 към 1, изтощавайки украинските войски.
Затова нахлуването в Харков и светкавичната скорост, с която сега украинците напреднаха и руснаците отстъпиха, изненадаха дори опитни наблюдатели. Мик Райън нарече украинското настъпление „добре планирано“ и част от двупосочни усилия в Херсон и в Харков.
„Херсон не беше финт. Това е важна операция, която е добре планирана и изпълнена срещу много силна руска съпротива. Операциите на север и юг изглежда са част от последователен украински оперативен план“, каза още той.
„Мисля, че това, което се случи, беше, че украинците влязоха с около три или четири механизирани бригади и очевидно не знаеха какви са очакванията. Най-малкото, за да тестват защитата на руснаците и да видят какво ще се случи. И това беше пълен срив на руските отбранителни военни позиции“, коментира още Конрад Музика пред Радио Свободна Европа.
И макар да се отдава заслуга на упоритостта на украинските войници, Киев се възползва и от цял куп мощни западни оръжия: американски артилерийски системи HIMARS с голям обсег на действие, гаубици M777, високоскоростни противорадиационни ракети, френски гаубици Caesar и немско производство на самоходна артилерия Panzerhaubitze.
Това позволи на украинците да обстрелват цели като мостовете над река Днепър или командни пунктове в Харковска и Лунганска област от разстояния, които руските ракети не могат да достигнат.
За военните стратези и експерти по-големият въпрос сега е какво ще се случи след това. Ще запазят ли украинците инерцията си, въпреки че линиите за доставки се разтягат и стават уязвими? Ще успеят ли руснаците да се прегрупират и да предприемат контраатака или поне да устоят на по-нататъшно украинско настъпление?
„Могат да нанесат много щети на руснаците“
Една от най-големите пречки пред способността на Русия да води война е съставът на армията – проблемите ѝ с човешката сила са документирани от месеци насам и властите провеждат мобилизационна кампания, за да заменят убитите и ранените. Американски и западни служители казват, че около 80 000 руски войници и проруските сепаратисти в Донбас са загинали или пострадали от началото на инвазията.
Всякаква кампания за набиране на персонал, която се провежда в Русия, вероятно обаче ще бъде силно отслабена заради новините за успехите на украинците в Харков, коментира експертът Конрад Музика.
„Това ще има отрицателно въздействие върху набирането на състав. Единственото, което Русия може да направи, е да принуди мъжете да се присъединят, а единственият начин за това е мобилизация“, допълни той.
Нежеланието на Путин досега да призове за обща мобилизация – на практика обявявайки тотална война на Украйна – озадачи експертите, които стигнаха до заключението, че Кремъл не иска да разбуни руското общество или да подкопае пасивната подкрепа, която получава войната.
Решението на руските командири да изместят някои от най-опитните си части далеч от Харков към Херсон, допълнително подчертава проблема.
„Всичко ще зависи от това колко свежи са украинците и какво е тяхното ниво на логистика да се придвижват“, каза още Райън пред Радио Свободна Европа.
„Очаквам, че им е казано да действат твърдо за определен период – да кажем, седмица или две, преди да могат да очакват облекчение. Те могат да нанесат много щети на руснаците през това време“, добави той.
Според него руското темпо в момента не е в състояние да се справи с украинските операции.
„Не само, че украинците са в състояние да изпълняват операции по-бързо, те го правят в много широк географски периметър, което затруднява руснаците между север, изток и юг“, допълни Райън.
