През 1984 г. е убита индийската министър-председателка Индира Ганди. Умира лидерът на съветската комунистическа партия Юрий Андропов. Консумацията на алкохол в Съветския съюз е силно ограничена, което има големи последици за България. Износът за СССР спада от 300 млн. бутилки вино на 100 млн., заради което са унищожени много лозя.
Българската 1984-та е година на трагични събития, на слухове, на истории в сянка.
За първи път българин изкачва Еверест – Христо Проданов. Голямата радост остава в паметта, но съчетана с тъга – Проданов умира 2 дни по-късно при слизането. В края на 1984 започва зловещата насилствена смяна на имената на турците в България – известна и до днес с подвеждащото определение „Възродителен процес“.
Същата година пънк музиката в страната се грижи за страхотни моменти. Една след друга никнат нови групи. Имената им са показателни за атмосферата на времето – „Второто национално нищо“, „Псевдохора“ , „Т.К.З.С.“, „Срам“, „Кокоша глава“, „Регионална психоза“, „Битов терор“.
През същата година е създаден един от най-добрите детски филми – „Горе на черешата“, както и една от най-популярните български комедии за всички времена – „Опасен чар“ с актьора Тодор Колев.
Това е годината, в която се ражда и политическата идея за Програмата за мозъка.
„Последните години ми хрумна, че има нещо ключово в програмата, когато видях протоколите на Политбюро, публикувани на сайта на Държавен архив. Тогава си спомних собственото изумление, когато като студент по медицина през 1989-та бях пратен на обучение в Гърция… Получих извинителна бележка за освобождаване от изпит по микробиология, на която пишеше „програма на Политбюро на БКП„. Няма да забравя как се стреснах от това. Aз и Политбюро?“
Така Румен Петров, доцент в Нов български университет, започва да събира документи и екип, с който да изследва темата. Неговият интерес е продиктуван от още няколко парадокса.
Първият е изчезването на този проект от разказа за развитието на психотерапията в България. За незапознатите с материята е достатъчно да споменем, че Зигмунд Фройд е забранен автор – първото издание на неговото „Въведение в психоанализата“ излиза през 1947 г., а следващото – едва през 1990 г.
Според Румен Петров развитието на психотерапията дължи много именно на Програмата за мозъка. Вероятно през 80-те започва осъзнаването от необходимостта за обмен с развитите в западните общества методи за лекуване на зависимости и други проблеми на психиката, които са непознати и неприложими у нас. Според Петров именно с пари от програмата са финансирани първите обучения в Гърция, които започват в края на 80-те.
Любопитно е колко малко данни са запазени за програмата и колко трудно се намират те. Според Петров промените през 1989 г. и отварянето на границите слагат естествен край на проекта. Защото една от основните задачи на програмата е внасяне на ноу-хау именно от Запада. Още идването на Михаил Горбачов начело на комунистическата партия на Съветския съюз през 1985 г. променя политическия пейзаж у нас – елитът започва да мисли за своето оцеляване.
През 1990-1991 г. програмата се трансформира в Национален център за комплексно изследване на човека към Министерството на здравеопазването. Паралелно се създава Фондация за невронауки и поведение. Ръководител и на двете е проф. Асен Жабленски, който е начело на Медицинската академия дълго време. През 90-те той заминава за Австралия.
Друга интересна фигура е проф. Никола Стефанов – авторът на програмата и отговарящ за нея. Той е философ и началник на кабинета на Тодор Живков между 1986 и 1989 г.
„Другият дневен ред, който свързвам с него, е очакването, че научният елит ще се включи в управлението“, казва Румен Петров.
От онлайн-книга, публикувана от съпругата на Стефанов, се вижда, че след промените той е бил обект на сериозни обвинения и дори прави опит за самоубийство.
Друг парадокс, според Петров, е тази „интердисциплинарност“, която програмата предполага и която никога не се е случила, до днес. Тя предполага сътрудничество между биохимия, неврофизиология, философия, психология, педагогика.
„Интердисциплинарността е впечатляваща, с всички рискове на централизацията, която съществува тогава“, отбелязва Петров.
По думите му през 90-те психолозите и психотерапевтите са работили изолирано едни от други.
Журналистката Вера Рич, която пише за България през 70-те и 80-те години в списание Nature, намира пряка връзка между Програмата за мозъка и програмата за насилствена смяна на имената на българските турци, започнала същата година.
Все още няма информация откъде идва идеята за проекта, дали това например е обща инициатива в рамките на социалистическия лагер.
Екипът на Румен Петров събира факти, документи, както и спомените на хора, които са били действащи тогава. Една от основните му идеи е да бъдат възстановени прекъснатите връзки – какво наистина се е случило с хората, въвлечени в тази програма, и къде са те днес.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
