„Еврото е голяма крачка напред. Това е по-важно от влизането в ЕС, защото е промяна, която засяга всеки човек в страната. Много е важно да бъдеш подготвен. По отношение на опита на Словакия – ние започнахме да се готвим 3 години преди да приемем еврото. Направихме много подробен план как да въведем еврото,“ каза в разговор в Страсбург с Милена Милотинова в предаването „Брюксел 1“ Иван Щефанец, пълномощник на словашкото правителство при въвеждането на еврото от 2004 до 2006 година, понастоящем – евродепутат.
„Много беше важно, че говорихме с хората. Те не бива да се страхуват. Комуникацията и честното информиране на хората са много важни. Започнахме комуникационна кампания през 2006г. и приехме еврото през 2009 г. Когато започнахме информационната кампания само 25% от гражданите ни вярваха, че това е добра идея. После обаче, след кампанията, която беше доста интензивна и се състоеше от директни разговори със студенти, възрастни хора, предприемачи, хора от всички слоеве на обществото, една година по-късно 75% от хората подкрепяха еврото. Беше много важна, критично важна кампания. Защо да въвеждаме еврото? Как да продължим напред? Дори и сега, повече от две трети от словаците вярват, че идеята да се приеме еврото е била добра,“ заяви Щефанец по Bulgaria ON AIR.
Словакия е единствената страна от Вишеградската четворка, която прие еврото. На въпрос защо Словакия прие еврото, а останалите три страни – не, евродепутатът отговори:
„За нас бе естествено продължение на евроинтеграцията. От икономическа гледна точка имаше смисъл, защото голямата част от износа ни е в евро. Изнасяме главно за страните от еврозоната. Словакия е сравнително малка страна с 5,5 млн население. Повече от 90% от нашия БВП се формира от износ. По-голямата част от този износ е за страните от еврозоната. Затова има смисъл да въведеш еврото веднага, щом това е възможно.“
Чехия също е малка страна с голям износ, но исторически бе по-скептична към евроинтеграцията в сравнение със Словакия, коментира Щефанец.
“ Освен това друга историческа причина е фактът, че Словакия първо леко изоставаше в процеса на евроинтеграция. През 90-те бяхме единствената от Централна Европа, която не бе интегрирана в европейските институции по политически причини, за съжаление. Едва след смяната на правителството през 1998 г ускорихме процеса. Затова за словаците беше нормално очакване как трябва да се продължи напред с евроинтеграцията. Много беше ясно, че след като влязохме в ЕС през 2004 г., следващата стъпка ще бъде влизането в Шенгенската зона и след това в еврозоната. Беше нещо като национална мечта. Общонационално желание.
Друга причина е че след разделянето на Чехословакия на Чехия и Словакия, Словакия трябваше да въведе своя валута, словашка. Минахме от чехословашка валута към словашка валута и после към еврото. Така че смяната на валутата не беше толкова драматична промяна за словаците. За разлика от Чехия, която също прие чешката крона, но за тях това беше по-естествена промяна. Въпросът е, че в Словакия имаше повече гъвкавост в сравнение с другите страни. Защото толкова много промени се случиха и приемането на еврото бе просто поредната новост,“ коменстира Иван Щефанец.
По думите му след приемането на еврото икономиката на Словакия е преживяла бум. „Ръстът бе по-бърз. Това се случи и след разделянето на Чехословакия. Словакия остана по-слабата, но ръстът бе по-бърз. Така стана и с приемането на еврото. То допринесе за този ръст. По отношение на структурата на износа, нещата бяха много сходни. Разбираме, че чешкият бизнес иска да приеме еврото, но решението бе политическо. Правителството трябва да поеме инициативата. Да има лидер, който да каже, че ще се приеме еврото. Че ще се продължи напред. Мисля, че това липсва в Чехия. Това политическо решение. Също има и общо желание, особено сред бизнеса, който смята, че това би било добре. Но няма достатъчно политическа воля. Практически да се приеме еврото или не, това е политическо решение. Трябва да има политическа воля в страната и политическо лидерство. Трябва да има някой, който да каже, че това е добра възможност и ще бъде използвана. Така се случи в Словакия,“ коментира бившия пълномощник на словашкото правителство за еврото.
По думите му Хърватия има лидерство, затова има готовност да приеме еврото. „Техният премиер, господин Андрей Пленкович, е явният лидер на този процес. Има ясен план, много добре структуриран. Те искат да въведат еврото. Изпълняват критериите, въпреки трудностите. В момента всички страни се борят с инфлацията, така че не е лесно. Въпреки това Хърватия изпълнява плана и се готви да въведе еврото.
На въпрос дали трябва да има специален пост в правителството като неговия и какви са задачите на координаторът по въвеждането на еврото, Щефанец уточни:
„Да се въведе еврото е особен процес и специален проект и правителството ни реши да създаде този пост, което според мен беше мъдро. Ролята е да бъдеш координатор на всички дейности. Има много работа. Трябва да се подготви специално законодателство. Така че ролята ми беше и да работят по законовата рамка. Трябваше да работя с обществеността, да информирам хората за предимствата и слабите места. Така създадохме т.нар. специални събрания и на тях разговаряхме с най-различни хора. Практически това бяха поредица от конференции, насочени към еврото. Накрая, но не на последно място трябваше да поддържам контакт с Брюксел, с ЕК и да преговарям по ситуацията. Да покажа, че сме готови и сме на прав път, че изпълняваме условията. Изпълнителната власт е в ръцете на правителството. Те отговарят да изпълнят критериите. Ролята на пълномощника на правителството за приемането на еврото обаче беше да следи всички тези процеси и ги обединява,“ казва Щефанец в разговор с Милена Милотинова.
„Най-трудното беше общуването с обществеността. Да преодолеем първоначалното недоверие. Защото както казах три години по-рано бе взето ясно политическо решение, но без обществена подкрепа. Понеже е много трудно да се постигне цел без обществена подкрепа, най-важната ми роля беше да променя общественото мнение за еврото. Това беше най-важното. За щастие мисията в Словакия бе успешна. Ние говорихме честно с всички хора – с бизнеса, с банките, с общините, с църквата, с академичните кръгове и всички хора, които бяха засегнати. Необходимо е да успееш да повлияеш на общественото мнение и да създадеш платформа, на която хората могат да задават всякакви въпроси. Разбира се, ако има нещо, което не е ясно и известно на хората, те се страхуват. Това е естествено. Хората питат и се страхуват. Както във всяка друга страна преди въвеждането на еврото, хората се страхуваха, че еврото ще доведе до повишение на цените. Това евро-съмнение, което идва от германоезичните страни, които го приеха по-рано. Така че е естествено. Особено сред старите хора, които не са толкова готови за промяна.
„Въведохме незабавно обявяване на цените в двете валути след като определихме курса – около половин година преди въвеждането на еврото. И после продължихме да ги обявяваме така почти 2 г. Дори и сега, може да видите някои етикети с цената в двете валути. Даже и след толкова години. Някои хора все още преизчисляват цените в старата валута. Двойните цени са много важни.. Те носят прозрачност за хората. В същото време направихме и т-нар. Черен списък, в който, ако хората подозират, че някои компании използват ситуацията, за да вдигнат цените, да съобщят, да напишат мнение. Да кажат на всички, че не мислят, че цената е била същата преди месец, а сега е твърде висока. Този Черен списък беше публичен. Това създаде натиск срещу вдигането на цените. Инспекторите в търговията бяха упълномощени да проверяват цените. Можеха да влизат в магазините и да проверяват, да докладват дали е имало нарушения или не. Имаше и държавни проверки, които разкриха някои случаи, но понеже това бе публичен процес, в който докладите се обявяваха публично, компаниите се опитваха да не попадат в Черния списък. Имаше такива случаи, но бих казал, че не бяха много.
На въпрос на Милена Милотинова – ако има дългова криза като гръцката и ако България е в еврозоната, дали не толкова богатите страни като нашата няма да се наложи да покриват дълговете на другите, каквито страхове има в България, Щефанец коментира: „Това е тревога не само сред хората, но и сред политиците, които отговарят за държавния бюджет. Трябва да кажем, че когато влизаш в клуба, трябва да приемеш правилата му. Много непопулярно беше да се споделят трудностите по време на кризата, когато Гърция имаше неприятности и всички останали страни трябваше да участват в общ пакет. Да създадат някакъв механизъм, за да помогнат на другите страни. Бих казал, че да, ако влезете в клуба, приемате и правилата му. Ставате част от клуба.
Има аргументи, че някои страни може да закъсат и тогава всички носят една и съща отговорност за общата валута… Отговорът е, че точно по тези причини трябва да има правила и те трябва да се спазват. Трябва да се спазват правилата, които са еднакви за всички. Иначе ако се нарушават, страните ще закъсат. Затова трябва да се поддържат правилата, да се прилагат, да се говори открито за този механизъм и да се прилага за страни, които не изпълняват. Друг аргумент в този дебат е, че да, това е тревожно и може да се случи. Обаче предимството да си в клуба, ако си по-слаба страна е, че получавате втората най-силна валута на света. Това ви дава стабилност.
Получавате много силна валута и стабилност. В момент на трудности както сега, когато имаме енергийна криза, инфлация и почти криза с прехраната, е много по-добре да имаш силна валута, отколкото слаба. Еврото определено е по-силна валута от местните валути в другите европейски страни извън еврозоната,“ заяви Щефанец.
