Писатели и граждани отбелязаха 160-ата годишнина от рождението на Алеко Константинов при неговия паметник на столичния булевард „Витоша“.
По време на събитието актьорът Руси Чанев прочете откъси от „Бай Ганьо“ пред събралото се множество. Присъстващите в публиката също имаха възможност да прочетат свои любими цитати от автора, предава БТА.
На отбелязването на годишнината присъстваха писателите Здравка Евтимова, Михаил Неделчев, Алек Попов, Калин Терзийски и още други.
Писателят Георги Господинов коментира пред медиите, че Алеко Константинов е сред най-европейските български писатели. По думите му честването на рождението на автора на „До Чикаго и назад“ е „най-доброто начало на една година, която се очертава трудна“.
Проф. Александър Кьосев, един от организаторите на честването, посочи, че има истински и фалшив патриотизъм, а Алеко е образецът, по който се учим и различаваме кое е истинското и кое – фалшивото.
На въпрос кой патриотизъм преобладава в България – на Алеко или на Бай Ганьо, проф. Кьосев отговори, че преобладава този на Алеко. „Но той е мълчалив, работен, той е практическа грижа за страната, а другият е креслив и много видим, и по тази причина създава усещането, че е повече, но това не е вярно.“
Според него най-важният завет е, че Алеко Константинов не мрази своя Бай Ганьо, не го презира, а го критикува, понякога му се присмива, но въпреки това изпитва дълбока емоционална връзка с него. „Те са в една общност, те са българи и Алеко Константинов иска да се грижи за своя Бай Ганьо, друг е въпросът дали обратното е вярно“, допълни проф. Кьосев.
Според Здравка Евтимова, трябва да видим какви са трансформациите на Бай Ганьо не само в днешните българи, но и в света като цяло.
Трябва да се замислим какви са метаморфозите на Бай Ганьо. Той има две основни посоки на развитие днес и не само в България. Неговите трансформации са свързани с липса на знание, липса на умение и на упоритост да натрупа такива. Казва писателката в коментар за БГНЕС.
„Какви са пътищата отворени пред човека, комуто липсват знания и умения. Не само в България, но и при нашите съседи, които искат да използват този блестящ роман на Алеко Константинов, за да се гаврят с нас. Две са тези посоки.
На първо място, човек да бъде раболепен. Г-н началник, каква прекрасна реч. Но раболепието стига до една службичка. Човек не е роден да стои на една службичка и да се крепи там със слузта на охлюв.
Втората посока на човек без знание и умение е да стане доносник, не само в България, а навсякъде.
Романът „Бай Ганьо“ трябва да се разглежда като един световен роман, безсмъртен. Защото незнаещият човек, дали живее в България, дали в Шанхай, Калкута или Ню Йорк, винаги ще бъде един Бай Ганьо. Може да носи името Джак или някакво испанско или индийско име, но той ще носи тези характеристики – наглост, липса на знания, липса на умения. Стига до едно ниво и отвъд него заличава себе си.“, казва Здравка Евтимова.
