За него музиката е тръпка дори след 50 години, прекарани на сцената. Трудно можем да си го представим без ексцентричните му очила. А животът му е дал сюжет за филм.
Но освен на музиката, той е посветил живота си на това да помага.
Елтън Джон поучи от президента на САЩ Джо Байдън Националния медал за милосърдие (National Humanities Medal) за дейността на неговата фондация за борба със СПИН, която от десетилетия помага на хора с болестта.
„Откакто преди 30 години създадох фондацията на кухненската си маса в Атланта (Джорджия), обещах да не оставям никого в беда и ще продължа да го правя“, каза изпълнителят след като получи наградата.
Елтън Джон не очакваше отличието и не можа да скрие емоциите си. През сълзи, той каза, че е смаян и много развълнуван и за него това е голяма чест.
Музикантът беше в Белия дом, за да изнесе специален концерт под наслов „Вечер, в която надежда и история се римуват“ (A Night When Hope and History Rhyme), организиран от History Channel и A+E Nerworks.
На моравата Джон пя за семейство Байдън и още около 2000 „ежедневни творци на историята“, както написа ДПА – сред тях учители, студенти, медицински сестри, активисти, семейства на военни и защитници на правата на хората с психични увреждания.
Многократният носител на наградата „Грами“ изпълни няколко от най-големите си хитове, като Tiny Dancer, Rocketman и Don’t Let the Sun Go Down on Me.
Това беше първият концерт в Белия дом на 75-годишния британски композитор, пианист и изпълнител, откакто пя заедно със Стиви Уондър на държавна вечеря през 1998 г. в чест на бившия премиер сър Тони Блеър.
В момента Елтън Джон е на прощалното си глобално турне Farewell Yellow Brick Road, което започна през юли. То включва повече от 300 концерта по целия свят.
Преди две години пневмония му попречи да довърши концерта си в Нова Зеландия и беше изведен от сцената, след като изгуби гласа си. Тогава той се разплака, а кадрите обиколиха света.
По-късно музикантът се възстанови и когато преди няколко месеца навърши 75 години, каза:
„Днес ще благодаря на щастливата си звезда за прекрасното ми семейство, приятели и кариера. Чувствам се невероятен късметлия, че на 75 все още толкова много обичам това, което правя – все още съм толкова зареден с енергия от музиката и се вълнувам, че мога да свиря, да слушам и да говоря за това всеки ден“.
„Тръпката да свириш на живо е толкова невероятна, колкото и преди 50 г. Имам толкова много да предам на новото поколение фенове и артисти и съм решен да продължа да давам своя принос на индустрията, която ми е дала толкова много“, добави Джон.
Момчето, което цял живот свири на пиано
Сър Елтън Джон е роден в Пинър, Мидълсекс, на 25 март 1947 г. под името Реджиналд Кенет Дуайт. По-късно го сменя на Елтън Херкулес Джон.
Започва да свири на пиано още когато е на 4 г., а на 11 получава стипендия, за да учи в Кралската академия за музика в Лондон. Създава първата си група – Bluesology, още като ученик – през 1962 г. Артистичният му псевдоним всъщност е съчетание от имената на саксофониста на бандата – Елтън Дийн, и фронтмена – Лонг Джон Брадли.
Елтън Джон се превръща в най-успешния попизпълнител през 70-те години. През 80-те продължава да прави хит след хит – I’m Still Standing, I Guess That’s Why They Call It The Blues, Nikita, както и Don’t Let The Sun Go Down On Me в дует с Джордж Майкъл.
През 1995 г. музикантът получава „Оскар“ за оригинална песен за Can You Feel the Love Tonight в анимационния филм на „Уолт Дисни“ „Цар Лъв“.
През 1997 г., след трагичната смърт на принцеса Даяна, Елтън Джон и неговият главен текстописец Бърни Топин написват нова версия на песента си Candle in the Wind (създадена в оригинал в памет на Мерилин Монро). Джон изпълнява песента на погребението и едноименният сингъл става един от най-продаваните на всички времена.
През 1998 г. Нейно величество кралица Елизабет II го удостоява с рицарско звание от заради заслуги към музиката и благотворителността, след като две години по-рано той вече е награден с Ордена на Британската империя.
Captain Fantastic and the Brown Dirt Cowboy е първият му албум, който оглавява класацията „Билборд Топ 100“ и се превръща в абсолютна класика.
През 2007 г. списание „Форбс“ обявява, че печалбите му възлизат на повече от 53 милиона долара годишно. А според Sunday Times състоянието му е 287 милиона долара (2009 г.).
На 13 юни 2010 г. Елтън Джон изнесе концерт на стадион „Локомотив“ в София пред над 20 000 свои почитатели.
А през 2020 г. той спечели втория си „Оскар“ – за песента I’m Gonna Love Me Again от филма „Рокетмен“, който разказва за неговия живот.
Самият Елтън Джон харесва Роби Уилямс, Еминем, Radiohead и Coldplay, но казва, че началото на всичко за него е Елвис, а Стинг е един от най-добрите му приятели и го „обича до смърт“.
Ексцентричен и различен
Елтън Джон винаги е бил ексцентричен и различен – във всяко отношение. От огромната му шармантна колекция сценични костюми, шапки и очила, през бурния му живот и откритата му хомосексуалност.
Още през 1976 г. обявява, че е е бисексуален. През 1984 г. той се жени за германската звукорежисьорка Ренате Блауел в Сидни, Австралия. Бракът им продължава само 4 години и нямат деца. Така, вече разведен, през 1988 г. публично съобщава, че е гей.
През 2020 г. Блауел поиска обезщетение от 3 млн. британски лири, с твърдението, че бившият й мъж е нарушил условията по бракоразводния им договор с откъси в мемоарите му “Аз” от 2019 г. и във филма “Рокетмен”.
През 2005 г. Елтън Джон открито заживя с партньора си – канадския режисьор Дейвид Фърниш. През 2014 г. двамата се възползваха от новото законодателство на Острова, за да узаконят връзката си и сключиха официален брак.
Сега те живеят между Лондон, Ница и Атланта с двамата си синове, родени от сурогатна майка – 11-годишният Закъри и 9-годишният Илайджа.
Както повечето суперзвезди, през 70-те и 80-те Елтън Джон страда от пристрастяване към алкохола и наркотиците, и развива хранително разстройство. Изпълнителят обаче преодолява своята зависимост и продължава и до днес с оптимизъм. Негови са думите:
„Трябва да запълним дните на своя живот, така че да не престанем да сияем“.
