В последните две години от обучението си всички гимназисти в България имат по един час седмично „военно обучение“. Отделно, всички задължително преминават двуседмичен обучителен лагер. Така е по времето на социализма.
Стафан Радилов “претърпява” военно обучение в гимназията по онова време. Три години по-късно става един от преподавателите по този предмет за гимназисти – т.нар. взводен командир. Говори и от двете си позиции едно и също.
“Никой не го приемаше насериозно. И децата, и взводните, се забавлявахме”, казва той.
На снимката, която показва, той е току-що завършил казармата. Вече офицер от запаса и обучител по радиовръзка и морзова азбука на 3-4 години по-млади от него гимназисти. Завършат ли – момчетата от групата стават свързочници в казармата. По времето на социализма има и няколкогодишна наборна военна служба.
Задължителната казарма в България отпада през 2007 г., но военно обучение в гимназията си е традиционно и до днес. През 2013 г. в закона е записано, че то е „задължително“ и би трябвало да се провежда в девети и десети клас в рамките на 5 учебни часа годишно в часа на класа. Обикновено обаче се маркира с по един час или дори се подминава. И все така никой не го приема насериозно.
Темата пак става актуална, когато преди месец Министерството на образованието и науката (МОН) и Министерството на отбраната (МО) публикуваха за обществено обсъждане нов вариант на старата (от 2013 г.) наредба, в която се регламентират и „задължителните“ общо 10 часа военно обучение за гимназисти.
Разликата между старата и новата наредба в частта ѝ за военното обучение е предимно в това, че то вече наречено „Защита на Отечеството“, но съдържанието и броят часове не се променят. Целта е да се синхронизира вече съществуващото военно обучение с промени в Закона за резерва на въоръжените сили на България, приети през 2020 г.
Забавянето на „новата“ наредба с повече от 2 години след промените в закона натрапчиво съвпада с появилата се дезинформационна кампания за „мобилизация“ на мъжете в България в защита на Украйна. На фона на войната, която повече от година Москва води срещу Киев, военното обучение на учащи повдигна страхове. Появиха се и спекулации за неговата „задължителност“.
„Ръководството на Министерството на отбраната не коментира евентуалните причини, поради които в предходни години не е извършена синхронизация на Наредбата с промените в Закона за резерва на Въоръжените сили“, се казва в отговор на пресцентъра му до Свободна Европа.
В него се отбелязва, че проектът на наредбата не е свързан с войната в Украйна.
Военното обучение преди
Стефан Радилов е от Сливен и разказва как са ставали нещата по времето на комунистическа България. В последната година от обучението си всички гимназисти изкарват по две седмици военно обучение в база на военните край яз. “Жребчево”. Април, май и юни са отредени за обучението – общо шест двуседмични смени, в които се вместват всички 18-годишни ученици от областта.
Вечер взводните се наливахме с бира.
Децата (и момчета, и момичета) получават военни униформи. Имат и теоретична, и практическа подготовка, като минават обучение по т.нар. стрелкова подготовка, химическа подготовка, радиовръзка и Морз. Учат се да стрелят с автомат, пистолет и пушка, да разглобяват и сглобяват автомат “Калашников”, как се носи правилно противогаз, химическо наметало, ботуши и подобни.
“Нищо кой знае какво пропагандно нямаше. Вечер – дискотеки и малко от типичната художествена самодейност за учениците, а взводните се наливахме с бира”, казва Радилов.
Никой не взима насериозно преподавателите – двама военни, които боравят с такава терминология, че будят присмех у десетокласниците. Това си спомня Атанас Киряков за 80-те години на миналия век, тогава – ученик от Софийската математическа гимназия.
Лагерът, където карат практическото военно обучение, е в база на военните в Мала църква в Рила.
“Много весело беше”, каза той пред Свободна Европа. “Веселбата беше повече от ползата от военното обучение”, добави.
Но в него вижда и плюс и не съжалява, че го е минал. По думите му би било полезно военното обучение за децата и днес, за да имат представа от базови военни понятия. Той обаче вижда проблем в реализацията – какви хора преподават на децата. “Там ще се спъне идеята”.
“Според моите спомени тези учители бяха най-малко интелигентните от всичките ни учители. Беше трудно човек да ги слуша, защото всеки час ръсеха бисер след бисер и не запомняхме важните неща“, каза той.
„А сигурно са ни казвали важни неща”.
Военното обучение сега
Ростислав е завършил немската гимназия в София преди две години. Той е имал само един час по военно обучение, в час на класа и спомените му са подобни на тези на Атанас.
“Военният си свали шапката и си я стискаше под мишницата през цялото време. Изнесе ни Powerpoint презентация, нищо не помня от нея. Помня, че често употребяваше думата “родина” с ударение на “о” и това ни се виждаше много смешно”.
Гергана е завършила езиковата гимназия в Благоевград преди две години. Спомня си, че в 10 клас са посетили казармите в града.
“Там имаше военни, които ни показваха оръжия и бронежилетки, но нямам спомен какво точно са ни говорили”.
И Ростислав, и Гергана, не виждат ползата от този учебен час.
Военното обучение присъства и в момента, се вижда от наредба на МОН. То би трябвало да се провежда в рамките на 5 часа в 9 и 10 клас в допълнително товарещия учениците час на класа. Той се включва в седмичния учебен план за всеки клас.
“Часът на класа се използва за последователно развитие на класа, за патриотично възпитание и за изграждане на граждански компетентности, включително чрез ученическото самоуправление”, е записано в закона за училищното възпитание.
Не се знае обаче дали формално задължителното по закон военно обучение се провежда навсякъде и под каква форма, защото е всеизвестно, че в часа на класа обикновено се обсъждат теми, важни за учениците, или те биват разпускани в този час.
Завършилите скоро гимназия, с които Свободна Европа говори, бегло помнят общо… един час военно обучение от предвидените 10 за двата класа. Никой от тях не може да си спомни нищо конкретно от лекцията, която им е изнесъл военният. Един от младежите изобщо не си спомня да е имал такова занятие.
Липсата на пълния курс обучение директорката на френската гимназия в София Емилия Богданова – Иванова обясни с липса на достатъчно добра координация с военните, ангажирани в обучението.
Току-що завършилите гимназия нямат ярък спомен от военното обучение
“Преди пандемията провеждахме такива часове. Обикновено военнослужещи под формата на презентация запознаваха децата с теми от военно естество”, каза тя пред Свободна Европа.
“Имахме организационни проблеми с тези часове, защото военнослужещите си имат своите задължения. Понякога са възпрепятствани да дойдат във времето, когато е часа на класа на съответната паралелка”, добави тя.
Какво точно предлагат сега МОН и МО
Наредбата за “Защита на отечеството” включва обучение на гимназисти и студенти. На практика тя е коригирана и допълнена наредба от 2013 г., като с приемането на новата с правителствено постановление ще отпадне старата.
Сравнение между двата документа показва, че нищо не се променя в частта за гимназистите, освен че се предлага занапред военното обучение да обхване и двата гимназиални етапа – ще се провежда в 10 и 11 клас. В сега действащата наредба то е предвидено само за първия етап (в 9 и 10 клас).
Темите за тези общо 10 часа остават непроменени от 2013 г. За десетокласниците: защита на родината, гражданско-военни отношения, оказване на помощ на населението от въоръжените сили при кризи от военен характер, оцеляване при откриване на невзривени боеприпаси, оказване на съдействие от въоръжените сили на органите за сигурност в борбата им срещу разпространяване на оръжия за масово унищожение и други.
Обучението в 11 клас включва темите: история и настояще, мисии и задачи, участие в мисии извън страната на въоръжените сили на България; същност, цели и задачи на резерва на въоръжените сили.
Обучението ще се провежда в присъствието на класния ръководител от военнослужещи или цивилни служители от Министерството на отбраната, преминали подготовка за обучение на ученици.
„Не се предвиждат практически занятия с бойно оръжие“, подчертават от МОН пред Свободна Европа.
За 10 клас са предвидени 29 часове на класа, за 11-ти – 21. Предстои МОН да реши с какви теми да замести освободените 5 часа „военно обучение“ в 9 клас и кои теми да отпаднат от предвидените в 11 клас, за да смести “Защитата на отечеството”. За 10 клас няма да има промяна.
Класни ръководители на гимназисти, с които Свободна Европа разговаря, казват, че в повечето случаи не се спазват темите, предвидени за часа на класа, или се отбелязват с по-малко на брой часове от препоръчания минимум.
„Говори се предимно за проблемите на класа – кой какви оценки има, за другите учители, такива неща“, каза учителка.
„Обикновено ни разпускат в часа на класа“, каза гимназист.
„Отечество“ и други отживелици
Допреди месец военното обучение на децата – задължително по закон от 2013 г., не пречеше никому. Сега обаче се вихрят спорове „за“ или „против“ него.
Самата дума “отечество” в заглавието на предложения проект е остаряла и се свързва с тоталитарната пропаганда. Очевидно МОН и МО нямат проблем с нея, но тя е дразнеща за замесените в процеса.
Можеше поне да е “защита на държавата” или “на републиката” дори, но какво е това “отечество“
“Не знам дали някой изобщо я употребява в речта си, можеше поне да е “защита на държавата” или “на републиката” дори, но какво е това “отечество” – поетично, популистко, пълно с емоция нарицателно”, каза пред Свободна Европа единайсетокласникът Боримир.
Директорът на неправителствената организация Национална мрежа на децата Георги Богданов каза, че понятието е от военната пропаганда. Пламена Николова от същата организация каза, че формулировката внушава на децата, че „отечеството“ им е заплашено.
„Очевидно това е поредната политическа дъвка, която би била просто забавна, ако не беше опасно заиграване със страховете на хората и най-вече децата с нагнетяване на усещане за надвиснала опасност, която не съществува“, пише Николова на сайта на организацията.
“Защита на отечеството” малко помпозно звучи, по-скоро бихме могли да ги наречем часове по гражданска защита”, каза директорката на френската гимназия в София пред Свободна Европа.
За нея обаче е важно съдържанието на тези часове. Не трябва да е такова, каквото досега. “Нашите деца нямат отношение, знание и навици за това как да съхраняват собствения си живот и здраве в кризисна ситуация. Трябва да имат задължително знания с практическа насоченост”, каза тя.
Председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета и директор на 119-то училище в София Диян Стаматов каза, че преди пандемията е имало последно „подобни практики“ в неговото училище.
„Ученици бяха посещавани от различни военни служители, които много достолепно представяха историята и даваха практически насоки, които биха могли да бъдат полезни на подрастващите. Вероятно сега ще бъде аналогично“, каза той пред радио „Фокус“.
Военните обаче мислят, че 10 часа са недостатъчно време за обучението и че е нужна и практика, каквато не се предвижда.
„Не смятам, че са достатъчни, но е едно добро начало, което с годините е хубаво да прераства в повече, но и в практически занятия“, каза пред бТВ Иван Маламов, началник на НВУ „Васил Левски“ във Велико Търново.
Той добави, че има предвид „младите хора да знаят как могат да реагират в кризисни ситуация, най-малкото да запазят живота си и този на другите“.
Родители, учители и ученици, с които Свободна Европа разговаря, са единодушни, че такъв тип обучение е полезно, но да е насочено към чисто практически занятия – гражданска защита, реакции при природни бедствия, пожари, катастрофи, оказване на първа медицинска помощ.
