От години НАТО се опитва да укрепи източния си фланг, но това не намира отзвук в България, каза пред БНР Весела Чернева, директор на софийския офис на Европейския съвет за външна политика, съветник на бившия премиер Кирил Петков по външната политика.
„Помним прословути изречения на лидера на ГЕРБ и на други представители как ние нямаме нужда тук от НАТО, нямаме нужда от сигурност в Черно море, искахме платноходки. Всичко това са били грешни стратегически избори и грешни ценностни избори. И за много други такива примери можем да се сетим, включително отношението на правителства на ГЕРБ към „Газпром“, включително начинът, по който България беше поставена в газова зависимост от Русия. На този фон ми изглеждат лицемерни такъв тип позиции и поставяне на въпроса по този начин за евро-атлантическото мнозинство“, каза тя.
„Такъв тип говорене за българска политика е възможно тогава, когато няма ясно артикулирани причини и цели на политиците. Ако политиците излизат с един етикет напред и казват – ние ще правим евро-атлантическо мнозинство, и не казват какво целят, какво съдържание искат да вкарат, какъв дневен ред на това правителство, кое го прави евро-атлантическо, то тогава това пространство започва да се запълва с друг тип легитимация. Когато хората не виждат ясно обговорени такива причини, се оставя огромно място за всякакъв тип конспирации“, коментира Чернева относно тезата за външен натиск за сформиране на евро-атлантическа коалиция.
Чернева е на мнение, че най-голямата партия – ГЕРБ, има доста възможности и би могла да потърси съюзници – ДПС и Стефан Янев. За употребата на евро-атлантическата тема тя апелира „да не се крием зад етикети от рода на „евро-атлантическо“, които в случая не значат много“.
„Това е маска. Този етикет маскира всъщност нежеланието да се говори по другата, голямата разделителна линия в обществото – върховенството на правото, има ли справедливост в България. Темата за върховенството на правото не е далеч толкова удобна за всички, както темата за прозападната ни ориентация, затова се избира този етикет, за да може другите, същинските въпроси, на които обществото очаква отговор, да не им се дава отговор“, коментира тя.
„Изобщо не съм убедена, че президентът може да има мандат да взема позиция от името на България, толкова отличаваща се от всички останали в региона, без да има парламент, с който това да се консултира, или поне без да е консултирал през КСНС, който може да свика, да вземе такова решение на своя глава. Това е наистина риск – и политически, и стратегически, тъй като през следващите месеци можем да видим включително развитие в самите съюзници“, каза Весела Чернева по казуса с позицията на държавния глава за членството на Украйна в НАТО.
Запитана за паралелите между ситуацията с падането на ветото за Северна Македония и сегашната следизборна ситуация, в която се търси широко съгласие, външнополитическият експерт коментира: „Очевидно това беше тема, която имаше не само широк обществен отзвук, но беше използвана от доста политически партии по превратен начин. За да се затвори тази Кутия на Пандора, доколкото това е възможно, трябваше такова много широко съгласие в парламента“.
