Застрахователната компания „Лев инс“ заведе дело срещу онлайн медията Медиапул за 1 млн. лева заради статия, която цитира стенограма от заседание на Министерския съвет.
Когато „се сблъскаш с подобен иск и си даваш сметка, че той всъщност не цели да ти затвори устата, а да те ликвидира“, каза за Свободна Европа главният редактор на Медиапул Стояна Георгиева.
В статията се цитират думите на служебния министър на финансите Росица Велкова, която говори за проблеми със задължения на компанията „Лев инс“ към националното бюро „Зелена карта“.
Искът в размер от 1 млн. лева е най-големият срещу медия в историята на България от гледна точка на претендираното обезщетение. „Тази аналогия, че по-големият, по-силният, всевластният, който разполага със силата, властта, парите, си представя, че може да действа, както си иска“, каза Георгиева.
В позиция на „Лев инс“ се казва, че размерът на иска им „напълно кореспондира с възможната щета, която некоректните внушения биха могли да нанесат на застрахователния сектор в България, финансовата система и в частност – на компанията“.
Няколко журналистически организации излязоха с призив искът да бъде оттеглен, като го определиха като дело за сплашване.
Асоциацията на европейските журналисти обяви във вторник, че започва кампания за набиране на средства, за да може Медиапул да покрие разноските по съдебния процес.
Можете да слушате Студио България и в Spotify.
Ето пълния текст на интервюто:
– Какво се случи през тези няколко дни, в които искът на „Лев Инс“ срещу „Медиапул“ стана публичен?
– Има доста широк отзвук от редица журналисти, медии, български и чужди медийни организации. Първи реагираха от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ), за което сме им много благодарни. Те са организация, която и в други подобни случаи винаги е била много ангажирана, много точна и коректна и с позициите, и с реакциите си. „Репортери без граници“, „Интернешънъл Прес Инститют“ и мисля, че тепърва ще има още. Мисля, че казусът ще стигне и до Европейската комисия, която подготвя законодателство, свързано с т.нар. „дела шамари“ или SLAPP дела. Това са такива дела, които се завеждат срещу медии, срещу граждански активисти и организации, не толкова, защото ищецът иска да защити някакво свое легитимно право, а по-скоро, за да предупреди, да сплаши, да затвори устата на неудобни гласове.
Специално този иск срещу „Медиапул“ за рекордната сума от 1 млн. лева има всичките белези на такова дело шамар и ще постави България доста на високо в тази антикласация. Ние и без това сме от край време в дъното на класациите за свобода на словото. Сега и по завеждане на такива дела. Аз съм насърчена и благодарна за тази реакция и подкрепа.
– От АЕЖ обявиха и сметка, чрез която да бъдете подпомогнати, защото ще ви трябват много пари.
– Ще ни трябват много пари. Нека да уточним, че те са за съдебните разходи по делото. За да може да участваме адекватно в този съдебен процес, трябва предварително да се внесат такси, които се изчисляват като процент от размера на иска, който е 1 млн. лева и по тази причина идват около 40 хил. лева. Това е една сума, която би затормозила нормалното функциониране на нашата редакция.
С АЕЖ решихме тази сметка да бъде открита при тях и ако се съберат пари, каквото на нас ни е необходимо, ще ги използваме, но ние се надяваме да са доста повече от необходимото, за да може да послужат тези пари за основаването на един фонд, който да бъде използван при други аналогични случаи, когато има срещу независими журналисти или медии, подобни атаки. Да могат да разчитат на някаква сума поне първоначално, защото действително е голям шок в момента, в който се сблъскаш с подобен иск и си даваш сметка, че той всъщност не цели да ти затвори устата, а да те ликвидира.
– Преди много години застрахователите бяха асоциирани с бухалки. Сега явно това е новата асоциация – с нов тип бухалка, съдебна.
– Така се случи. Тази аналогия, че по-големият, по-силният, всевластният, който разполага със силата, властта, парите, си представя, че може да действа, както си иска. Аз не искам да си представям какво би било, ако не беше такава коректна статия, която е чисто информационен материал, а например журналистическо разследване.
В края на краищата медиите съществуват за това, за да могат от името на обществото да вършат една определена работа в интерес на обществото. Да информират и чрез разследвания, проверки. При тези разследвания много често се борави с източници, които желаят да останат анонимни. И в крайна сметка всичко се свежда до това колко коректен е журналистът или редакторът на медията към фактите, към нещата, които са събрани и начина, по който се дава гласност. Има субекти, за съжаление не само в България, които си представят, че трябва положението да бъде „стой – млък“.
– Ще цитирам думи на Христо Иванов, един от съпредседателите на „Демократична България“, защото човекът, за когото той говори, го свързваме именно с онзи период далечен, когато говорим за бухалки. Той казва: „Заради интереса на Алексей Петров и заради невъзможността на Бойко Борисов да се откъсне от своята биография, в момента перспективата на България за еврозоната, за която самата ГЕРБ е работила, е поставена под съмнение“. Всъщност какъв е залогът, когато говорим за решаване на проблема със „Зелената карта“ и със застраховките „Гражданска отговорност“?
– Единият залог е, че има риск България да бъде изхвърлена от системата „Зелена карта“, което не е добре за никого. Най-вече за хората и фирмите, които се застраховат. Това беше и причината служебното правителство да внесе проектозакон за промени в Кодекса за застраховането, така че да се приема като задължителен принципът – първо плащаш, после оспорваш.
Тази законодателна промяна едновременно с това е и едно от изискванията към България за придвижване по пътя към влизане в еврозоната. Всички помним, че в последните дни на Народното събрание ГЕРБ, ДПС, БСП, „Български възход“ и „Възраждане“ отхвърлиха тази поправка. Всъщност „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ изпаднаха в малцинство.
Не знам какво ще стане в следващия парламент, но с тази наша публикация, която беше в края на септември, когато финансовата министърка обяснява на правителствено заседание какъв е проблемът и че наистина има риск за България да бъде изхвърлена от системата „Зелена карта“, ние пишем този материал. Нормално е в такива ситуация, при такива проблеми, да има обществен, публичен, експертен разговор, дискусия.
Със завеждането на подобни дела, като това срещу Медиапул, практически се блокира възможността в едно общество да се водят такива разговори, защото излиза, че това е едва ли не инкриминирано.
– Те показват, че така, както ще приберат вас, така ще приберат и следващия, който реши да говори по тази тема.
– Да. Аз затова казвам, че размерът на иска е достатъчно сплашващ и към останалите медии. „Щом като ние можем да си позволим да направим това срещу една редакция с 10-12 журналисти, да си правят сметка останалите“. И те, може би, са си направили сметка, защото националните телевизии, трите големи, двете частни, но също и обществената телевизия, тяхното оглушително мълчание по темата е доста показателно за състоянието на свобода, цензура, докъде могат да мърдат и докъде не.
– Прави впечатление, че те не отразяват и позициите на съсловните организации, които в ситуации, в които са излизали в подкрепа на техни журналисти, са били отразявани.
– Да, така е.
– В случая имаме мълчание.
– Така е. Наистина е много странно, защото аз си представям, че в подобни случаи, първо когато има сериозни проблеми, които са за обсъждане в обществото, трябва да има активна намеса и посредничество на медиите. За тяхното дискутиране, да се покаже кои са играчите, кой каква позиция има, да се разнищи всичко и да се стигне евентуално до някакво решение, или да не се стигне. Но така или иначе поне да има такъв опит.
Също така, когато има такъв флагрантен опит за разправа с една независима медия, според мен също няма как да остава встрани от съзнанието. Днес е един, утре може да си ти. Както са били те и са били техни журналисти.
– Един по-един лесно се отстрелва. Докато паднат всички. Това не е първо дело, в което името на Медиапул е директно замесено. Нашият колега, който в момента работи в Свободна Европа, Борис Митов, който също работеше в Медиапул, срещу него и медията…
– И срещу мен.
– Да, и срещу Вас, има подобно дело. На практика това е първото дело, което беше взето на мониторинг от страна на Европейската комисия. Там проблемът беше, че един съдия се е почувствал засегнат заради това, че се припомня факт, че той е бил близък до ДПС.
– Това, между другото, е последното нещо според втората инстанция, която отхвърли решението на първата, за което съдът каза, че все пак съдия Михайлов има основание да се чувства засегнат. Той се чувстваше засегнат и от много други неща в публикациите, които в крайна сметка бяха едно припомняне какъв е неговият публичен образ.
[Светлин Михайлов] беше шеф на Софийския градски съд и, тъй като се канидатираше отново за същия пост, ние припомнихме с какво е известен, какво е писано за него в медиите през годините – какъв е неговият публичен образ и каква е неговата репутация сред магистратите.
На втора инстанция всичко, [което претендираше], отпадна, остана само тази констатация, заради която [съдът прецени, че] този магистрат има основания да се чувства засегнат. Съдиите приемат, че тъй като по принцип по закон в България се очаква от съдебната власт и от всеки един магистрат да бъдат деполитизирани и да не бъдат партийно обвързвани, ако кажеш за някого, че е близък до някоя партия, това било уронване на престижа, злепоставяне, позорящ факт.
В много случаи обаче ние виждаме тъкмо обратното. Ние виждаме флагрантни примери на това как магистрати не само са близки до определени партии и политици, ами направо открито държат политически речи – тука не говоря конкретно за Светлин Михайлов, а за други институции като прокуратурата. Аз не виждам защо медиите да не [могат] да отчетат, ако има такива наблюдения и факти.
– Това, което прави впечатление, специални при делото ви с Борис [Митов], извън факта, че въпросният съдия се е почувствал зле от тези материали, е начинът, по който е определен съдията по това дело – командирован специално…
– Да, на първа инстанция беше така, което действително беше много съмнително. В последния момент се появи един командирован съдия, който изцяло се идентифицира с [претенциите на] ищеца и по никакъв начин не погледна отстрани – да види другата страна има ли някакви права, медията, обществеността, има ли нещо друго извън [претенциите] на засегнатия магистрат.
– Извън тези числа, които коментираме, това как рефлектира на чисто битово ниво по отношение на журналистите, защото хората, които ни гледат, не знаят, че в един момент журналистите могат да се окажат в ситуация, в която не могат да отидат до магазина?
– Не бих пожела на никого да изпада в такава ситуация, защото по това съдебно дело, което беше завел Светлин Михайлов – то още не е приключило, ние чакаме третата инстанция – съдът, на всичкото отгоре, разреши не само запори, но свръхобезпечаване на поисканото като обезщетение от ищеца. Бяха запорирани наведнъж три-четири банкови сметки – всъщност в началото три – една служебна и две лични, след което личните бяха пуснати, но това стана след една година.
Не бих пожелала на никого да е в такава ситуация. Първо, си изправен пред редица неудобства, тичане по банки, чудиш се как да се справиш, как да намериш някакви допълнителни пари. А по отношение на Медиапул имаше запор по отношение на сметката, през която се изплащат заплатите на журналистите и беше добре, че имаше възможност да постъпят нови пари, които да са над размера на запорираното, за да бъде обезпечена нормалната дейност.
Но това всичко е свързано с действително много напрежение, големи стресове. Аз съм сигурна, че това важи и за големи компании, но далеч по-сериозно е за средни и малки. Ние нямаме юрисконсулт, нямаме финансисти, нямаме такива хора, които да работят на щат при нас. Това са допълнителни услуги, които трябва да бъдат търсени, да бъде разговаряно, да бъдат наемани хора, на които, на всичкото отгоре, да си правим сметката как можем да им платим… Ето например това дело, заведено от Светлин Михайлов, то вече е някъде 3-4 г.
– Да, и ако трябва да се живее със запорирани сметки толкова време, няма как да стане… Ако се върнем отново на това, от което почнахме – искът на „Лев Инс“, има ли някакви институционални реакции?
– Не, няма институционални реакции и на мен ми е странно защо Министерството на финансите или правителството поне не вземе отношение по темата… За партиите не говоря, те в момента са в предизборна кампания и някак си сигурно…
– Свободата на словото е по-встрани…
– В момента свободата на словото за тях се изчерпва с това къде могат да имат…
– Да имат по-добро представяне, с по-широко въздействие върху хората…
– А, между другото, забележително е също, че в края на миналата седмица лидерът на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов, мисля, че бяха заедно в Плевен с бившия му строителен министър Николай Нанков, се възмущаваха много, че медиите дават гласност на сегашния регионален министър и на вътрешния по тези разкрития, че например по северната скоростна тангента го няма една трета от асфалта. И някак според тях е безобразие медиите да отразяват министри, което ми се струва доста сходен подход с тази застрахователна компания, която е реагирала срещу нас, заради това че отразяваме публичен орган на властта като Министерския съвет.
– Какво следва оттук нататък, след като искът е внесен, какво ще се случи в следващите седмици като последователност от събития?
– Сега нашият адвокат Александър Кашъмов трябва да внесе отговор на тази искова молба и оттам нататък чакаме да видим съдът ще даде ли ход на това дело, какво ще стане, как ще се развият събитията. Ще информираме всички, защото виждаме, че има огромен интерес, има и съпричастност, следи се с повишено внимание не само от медиите, също така предприемачи, представители на бизнеса. И сега аз използвам случая да апелирам и към тях, защото здравата медийна среда, независимите медии, са част от една здрава бизнес среда – конкурентна, справедлива, честна. Така че имаме общи интереси и очакваме да имаме по-широка подкрепа извън една тясна гилдия и силно се надявам да е така.
