Всяка година на 1 ноември се питаме кои са съвременните народни будители и какво е да пробуждаш обществото?
„Обикновено на този празник се обръщаме назад към Кирил и Методий, братя Миладинови. Като си представим огромния път, който са изминали – от единия век до другия, най-големият будител е словото и желанието да се борим против забраната. Записвайки народните творения, те са запазили българския дух и са го пренесли през вековете“, заяви писателят Теодора Димова пред Bulgaria ON AIR.
Тя е категорична, че в момента имаме остра нужда от будителство. А за нея това означава, човек да живее творчески.
„Свързан с вечното, с огромната отговорност, която носиш по отношение на себе си и вечния живот. Творчество не е само, когато се пишат романи, творческият акт е всеки един миг от живота ни, когато казваме истината и живеем според тази истина. Ние сме на 186-о място по свобода на словото – това е толкова тревожно явление, че сякаш ние не искаме да му отделяме внимание“, коментира писателят пред Bulgaria ON AIR.
Димова посочи като основен проблем пред българите това, че робуваме на стереотипи и си налагаме автоцензура за правилно и неправилно. „Трябва да четем повече – не просто да четем във Facebook и социалните мрежи, а да четем сериозните неща“, призова авторът на романа „Поразените“.
Любимите ѝ думи са грехота и срамота, стана ясно от разговора в студиото.
„Не ги употребяваме, ако трябва да говорим с тези думи, в момента трябва да ги повтаряме непрекъснато. Думите губят смисъл и стават безсилни в днешното време, въпреки това, рано или късно, смисълът излиза на повърхността“, каза Димова.
Като пример за съвременен будител посочи президента на Украйна Володимир Зеленски.
„Има смелостта, безстрашието и куража да води тази война и да я води вече 250 дни“, мотивира се писателят.
„Никой не вярваше, че това ще стане. Злото е навсякъде и във всеки един момент може да се надигне и ние трябва да имаме някаква готовност“, посочи още творецът.
Романът си „Поразените“ тя е написала преди 4 г., а днес нещата, които между кориците на книгата се случват пред очите ни. В момента Теодора Димова пише продължение на романа.
„Развива се в днешно време – как децата на палачите отново са един вид палачи, а децата на жертвите са отново един вид жертви и дали тази спирала ще бъде прекъсната“, посочи сюжета авторът.
