България ще изпрати военна помощ на Украйна. Решението на Народното събрание бе взето 10 месеца след началото на войната, която Русия започна на 24 февруари. За реализацията му се чака само указ на президента Румен Радев.
Списъкът с оръжията и мунициите, които България ще дари на Киев, е секретен. От думите на председателя на комисията по отбрана в парламента Христо Гаджев (ГЕРБ) се разбра все пак, че основната част от военната помощ за Украйна е за защита на населението и на обекти от въздушни атаки.
До момента България и Унгария остават единствените държави в ЕС, които не са предоставили оръжие на нападнатата страна. В предишното Народно събрание това решение беше блокирано от БСП – тогава част от управляващата коалиция. На 3 ноември настоящият 48-и парламент обаче прие решение България да изпрати военна помощ и задължи служебното правителство да внесе списък с оръжие, което България ще дари на Украйна. На 16 декември, петък, парламентът го одобри. А списъкът остана секретен.
Според източници на Свободна Европа България ще дари на Киев голямо количество зенитни установки с 23 мм оръдие и боеприпаси за тях. Става въпрос за ЗУ-23-2 и модификации. Това е съветска технология за противовъздушна отбрана от 60-те години на миналия век, но варианти на установката и муниции за нея все още се произвеждат в България.
Зенитната установка представлява сдвоени 23 мм оръдия, които могат да изстрелят до 2000 снаряда в минута. Те могат да поразяват цели на разстояние до 2500 метра и височина 200 метра. Поне по спецификации. Българската армията разполага с голям брой от оръдията, както и боеприпаси за тях.
Установките могат да са буксируеми или да бъдат монтирани на платформа – камион или бронирана машина. В Африка има опит от инсталирането им върху пикапи, като това дава възможност да бъдат използвани и срещу леко бронирани наземни цели. Според спецификациите ЗУ-23-2 са проектирани така, че да поразяват нисколетящи цели.
Помощта на България е обсъдена и координирана не само с Украйна, но и със съюзниците от НАТО, според източниците на „Свободна Европа“. Въпреки че служебният министър на отбраната Димитър Стоянов обеща „консервативен подход“ при избора на оръжие, което страната може да дари, на 8 декември той каза, че въоръжението от секретния списък е „такова, че е в топ 3 на приоритетите на украинската армия„.
На 23 ноември Съединените щати обявиха нов пакет от военна помощ от 400 милиона долара за Украйна. В него има 150 тежки картечници с термовизионни прицели, които също са предназначени за противодействие на дронове.
Щом дроновете излетят – Русия печели
От септември насам Русия атакува Украйна с ирански дронове камикадзе – „Шахед-131“ и „Шахед-136“, които са ребрандирани – като „Герань-1“ и „Герань-2“. Те не носят голям заряд взрив (40-50 кг.), не са и точни. Но пораженията, които нанасят иранските дронове върху гражданската инфраструктира на Украйна, са огромни.
Основното предимство на „Шахед“ е, че са евтини и прости. Изстрелват се с мобилна установка по няколко наведнъж.
“Веднага щом дроновете излетят, Русия вече е спечелила – без значение дали ще достигнат целта си или ще бъдат свалени с ракета”, казва украински военен блогър и специалист по автоматизирани системи, известен като Паоло Люмиер, цитиран от BBC. Дори при свален с ракета дрон Русия печели, защото украинската противовъздушна отбрана (ПВО) е загубила една ракета.
Съветските ракети за установките С-300, С-200,“Оса“ или С-75 няма откъде да се купят, те не се и произвеждат. А някои от тях биха могли да се използват за сваляне на балистични и свръхзвукови ракети и изтребители, които нанасят много повече щети и носят много повече смърт. Западните алтернативи, с които Украйна разполага, също са ограничено количество.
Според Guardian общата стойност на свалените за един месец ирански безпилотни самолети в Украйна варира между 11,6 до 17,9 млн. долара. Цената на ресурсите, изразходвани от Украйна за свалянето им, е приблизително 28,14 млн. долара.
„Шахед“ са наричани още мотопеди, защото китайските им двигатели с вътрешно горене са шумни и се чуват от километри. Дроновете не са много добре видими в инфрачервения диапазон и не могат лесно да бъдат поразени от ракети с топлинно насочване, като леките преносими системи за противовъздушна отбрана „Stinger“ или „Игла“.
Малкият им размер означава, че тези безпилотни самолети не се откриват лесно с радар, особено когато летят на малка височина. Друго предимство е ниската им скорост (185 км/ч), която, заедно с малкия размер, ги прави трудна цел за самолети изтребители. Освен това ако дронът бъде свален над град, 50-килограмовата му бойна глава ще нанесе щети при падането.
С app срещу дроновете
Сред слабите страни на „Шахед“ е, че тези дронове летят по определен маршрут, което прави полетът им лесно предвидим, a шумът им се чува дори от земята. Затова в Украйна е пуснато приложение за мобилен телефон – ePPO. Потребителят трябва само да насочи телефона си по посока на шума от “мотопеда” и да кликне върху екрана си, за да изпрати локацията му на военните.
Украйна получава от Германия зенитни танкове „Гепард“, които се справят добре срещу дроновете, според публикации, но броят им е твърде малък.
Снимки, публикувани от украинските въоръжени сили, разкриват, че в последните седмици за борба с дроновете се използват всякакви картечници. На един от кадрите е заснето 20-мм противовъздушно оръдие Zastava M75. Произведеното в Югославия зенитно оръдие – лицензирано копие на испанския ориигинал Hispano-Suiza HS.804 от Втората световна война – е модернизирано с две евтини китайски камери. Едната служи като термовизионен прицел, а другата – като стандартен прицел. Сигналът им се подава към таблет, монтиран на гъвкава стойка от базираната в Далас, САЩ, компания North Bayou. Forbes смята, че такава модернизация може да се направи на стойност от няколко стотин до няколко хиляди долара.
На друга снимка, разпространена от Териториалната отбрана, се вижда картечница ДШКМ 12,7 мм., произведена в Румъния, която е ъпгрейдната с термовизионен прицел.
На 14 декември е публикувано и изображение, показващо патрул на териториалната украинска отбрана, който чака „Шахед“-ите с монтирана върху пикап бордова картечница. Според оръжеен специалист, с който „Свободна Европа разговаря, това е M2 Browning, по всяка вероятност дарена от Германия.
Промяна на стратегиите
На 14 декември президентът на Украйна Володомир Зеленски благодари на зенитчиците и военновъздушните сили за отблъснатата поредна руска атака с ирански дронове. От 13 „Шахед“, атакуващи Киев в същия ден, бяха свалени 13.
Умната употреба на картечници от Киев очевидно дава резултат, въпреки че технологията е от Втората световна война.
Русия също се опитва да променя стратегията за използване на дроновете – на фона на успешното украинско противодействие.
Армията на Руската федерация се опитва да атакува Украйна с безпилотни самолети камикадзе, които се издигат през нощта или в тъмната част на денонощието, за да объркат противовъздушната отбрана, каза Юрий Игнат, представител на военновъздушните сили на ВСУ, цитиран от Укринформ.
Игнат добави, че руските военни използват нощта и условията на лоша видимост, защото дроновете е трудно да бъдат видени в тъмното и да бъдат свалени със стрелково оръжие или зенитни оръдия. „Затова радарите ги откриват, а зенитните ракети и други огневи средства ги свалят“, каза Игнат.
Според него преди нападението руснаците провеждат разузнаване, опитвайки се да идентифицират слабите места на наземните сили, „като по този начин се опитват да избегнат попадането в нашата зона за противовъздушна отбрана“.
Според Washington Post Иран и Русия са се договорили за отваряне на фабрика за дронове на руска територия. Тя може да заработи в близките месеци.
Това означава, че атаките на дроновете, които се използват за унищожаването на инфраструктурни и енергийни обекти, ще могат да бъдат много по-мащабни.
Тогава дарението на България може може да се окаже особено ценно. Изстрелът от противовъздушно оръдие при всички случаи е по-евтин от противовъздушна ракета и по-точен от ръчна картечница.
