„Смяната на модела на управление на една страна е изключително важна тема, която изисква една по-спокойна ситуация с възможност да се проведе истинска кампания „за“ и „против“.
Не е добре, когато референдумите се комбинират с избори. Съвсем други са движещите мотиви на политическите формации, в друга посока са и желанията, очакванията на хората. 2023 г. ще бъде терен за поне два избора – предсрочни парламентарни и редовните местни“. Това заяви пред БНР вицепрезидентът Илияна Йотова.
Според нея „има риск за самото допитване“ в момента, защото са „твърде много нажежени страстите“.
По думите ѝ демокрация се гради и развива чрез политическо представителство:
„Що се отнася до смяната на политическия модел, пред вас стои един убеден политик в парламентарната система. Ситуацията, в която в момента се намира страната, Народното събрание е онзи върховен орган, който може и трябва да решава проблемите на страната, разбира се в тясна координация и в добра екипност и взаимност с останалите институции на страната“.
В предаването „12+3“ вицепрезидентът коментира актуалната политическа обстановка в страната с думите:
„Колкото и внушенията да са в друга посока, българските граждани са по-мъдри от своите управници. Моето наблюдение е, че омразата и конфронтацията не е характеристика на обществото, а е повече в политическите елити, между отделни институции, отколкото сред хората. Това е най-доброто, което можеше да ни се случи“.
„Границата на свободата на словото е прекрачена, когато се говори срещу българския народ, срещу България, срещу определени учени и политици. Свободата на словото не е пречка за това да има съответното отношение на официалните власти на Република Северна Македония срещу езика на омразата и тези, които го разпространяват. Малко са знаците от тяхна страна в това отношение. От управлението на една страна до голяма степен зависи видът, стилът и тонът на общуване. Този език на омразата, който се лее от много посоки в РСМ е директният причинител за прояви като побоя на Християн Пендиков“, заяви още Йотова.
Вицепрезидентът Илияна Йотова припомни, че идеята за реформиране на Шенген съществува доста отдавна:
„Тя е от много преди Covid, когато имаше засилена вълна на мигрантски натиск в Европа. Какво можем да си помислим за управлението на европейски институции, след като тези документи в т.нар. Пакт за миграция до днес не са финализирани, освен увеличените правомощия на Европейската агенция за миграция и Агенцията за опазване на външната граница на ЕС – сухопътна и морска. Има висящи директиви, както и директивата за т.нар. пръстови отпечатъци. … Едно от решенията за реформа в Шенген е укрепването на външните граници, за които ЕС е поел допълнителни ангажименти и е в дълг към страни като България“.
