Виждали ли сте как Путин държи в ръце собствения си труп на улица „Граф Игнатиев“? А как служители на ГДБОП арестуват Исус Христос на улица „Иван Вазов“? Или как Бойко Борисов целува Слави Трифонов на „Ангел Кънчев“?
Става въпрос за стенсили – колажи в градска среда. Образите смесват минало и настояще, реалност и измислица, родени са във въображението на автора си. Но са такива, каквито са, защото са неговата реакция на действителността, в която живеем.
Той е художникът Станислав Беловски, а някои от рисунките му, включително тази на Путин, носещ собственото си мъртво тяло, в четвъртък стават част от нова изложба в Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство.
Експозицията носи името „Аз трябваше да направя нещо…“ и отбелязва една година от началото на руската инвазия в Украйна.
„Името на изложбата отговаря на чувството, което вече една година ме спохожда – че просто трябва да се направи нещо“, разказва Беловски пред Свободна Европа. „Но това е насочено по-скоро към всеки един от нас – от него зависят много неща.“
От години Беловски е познат със своите дигитални и физически политически колажи, които често се появяват на централни места в София. През последните 12 месеца голяма част от тях бяха свързани с войната на Русия срещу Украйна.
Негова е например рисунката на украинска майка с автомат на рамо, която води детето си за ръка, която се появи край Женския пазар, а след това и на други места. Негови са и колажите от разрушени от руските ракети сгради в Украйна и снимки от български градове.
По думите му всички те са израз на разбирането му, че артистът не може да стои встрани от политическите теми и да се занимава само с естетически въпроси. Напротив – според него той трябва да провокира хората и да ги кара да заемат активни граждански позиции.
„Художникът не е академичен изследовател, за да трябва да е обективен или неутрален. Изкуството е преди всичко лична позиция, вид политически акт“, казва Беловски.
В много от случаите реакциите не закъсняват, а дори отиват в крайности. Рисунката на украинската майка, повела дете за ръка, беше надраскана с червен спрей и върху нея бяха нарисувани сърп и чук и знак „Z“.
Друг проект на Беловски година по-рано също беше вандализиран. Става дума за работата му „Другите хора“, която комбинираше добре познато класическо произведение на изкуството – картината Голямата вълна на Канагава, със снимка на сирийски бежанци, борещи се с вълните на Средиземно море. Разположената до Гьоте институт инсталация беше надраскана с националистически и фашистки послания и призиви за омраза.
Проектът е пореден пример за различните социални и политически теми, които Беловски разглежда с изкуството си. Година по-рано пък, провокиран от протестите срещу правителството на ГЕРБ и главния прокурор Иван Гешев, художникът поставя колажи именно на Гешев, лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и депутата от ДПС Делян Пеевски по улиците на София.
„Улицата е най-доброто място, за да се забележи изкуството, така че хората да проявят интерес и дори по-късно да влязат в някоя галерия“, обяснява Беловски.
По думите му градската среда започва да го привлича още в ранните му години, когато преправя с маркери номерата на „мутренски коли“. Тогава това далеч не са творчески проекти, а по-скоро, „импровизации, израз на някакво недоволство от хората, от времето тогава и тези мутренски години и този фалшив свят“, отбелязва артистът.
Впоследствие импровизациите намаляват, променят се, превръщат се в дълго обмисляни колажи с послание и според Беловски „дори да са абсурдни“, в много случаи „изглеждат по-истински, отколкото реалността“. Това, което не се променя обаче, са емоциите, които го провокират да твори.
„Има гняв, ярост понякога“, казва Беловски. „[Изкуството] е начинът да се отърсиш от тези лоши чувства и ежедневни проблеми, които ни заливат, а те са много в момента. То е и начин да кажеш нещо на хората.“
