Тя се занимава с фотография от ученичка, работила е като журналист, а в момента помага на журналисти да достигнат до фронтовата линия, за да отразяват военните действия в Украйна. Младши лейтенант Ирина Рибакова е пресаташе на украинските въоръжени сили и служи в 93-та механизирана бригада.
Успоредно с обичайните си задължения, 38-годишната украинка снима гледки от фронта, които често предизвикват масов интерес в социалните мрежи. Един от най-известните ѝ кадри е на купол от унищожен руски танк, който наподобява череп.
Ирина разказва, че тази снимка е направена с дрон през март, след като украинските войници си възвръщат контрола над село Хусаривка в района на Харков след ожесточена битка.
„Моля ви само да запомните, че много другари умряха в тази битка“, казва Рибакова, споменавайки имената на Юлиан Ступак и Олесандр Гарбуз, които посмъртно са наградени за действията си в сраженията край Хусаривка.
Кадърът с купола от руски танк, напомнящ на череп, се появява дори на корицата на известното британско списание Икономист. По думите на украинката оттогава снимката „започна да добива популярност – правена е като татуировка, поставяна е като корица на албуми и е изобразявана върху тениски“.
През октомври снимка на Рибакова на кратер от артилерийски обстрел по гробище в Бахмут също беше споделена многократно в социалните мрежи. Такива кадри, направени от високо, сега се срещат рядко заради забраната цивилни да използват дронове.
Въпреки че е военнослужеща в украинската армия, Рибакова казва, че трябва да премине през няколко стъпки, преди да пусне своя дрон DJI Mavic Air 2 да лети:
„Информирам ръководството на батальона си, че имам намерение да пусна дрон на определено място и те предупреждават позициите: в определено време, на определено място, наша „птица“ ще лети.“
Рибакова разказва пред Радио Свободна Европа, че започва да прави снимки, докато е още в гимназията. Тогава използва банята си като импровизирана тъмна стая за проявяване на филми. Впоследствие се занимава с журналистика десетина година, но не изоставя фотографията.
През 2015 г. журналистката се присъединява към доброволческия паравоенен батальон „Карпатска сеч“, известен с връзките си с крайни националисти. Рибакова казва, че тогава започва по-активно да използва фотографските си умения. По-късно започва да служи и в 93-та механизирана бригада на украинската армия като пресаташе с чин младши лейтенант.
Ирина споделя, че след като от 2014 до началото на 2022 г. между украинските сили и проруските сепаратисти се водят по-ограничени сражения, мащабната военна инвазия, предприета от Москва на 24 февруари, е била шок за нея.
„За да бъда честна, ние в армията помислихме, че само ще отидем по границите на мястото на граничарите, ще подготвим отбранителна линия и ще държим позициите няколко месеца“, казва тя. „[Мислехме], че вероятно ще има провокации със стрелба от автоматични оръжия, но не и нещо повече.“
Младата украинка усеща пълния ужас на войната още в първите дни от руската агресия. На 26 февруари Рибакова пристига в новопревзетия град Ахтирка, край Суми. Няколко минути по-късно тя е съборена на асфалта от експлозията на руска бомба FAB-3000, поразила близка украинска военна позиция.
Тритонната неуправляема бомба е избухнала с такава сила, че Ирина я описва като „земетресение или [сякаш] някаква яма в ада [се отвори]“. Снимка на последствията от тази експлозия показва пълен с вода кратер с размерите на голям плувен басейн.
На въпрос за най-силното ѝ преживяване от войната досега, тя си спомня за друг момент от първите дни на руската инвазия.
„В Ахтирка на 24-ти момчетата срещнаха вражеска колона и я унищожиха напълно“, спомня си Рибакова. „Заведоха ме да видя мъртви руснаци. Един от тях беше офицер Илясов, бурят по произход. Той беше убит от 19-годишен [украински] войник. Трупът беше изхвърлен от пътя и покрит с трева.“
„През онази нощ най-накрая спах нормално“, признава Рибакова и добавя: „Гледката на мъртвите врагове ме успокои.“
