Един случай на границата на България със Северна Македония от 6 май подразни институциите в София и Брюксел.
Тогава северномакедонски гранични служители не допуснаха в страната петима български граждани, сред които е евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев. „Винаги съм защитавал европейската интеграция на тази страна… Това, че точно мен решиха да спрат, е доста тъжно“, казва Ковачев пред Свободна Европа.
Скопие излезе с противоречиви позиции по казуса. Радио Свободна Европа (RFE/RL) потърси Външното и Вътрешното министерство в Северна Македония, като само от второто откликнаха, но не отговориха по същество на въпросите.
Българското Външно министерство определи действията на македонските власти като нов опит да се ограничи подкрепата за българите в Северна Македония, както и „да се повлияе отрицателно на събития, които съхраняват паметта на българския народ“ в съседната страна.
Свободна Европа попита експерти от България и Северна Македония какво означават в международен план действията на македонските власти на фона на кандидатурата на съседната страна за членство в Европейския съюз (ЕС), както и на фона на дългогодишни исторически и политически спорове с България.
Какво се случи на 6 май
На 6 май на Андрей Ковачев, председателят на Фондация “Българска памет” Милен Врабевски и още трима души е отказан достъп до Северна Македония на границата с България.
Ковачев казва, че крайната цел на пътуването им е била Ново село, където през последните 13-14 години на Гергьовден той посещава българското военно гробище, за да почете паметта на загиналите воини за Освобождението на България. Врабевски е организатор на въпросното събитие, като в крайна сметка тази година то се провежда без присъствието на двамата.
Според българското Външно министерство останалите трима души от групата, която не е допусната, включва шофьор и още двама служители на Врабевски. „Т.е. това със сигурност не са лица, които биха могли да застрашат обществения ред в съседната държава“, написа МВнР до Свободна Европа.
Македонските служители на границата казват на Ковачев, че не може да влезе, тъй като излиза в тяхната система, като „лице, което няма право на достъп, без повече обяснения“ – по думите на евродепутата.
Противоречието в позициите на Скопие
Първоначалната позиция от 7 май на МВР в Скопие беше, че петимата не са допуснати, защото са “потенциални нарушители на обществения ред”. На следващия ден Европейската комисия (ЕК) осъди действията на Северна Македония.
Последва промяна в твърденията на Скопие, като на 9 май македонското МВнР излезе с позиция, че в групата петима български граждани е имало лица, за които властите в Северна Македония знаят, че представляват риск за общественото спокойствие и сигурност, но Ковачев не е сред тях. Според съобщението компетентните служби са взели решение да го върнат заради останалите хора, с които е пътувал.
Това е в противоречие както с разказа на самия Ковачев, така и с позицията на българското МВнР, която Свободна Европа получи. „Първо, тя (втората позиция на Скопие, бел.ред.) не кореспондира с документите, които са му връчени от граничните власти и в които ясно е отбелязано, че в граничната информационна система е регистриран със забрана да влиза в страната“, пише МВнР.
„Второ, той е пътувал в отделен автомобил с шофьор, който на ГКПП се е намирал зад този д-р Милен Врабевски. Шофьорът на г-н Ковачев например не е имал проблем да премине границата“, добавят от ведомството.
Самият Ковачев получава трето обяснение, когато опитва да получи повече информация от Брюксел. Комисарят по политиката на разширяване на Съюза Оливер Вархеи му казва, че не е допуснат, тъй като хората в групата са в списък на хора, които не признават македонската идентичност и македонския език.
След запитване от македонската служба на RFE/RL МВР и МВнР в Скопие не отговориха на въпросите, които им изпратихме, като написаха само, че за решението е отговорно Вътрешното министерство, което се позовава на Закона за чужденците в страната.
Какво означават действията на Скопие
Според Стефан Тафров, политик и бивш посланик на България в няколко държави, действията на македонските власти са „необмислена постъпка“ и не помагат нито на кандидатурата на Северна Македония за членство в ЕС, нито на двустранните отношения със Скопие.
„Те могат да са недоволни от позициите на г-н Ковачев и останалите… но няма съмнения, че те (недопуснатите) могат да извършат някакви криминални деяния, да убият някого, няма опасения за терористична дейност, те (властите в Скопие) дори не го и твърдят“, казва още Тафров. „Те се притесняват от някакви символични действия, които може да извърши г-н Ковачев и останалите, които не им харесват“.
Ковачев, както и македонският политолог Петър Арсовски, обвързаха решението на Скопие с евентуална вътрешнополитическа предизборна надпревара между правителство и опозиция на фона на предстоящите редовни парламентарни избори в Северна Македония през 2024 г. „Използват тази тема за национална кампания по защитата на идентичността и езика от българите. За мен е много недалновидно и ненужно“, казва Ковачев.
Според политическия наблюдател и експерт по политически комуникации от Северна Македония Петър Арсовски, „когато има предстоящи избори, политиците и от двете страни започват да се държат хищнически и използват всяко оправдание, за да бъдат малко популистки“. „Това със сигурност се е случвало и от двете страни“, добавя той.
Според него това е една от възможните причини МВР в Скопие първоначално да излезе със становище пред обществото, вместо да общува с българските служби и да им даде обяснения защо групата българи не е била допусната да премине границата.
Изглеждат по-заинтересовани да си вдигнат рейтинга, отколкото да деескалират ситуацията
„Политиците и от двете страни на границата изглеждат по-заинтересовани да си вдигнат рейтинга, отколкото да деескалират ситуацията“, добавя Арсовски.
По негови думи „когато отказваш достъп на евродепутат, по-добре да имаш наистина добро обяснение за това“. Политологът казва, че това „не е нещо, което трябва да се прави просто така и без подходящата аргументация и доказателства“.
Има ли забранителен списък с българи
Няколко дни след случая с Ковачев служебният външен министър Иван Кондов каза, че в уведомленията, връчени на петимата българските граждани от македонските гранични органи на реда, изрично е посочено, че в граничната система те фигурират в забранителен списък. По този повод Свободна Европа попита българското и македонското МВнР за такъв списък, като не получи отговор от Скопие.
Българското Външно министерство каза, че граничните органи на Северна Македония нямат задължение да информират българската страна за всеки, който не е бил допуснат, но и че тези случаи са зачестили през 2023 г. „Частична информация за такива случаи разполагаме само от сигналите на български граждани, които са били спрени на границата, като до миналата година това са били епизодични случаи и информацията за тях не се е систематизирала“, пише МВнР.
За 2023 г. обаче са регистрирани данни за над 50 недопуснати в Северна Македония български граждани, повечето от които са били спрени на 4 февруари, когато се отбелязва рожденият ден на „великия революционер от нашата обща история Гоце Делчев“, казват още от ведомството.
Аргументите на македонските служби при подадените сигнали са основно „заплаха за националната сигурност и обществения ред“. Сред подалите сигнал има журналисти, включително кореспондент на телевизия бТB, добавят от МВнР.
„Колко основателни са тези аргументи можем да съдим по обстоятелството, че след като наши граждани не са били допуснати в Северна Македония, буквално на следващия ден те са преминали границата без никакви проблеми“, пише още ведомството.
През 2020 г. по време на управлението на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ България наложи вето на началото на преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС. То беше свалено през лятото на 2022 г. След това дипломатическите конфликти между София и Скопие продължиха, като бяха съобщени и редица нападения в български и македонски културни клубове.
