„В изказаните становища на социалните партньори се съдържаха предложения, които са свързани с промяна на един или друг параметър, на провеждането на една или друга политика. От служебното правителство категорично поддържаме тезата, че това е отговорност на стабилно парламентарно мнозинство и редовен кабинет“. Това заяви вицепремиерът и социален министър Лазар Лазаров на брифинг след края на заседанието на НСТС.
Той информира, че не е постигнато съгласие по нито един от трите разглеждани проекта – за Закон на държавния бюджет и за бюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2023 г.
И при трите законопроекта е следван един и същи подход – всички приходи и разходи са планирани на база действащото към този момент законодателство, без въвеждането на нови политики. Поради тази причина те представляват моментна снимка на състоянието на финансите на държавата, в резултат на предприети от предходната година действия за разходите и приходите за тази година, коментира Лазаров, цитиран от БТА.
Той подчерта предложението за осъвременяване на пенсиите от 1 юли тази година с 12%, като се отчита 50 на сто от индекса на потребителските цени и 50 на сто от средния осигурителен доход. Министърът посочи и увеличението на средната пенсия с 16,7 на сто.
Нетният коефициент на заместване на дохода ще се повиши и ще достигне почти 71 на сто през тази година, избори още Лазаров. Има ръст на осигурителните обезщетения, няма замразяване на социално-осигурителни разходи, акцентира също министърът.
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова каза, че социалните партньори не са подкрепили проекта за държавен бюджет заради високия дефицит.
„Проектът на бюджет е огледало на политиките и решенията, които бяха приети от предходните Народни събрания и които оказват отрицателно влияние както върху приходната, така и върху разходната част на бюджета“, подчерта тя.
Посочени са възможните приходни и разходни мерки, които, ако получат подкрепа в парламента, могат да доведат за достигане дефицит в размер на 3% от брутния вътрешен продукт, обясни Петкова.
Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) не подкрепи законопроекта за държавния бюджет и за ДОО. Няма достатъчно амбициозна политика по доходите, каза Любослав Костов от КНСБ.
Липсата на конкретни мерки за намаляване на дефицита и за увеличаването на доходите на заетите лица в предложените законопроекти е сред възраженията и на КТ „Подкрепа“. Между 15-20% е искането на синдиката за увеличение на доходите на работещите в публичния сектор, посочи Валери Апостолов.
Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) посочи като проблем големия бюджетен дефицит. Той смята за „неприемливи увеличенията на заплатите в публичния сектор“. Да не се увеличава държавният дълг също е важно, според БТПП.
„Бюджетът е някак си плуване по течението“, коментира Симеонов.
(Борислава Бибиновска, БТА)
