При всеки следващ парламентарен вот у нас избирателната активност става все по-ниска. Електоратът е изморен от лозунгите, които си остават само обещания. Не вярва и на спасителите, предлагащи бързи решения.
Но предизборна надпревара без брокери на гласове и съмнения за манипулация на резултатите – няма. Така е било и през 1894 година, когато Алеко Константинов се кандидатира за депутат от опозицията и описва кампанията в знаменития си фейлетон „По изборите в Свищов“:
В съвременния информационен свят предизборна агитация се прави лесно. Понякога са достатъчни само надъхващи публикации и снимки в социалните мрежи. По-големите и богати партии пращат най-видните си политици в словесен двубой с опонентите в предизборни телевизионни дебати. Уреждат им и имиджови интервюта в медиите. А само преди век – век и половина места в парламента са получавали онези, които лично са ухажвали гласоподавателите преди избори.
„Самото правене на изборите представлява едно огромно физическо усилие за самите кандидати за това, защото те трябва не просто да отидат в избирателния район, те трябва да обиколят всяко едно село, всяка една махала, да произнесат понякога една и съща предизборна реч на много места“, обяснява председателят на Държавна агенция „Архиви“ доц. д-р Михаил Груев.
Сред трудните задачи на партиите по време на предизборна кампания е да уцелят дневния ред на избирателите. За да привлекат повече гласоподаватели, те набелязват приоритети, които според тях са важни. Целите на двете страни обаче често не съвпадат. Но едни неща винаги приковава вниманието на обществото и това са клюките и интригите.
На 10 септември 1894 година в България се провежда вот за Осмо обикновено Народно събрание. За княжеството това са 12-тите парламентарни избори. Изминали са 16 години от Освобождението и партиите са натрупали известен опит в политиката, а кандидат-депутатите са се научили как да агитират и убеждават гласоподавателите. От стенографските дневници на Осмия ни парламент става ясно, че вота от 1894 година в Бургас е преминал с много бой между избиратели и полиция. В телеграма от 11 септември председателят на изборното бюро там информира:
Разглеждането на доклада от Бургас става повод сливенският депутат Петър Папанчев да заяви от парламентарната трибуна, че известни състоятелни лица движени от личния си материален интерес си служат с най-различни средства, за да осигурят избиратели на депутати, които ще са им от полза.
Историята на българските парламентарни избори започва с много слаб интерес на гласоподавателите – около 30-32%. В края на 19-ти век причина за ниската активност е неграмотността на населението. В следващите години, когато партиите са утвърдени, а вотовете чести, гражданите стават все по-незаинтересовани от политиката. По Стамболово време избирателната активност пада под 30 процента, а на 2 октомври 2022 година е под 40 но сто. Това е най-ниското участие на гласоподавателите след 1990 година.
Гледайте във видеото целия филм на Миглена Георгиева и телевизия Bulgaria ON AIR.
