Членовете на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС) могат да продължат работа и след края на мандата си – до избора на техни наследници. Това реши във вторник Конституционният съд (КС) със 7 на 3 гласа. На особено мнение са били конституционните съдии Красимир Влахов, Атанас Семов и Янаки Стоилов.
Решението се смята за ключово, тъй като на 3 октомври изтича мандатът на настоящия състав на ВСС, а парламентът все още не е попълнил своята квота от 11-има представители в съвета. Макар да засяга конкретно ситуацията на съдебните инспектори, позицията на КС дава знак за най-вероятния изход и от ситуацията с изтичащите мандати на членовете на ВСС.
Преди седмица главният прокурор Иван Гешев изрази надежда да не се стига до конституционна криза, като част от това би била невъзможността ВСС да упражнява конституационните си правомощия. Той допусна, че решението на КС за съдебния инспекторат ще има значение и за бъдещата работа на съвета до избора на нови негови членове от парламентарната квота.
“Имаме план за всяка ситуация, за да не допуснем по-сериозна криза от тази, която съществува”, коментира и служебният правосъден министър Крум Зарков, според когото изтичащият мандат на ВСС тепърва ще поставя проблеми. Представляващият съвета Боян Магдалинчев пък каза пред БТА, че има риск от тотално парализиране на работата на цялата съдебна система.
Искането за тълкуване на конституцията по повод мандатите на съдебните инспектори беше поставено от Пленума на Върховния административен съд, а докадчик по делото в КС беше Филип Димитров.
Настоящия състав на Инспектората към ВСС е с изтекъл мандат от април 2020 г. Оттогава досега четири поредни Народни събрания изобщо не направиха опит на изберат нови съдебни инспектори. За този избор е необходимо мнозинство от поне 160 гласа.
Сега мнозинството в Конституционния съд приема, че според основния закон е недопустимо автоматично да бъде прекратена дейността на съдебните инспектори с настъпването на края на мандата им.
„Дискреционната власт на парламента е лимитирана и обратното подрива демократичния ред под върховенството на правото, което е конституционно установено по волята на суверена като елемент на фундаменталната структура на Основния закон“, пише в диспозитива на решението, цитирано от БНР.
Очаква се мотивите към решението, както и към трите особени мнения, да бъдат публикувани в сайта на Конституционния съд по-късно.
