Той е само на 6. Живее в България с баба си от април миналата година, когато руската инвазия срещу Украйна го прогонва от дома му и му отнема родителите. Той има проблеми в развитието, които изискват специализирана терапия, а баба му има нужда от психологическа помощ за преодоляване на преживените травми и обучение как да се грижи по-добре за внука си.
Двамата са едно от семействата, настанени по силата на хуманитарната програма на българската държава, която до есента на 2022 г. включваше и храна, а от няколко месеца осигурява само подслон.
За да се справят с живота си на бягащи от война обаче много от хората, останали на грижите на държавата, имат нужда от допълнителна подкрепа.
Българската система за социални услуги обаче е труднодостъпна дори за българските семейства, а за уязвимите бежанци е на практика затворена.
Взаимна подкрепа
Героят от началото на този текст е съвсем истински, затова – умишлено – името му е спестено. Той е едно от децата, които отскоро получават помощ в рамките на проект на Националната мрежа за децата (НМД).
Целта ни е да подкрепим украинските деца у нас.
„Целта ни е да подкрепим украинските деца у нас. При всички тях има психологически травми, свързани с войната и живота като бежанци. При някои обаче има и допълнителен риск или проблеми в развитието“, разказва Пламена Николова, директор „Политики за децата“ в Мрежата и координатор на проекта.
От есента на миналата година НМД активно се свързва с украинските общности в България по места и обучава техни членове как да помагат на сънародниците си както с психологически консултации, така и със съвети в други трудни ситуации. Само за месец са обучени над 70 семейни консултанти и още над 100 души, които да водят групи за взаимна подкрепа на 28 места с концентрация на украински граждани.
„Насочихме се към активните сред тях, към лидерите на мнение, които за времето от началото на войната са се установили почти във всяка група“, обяснява Антоанета Иванова, социален работник и обучител.
По думите ѝ това е спомогнало да се създаде доверие в хората от общностите.
Сега имаме възможност да работим и да сме полезни на общността си.
„Като бежанци ни се налага непрекъснато да търсим помощ, да искаме и получаваме дарения. Сега имаме възможност да работим и да сме полезни на общността си“, разказва Полина Осокина. Тя е психолог по професия и в момента води група за взаимна подкрепа в един от хотелите край Варна, в които има настанени украински бежанци.
За по-малко от два месеца обучените консултанти помагат на над 770 души, 450 от които – деца. Над 100 от тях са с увреждания, проблеми в развитието или други рискове, които изискват специализирана терапия.
„От активната работа в общността виждаме, че една група с много голяма нужда от психосоциална работа са големите деца, тийнейджърите“, казва Георги Богданов, изпълнителен директор на Националната мрежа за децата.
Най-голям дял обаче са семействата, които търсят съвет от консултантите за достъп до здравни или социални услуги, или имат остра нужда от допълнителна подкрепа, макар и да не я търсят проактивно.
Затворена врата
Проектът на НМД е една от инициативите, чрез които граждански организации и доброволци се опитват да подкрепят най-уязвимите сред украинците под временна закрила в България. Техните усилия са насочени към децата, но нужда от подобна грижа има във всички възрастови групи. В България както здравните, така и социалните услуги остават трудно достъпни за бежанците.
Според мерките, въведени малко след руската инвазия в Украйна, и условията за предоставянето на временна закрила за бягащите от войната, регистрираните с временна закрила имат право както на здравно осигуряване и здравна помощ, така и на достъп до социални услуги. За да ползват медицинска помощ, от тях се иска да си плащат здравните осигуровки, а за да бъдат насочени към социална услуга – да подадат документи в съответната дирекция „Социално подпомагане“ по местоживеене, откъдето да ги насочат към най-подходящата подкрепа.
В живия живот обаче тези „възможности“ рядко работят.
„Специално при децата проблемите са два – услуги липсват и за българските деца, например във Варна услуга за аутистични деца над 7 години няма. И второ – в съществуващите услуги никой не говори украински или руски – езиците, на които повечето бежанци общуват“, казва Ваня Добрева, доброволка от Варна, която помага на украинците за достъп до здравна и социална помощ. Тя допълва, че в украинската общност има специалисти с подходяща квалификация, но засега никой от тях не упражнява професията си у нас.
Проблем е и чисто физическото достигане до административните центрове и до местата, където уязвимите украински граждани биха могли да получат лечение, терапия или друг вид помощ.
По данни на националния портал за Украйна към 14 февруари в България има над 51 000 украинци, а 1/5 от тях са настанени по хотели и бази. Най-често тези места за настаняване са в малки или курортни населени места, където здравните и социални услуги са силно ограничени или напълно липсват, а от своя страна настанените в тях са най-уязвимата група от украинците в страната – тези, които поради някакви допълнителни затруднения не могат да започнат самостоятелен живот, и има най-висока вероятност да нямат средства и да се нуждаят от здравна или социална грижа.
Нужда от перспектива
Навлизането във втората година от войната на Русия срещу Украйна изправя не само България, но и други страни в Европа пред въпроса как и колко дълго да продължат да помагат на украинските бежанци на тяхна територия.
Някои от тези хора имат сериозни уязвимости – възраст, заболявания, увреждания.
„Повтаряме почти от самото начало, че е необходима социална оценка. Някои от тези хора имат сериозни уязвимости – възраст, заболявания, увреждания. Не можем да очакваме от тях да излязат на пазара на труда и на свободен наем. С други обаче не е така и са им нужни съвсем различни мерки, които да ги насърчат да заживеят независимо“, коментира адв. Илиана Савова, директор на програмата за правна защита на бежанци и мигранти към Българския хелзинкски комитет.
По думите ѝ една точна картина какви са нуждите на хората под временна закрила в България би дала възможност страната да получи и целева подкрепа – както за хората под временна закрила, така и за подобряване достъпността на социалната система като цяло.
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
