Формално заявените цели на „Зелената сделка“ на Европейския съюз (ЕС) изглеждат неизпълними. Ефектът им за глобалното преодоляване на климатичните предизвикателства би бил пренебрежим.
Основната причина за това е, че текущият обем емисии на парникови газове в други части на света е в пъти по-значителен. На този фон индикаторите за свързани с климата антропогенни въздействия вече 30 години всъщност се подобряват.
Кратка предистория
Европейската зелена сделка (ЕЗС) беше приета през есента на 2019 г., преди пандемията от COVID-19. Тя не е отделна директива (както се наричат законите в рамките на в ЕС). Тя е политическа рамка за „климатична неутралност“ и се основава на 11 вече приети директиви, които вероятно предстои да се увеличат.
След разпространението на пандемията и в отговор на нейните отрицателни въздействия върху икономиката на Евросъюза, ЕЗС беше превърната в част от плановете за възстановяване на страните членки.
Преди пандемията бяха начертани планове за извеждане от експлоатация на топлинните електрически централи (ТЕЦ) на въглища. Предвиждаше се природният газ да бъде „преходен енергиен източник“ към една по-нова, по-малко въглеродна енергетика. Още тогава обаче беше очевидно, че тъкмо този източник създава предимства за неговите производители и доставчици.
От 2018 до края на 2019 г. бяха предприети законодателни промени, които да осигурят финансово „Зелената сделка“. Става дума за промени в Директива 2003/96, въвеждаща общите правила на данъчното облагане на енергийните продукти и електроенергията. Новите данъци влизат в сила от началото на 2023 г. и трябва да действат 10 години.
Това са нови данъци, който допълват сегашните източници на финансиране на „зелени“ политики – системата за търговия с емисии (СТЕ), както и въглеродни данъци, които съществуват паралелно на тази система. Последните засега не се прилагаха навсякъде в ЕС, а в праговете им имаше големи разлики.
През 2019 – 2020 г. правителствата на страните членки приеха планове за извеждане от експлоатация на практически всички въглищни ТЕЦ, а някои от тях обявиха и затваряне на атомните електрически централи АЕЦ. Европейската централна банка (ЕЦБ) обещаваше, че „климатичните“ цели ще бъдат приоритет в нейната политика (каквото и да означава това обещание).
Цели на сделката
Официално ЕЗС е политически инструмент за „преобразуване на ЕС в модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика“.
Тя трябва да постигне следните цели:
- „никакви нетни емисии на парникови газове до 2050 г.“;
- „икономически растеж, разкачен от използването на ресурсите“;
- „нито един човек и място не са изоставени“ (NP2LB).
Има известни трудности в определянето и измерването на критериите за прилагане на тези цели. Но все пак се знае, че в първата от тях става дума за общия баланс между произведените емисии на парникови газове и парниковите газове, пречистени и изведени от атмосферата.
При „икономическия растеж“ би трябвало да става дума за това, че с по-малко ресурси се постига същият или по-висок ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) за даден период от време. Но тук въпросът е за какви ресурси става дума и как се формират цените им?
Във всеки случай трябва да се наблюдава отделяне на икономическия растеж от използването на ресурсите и от въздействията върху околната среда, като самото отделяне може да е абсолютно или относително.
Третата цел нито е ясно определена, нито се знае как може да се измери нейното евентуално постигане. Според единствено приемливото схващане на Програмата на ООН за развитие „хората биват изоставени, когато им липсват избор и възможности да участват, да се възползват от напредъка на развитието“.
Например, тук би трябвало да попадат крайно бедните, политически дискриминираните и/или изключените от стопанско развитие хора и групи.
Изпълнение на целите
През 2021 г., вследствие на лихвената (несвързана пряко с промените в климата) политика на ЕЦБ и възстановяването на икономиките, цените на енергийните ресурси регистрираха почти безпрецедентен ръст.
„Преходното“ гориво всъщност задвижи войната на Русиуя срещу Украйна. Ограничаването и спирането на неговите доставки от руските държавни компании за Кремъл всъщност беше единственият възможен начин да тласне цените на природния газ нагоре, макар санкции да не засягаха пряко доставките на синьо гориво.
При ръст на цените на енергийни ресурси, алтернативните източници на енергия, например възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), както и разходите за техния добив, стават привлекателни и по-лесно изпълними. Това обстоятелство сякаш увеличи и привлекателността на „Зелената сделка“.
Нека се върнем, обаче, към изпълнението на нейните цели. Интересно е, че то се случва донякъде от само себе си:
- От 1980 г. до 2019 г. глобалните вреди свързани с климата са нараснали от около 20 млрд. щатски долара до повече от 215 млрд. щ.д.;
- За ЕС тези щети за периода 1984 – 2020 г. нарастват от 9 на 19 млрд. евро (при връх от 23 млрд. през 2007 г.).
На ЕС се падат около 10% от разходите за покриване на тези щети. При 16-17 трлн. евро БВП тази дейност и предотвратяването на нови увреждания не би трябвало да е проблем и без специална политика. Но намаляването на климатичните промени в ЕС, едва би променило глобалната картина.
През 2021 г. емисиите на СО2 от най-голямата икономика на Европа – тази на Германия, са почти три пъти по-ниски като количество от тези на Русия и 16 пъти по-ниски от емисиите на Китай. Всички такива емисии на страните членки са 25-30% от емисиите на Китай и по-малки по обем от тези на икономиката на САЩ (около 42% от китайския обем на СО2).
Буквално разбрана, втората цел на „Зелената сделка“ е абсолютно неизпълнима. Всеки може да се увери в правилността на това твърдение от прегледа на динамиката на индикаторите за растеж в сравнение с тези за замърсяване на околната среда за последните 50 години.
Той беше актуализиран в началото на септември тази година:
- До 1988 г. емисиите на парникови газове нарастват спрямо използването на ресурси и БВП на ЕС;
- След 1990 г. съотношението се подобрява в полза на растежа, който се разгръща успоредно с уврежданията на околната среда;
- През 2020 г. индикаторите изостават с около 1/3 от стойностите на ръст на използването ресурсите и БВП, т.е. икономическият растеж е с толкова по-чист;
- Но за тези 30 години индексите на растежа и ресурсите на практика нарастват винаги заедно.
Фактори за бягство
Колкото и да изглежда привлекателно използването на ВЕИ, то не може да замести използването на изкопаеми горива. Особено в перспектива до средата на века. Акцентът във ВЕИ нормално е върху соларни и вятърни централи. Но през последната година всички нови такива централи са доставени от Китай.
В Европейската зелена сделка е вграден елемент на изтласкване – най-вече поради трудно измерване на ефектите, финансирането се насочва към сега наличните соларни и вятърни технологии. Веднъж предпочетени и финансирани централно, политически те ще блокират използването на други технологии, които могат дори да са по-добри.
ЕЦБ изглежда се отказва от пряко участие в „зеления план“ и преди седмица издаде препоръка търговските банки до края на 2025 г. на съставят планове за „зелени кредити“. Те, предполага се, познават икономиката по-добре, но е вероятно да чакат публично финансиране.
Пет страни членки отложиха плановете си за затваряна на въглищни ТЕЦ. Същото се случва и с плановете за закриване на АЕЦ, сроковете за експлоатация биват удължавани и нови инвестиции в тази област започват да се планират.
И най-важното: нито един план не може да предвиди технологиите. Разширяването на обема на планиране и изнасянето му на равнище Съвет на Европейския съюз също не може да помогне в тази насока.
