Едно от най-важните решения, които парламентът трябва да вземе, определено е бюджета за 2023 година.
Вчера в НС стана ясно, че финансовото министерство няма да внесе нов бюджет за 2023 г., а ще предложи удължено действие за изпълнение на този за 2022 г.
„Служебното правителство не е длъжно да прави държавен бюджет. Исторически и в практиката е прието то да прави други неща. Факт е, че служебният кабинет е мобилизирал експертния си потенциал и дори са направени три варианта за бюджет“, заяви бившият социален министър Христина Христова в ефира на „България сутрин“.
Според икономиста Преслав Райков България трябва да започне да се държи по-дисциплинирано финансово.
„Можеше да се пристъпи и към по-рестриктивни мерки за бюджета. Трябва да се справим с него. Замразяването му на текущата рамка би било добро за много от проинфлационните политики. Вече не сме в Ковид криза, заразата мина и икономиката се възстанови – даже надскочи“, подчерта той.
„Даваме си сметка, че има изоставане на заплатите от ръста на инфлацията за разлика от пенсиите, където имаше двукратно увеличаване. Това, което трябва да ни тревожи, е, че ако през 2022 г. пенсиите съставляваха 9% от БВП, за 2023 г. вече е предвидено те да достигнат 11,3 на сто. 60% вече са от данъци – системата за пенсионно осигуряване загубва характера си“, констатира Христова.
Райков подчерта, че нов държавен дълг в действителност ни е необходим, за да обслужваме стари емисии.
Бившият социален министър пък е на мнение, че проблем остава липсата на дефиниция за енергийна бедност. Цените на енергоносителите също продължават да се покачват, заради което ще са необходими повече средства.
„Има логика служебният кабинет да не внася бюджет, защото той е основният политически инструмент“, категорична бе Христова пред Bulgaria ON AIR.
Вижте видео с целия разговор.
