Пол Дирак
Пол Дирак, теоретичен физик, (1902 – 1984)
Произход: Англия, британско-швейцарско средно семейство, бащата – емигрант от Швейцария, учител по френски, майката – от Корнуел, библиотекар
Образование: електроинженерство и математика в Университета в Бристъл, докторат по Квантова механика и Теория на относителността в Кеймбридж
Известен с: Уравнение на Дирак, /описва поведението на фермионите и предсказва съществуването на антиматерия/, съществени приноси за развитието на квантовата механика и квантовата електродинамика
Признание: Нобелова награда за физика – 1933 г., Кралски медал, Медал „Макс Планк“, Лукасов професор по математика в Кеймбридж
Пол Дирак е сред най-великите физици, нарежда се до Исак Нютон и Алберт Айнщайн, но е известен най-вече в професионалните среди. Той има едно уравнение и тъй като за разбирането му е нужен твърде сложен математически апарат, широката публика се разсейва.
Няма да ви мъча със самото уравнение, а и не мога, защото не го разбирам. То е от друга Вселена, описва принципите на квантовата механика, онези от света на елементарните частици – и ги обединява с относителността на Айнщайн.
Уравнението узаконява квантовата механика като истинска наука и е основа за бурното ѝ развитие. Но и предсказва съществуването на частица с характеристиките на електрона, но с обратен заряд – антиматерията.
През 1932 година Карл Андерсън открива въпросната частица, нарича я „позитрон“ и чак после разбира, че тя е предсказана от Дирак. Той пък знае какво е предсказал, но не може да го докаже, а и вече е дал на колегите си повече, отколкото могат да смелят, затова не вдига шум. Когато после го питат защо е предпочел да мълчи за антиматерията, отговаря: „От чиста страхливост.“
Дори само знаменитото си уравнение да беше извел Пол Дирак, пак щеше да е огромна звезда на физиката. Но има и още. Той пръв разработва квантовата теория на полето, която изследва появата на нещо от нищо. И пръв развива теорията за магнитните монополи – хипотетична елементарна частица с един магнитен полюс, нещо, което не е открито, но на което се базира теорията за суперструните.
Фантастична е и идеята на Дирак, че самото пространствено разположение на две частици влияе върху техните съ-отношения, тоест, резултатът от умножението на 2 по 3 не винаги е равен на резултата от умножението на 3 по 2. А по-разбираемо: „Едно е да обуеш първо чорапите, после обувките, друго – да сториш обратното.“
Пол Дирак е не само като гениален физик, а и голям ексцентрик. Той е концентриран в работата и няма други занимания. Художествена литература почти не чете и никога не е ходи на театър. Когато научава, че младият Опенхаймер (Робърт Опенхаймер e американски физик, свързан със създаването на първата атомна бомба – б.р.) пише поезия, му казва: „Тези неща са противоположни – в науката искаш да кажеш нещо, което никой не знае, с думи, които всеки може да разбере. В поезията трябва да кажеш нещо, което всеки знае, с думи, които никой не разбира“.
А когато руският физик Пьотър Капица дава на Дирак да прочете „Престъпление и наказание“ на Достоевски и го пита за мнение, коментарът гласи: „Хубава е. Но в една глава авторът греши, като описва слънцето да изгрява два пъти“.
Да, Пол Дирак приема всичко буквално и това понякога е забавно, понякога е отчайващо. В манастир, където има конференция на физици, някой казва, че в полунощ излиза призрак, а той пита: „Полунощ по Гринуич или по лятното време?“.
Надали обаче така смешно звучи една бележка към датския физик Нилс Бор. Той се оплаква, че пише статия, но не знае как да завърши едно изречение, а Дирак казва: „Още в училище са ме учили да не започвам изречение, ако не знам как ще го завърша!“.
И неслучайно Айнщайн през 1926 година пише до австрийския физик Паул Еренфест: „Имам проблем с Дирак. Това балансиране по шеметния път между гения и лудостта, е ужасно“.
Пол Адриен Морис Дирак е роден през 1902 г. в Бристол. Майка му е със слаб характер, а баща му е деспотичен. Той държи на вечеря да се говори на френски, така че само Пол вечеря с него. Оттам на Дирак му остава силната привързаност към точната фраза, но и към мълчанието.
Колегите му в Кеймбридж дори измислят мерна единица за мълчание – един „дирак“ е равен на една дума на час. Пол учи електроинженерство и отива в Кеймбридж, за да се занимава с теория на относителността. Местата обаче са заети и се преориентира към квантовата механика.
През 1926 г. е вече доктор, през 1928 издава „Квантова теория на електрона“, а през 1930 – „Принципи на квантовата механика“, неизбежният първи учебник на студентите и до днес. През 1933 г. Дирак, заедно с приятеля си австрийския физик Ервин Шрьодингер, получава и Нобелова награда за физика. Но това не е краят, а по-скоро началото на плодотворната му научна кариера, която завършва 50 години по-късно.
В личния си живот неочаквано през 1937 г. Пол Дирак се жени. Дотогава той е известен с липсата на социални умения, особено в отношенията с жените. Веднъж пита приятеля си Вернер Хайзенберг – германски физик, защо танцува и е изненадан да чуе, че е удоволствие да си сред красиви момичета. „Но откъде предварително знаеш, че те са красиви?“, интересува се Дирак.
Съпругата му – унгарската еврейка Маргит Уигнър, е всеотдайна, а ученик на Дирак пише: „За научната общност е щастие, че тя пое грижата над нашия уважаван Пол.“
Така Дирак вече може да се отдаде само на науката и за 7 години прави 11 изследвания с важни приноси. През 1984 г. той умира във Флорида на 82-годишна възраст, подходяща един велик физик да се запилее в отвъдното, за да търси квантовата физика. Или, както сам казва – онази висша математика, която Бог непременно трябва да е заложил в основата на света.
