Въпреки, че може би най-известният рускоезичен романс често е разпространяван като „музика от неизвестен автор“, това съвсем не е вярно. На всичко отгоре, композиторът не е руснак, нито циганин, а чистокръвен германец – Флориан Герман. Първата известна публикация на «Очи чёрные» като романс е на 7 март 1884 г.
Текстът е на украинския поет Евгений Гребьонко и е писан цели 40 години преди това, като е публикуван в «Литературная газета» на 17 януари 1843 г. Черните очи са на бъдещата му съпруга Мария Василиевна Растенберг и текстът е писан като впечатление от първата им среща в имението на баща й в с. Рудка.
Песента става тотален хит в Русия едва през 20те и 30те години на миналия век, а Фьодор Шаляпин я включва в репертоара си и запознава света с нея. Освен това, Шаляпин е добавил и няколко куплета към текста, които е посветил на бъдещата си жена – италианката Йола Торнаги.
Романсът влиза в репертоара на много руски изпълнители, започвайки от Шаляпин и Изабелла Юриева и завършвайки с Висоцки, който прави своя интерпретация на музиката и текста. Христоматиен е записът на хора на Червената армия със солист Иван Ребров.
Запомнящата се мелодия се изпълнява, както и с цигански маниер, така и във вариант на джаз или даже рок. Ел Джолсън я пее на руски във филма «Вълшебният бар» през 1934г. Джанго Рейнхардт има инструментална версия на романса на китара в стил «цигански джаз». Луис Армстронг я е записал със своя неподражаем вокал, като даже се опитва да я пее на руски. Еди Рознър предлага версия в стил суинг с елементи на персифлаж и пародия през 1945 г.. Аржентинската изпълнителка Лолита Торес я обединява с тангото «La Cumparsita».
Редица френски изпълнители, в това число Патрисия Каас и Мирей Матийо, изпълняват песента под названието «Les Yeux Noirs», а Хулио Иглесиас използва мелодията в своите песни «Nostalgie» и «Natali».
