Мъже с маски, качулки и шапки хвърлят камъни, бутилки и коктейли Молотов. Бият с бухалки и метални тръби. Опитват да пробият през кордон от тежко оборудвани войници.
Тази сцена се разигра в понеделник вечерта само на около 300 км от София – в малкия град Звечан в Северно Косово. Сблъсъците между етнически сърби и мироопазващите сили на НАТО там раниха десетки и породиха страхове за още по-голяма ескалация. Преобладаващото мнение е, че ситуацията е толкова напрегната, че нещата могат да излязат извън контрола както на Прищина, така и на Белград.
НАТО съобщи, че ще изпрати допълнителни военни части, за да гарантира, че няма да се стигне до нови сблъсъци. Лидерите на Сърбия и Косово през последните дни са в непрестанни разговори с Европейския съюз (ЕС) и САЩ, като в четвъртък от Прищина намекнаха, че вероятно са готови на компромис.
Как се стигна дотук? И защо всички погледи са вперени към Запада?
Част от обяснението е едно скорошно споразумение между Косово и Сърбия, анонсирано като постижение, но всъщност сключено само устно. А то от своя страна е резултат от една „погрешна стратегия“ на САЩ и ЕС, които продължават да затварят очите си за състоянието на демокрацията в региона в името на илюзорна стабилност, гласи оценката на наблюдателите.
Избори, кметове, бойкот
Въпреки че настоящото напрежение в Северно Косово избухна точно преди седмица, то се корени в събития, случили се в края на миналата година.
Докато 90% от населението на Косово са етнически албанци, в северната част на страната живеят предимно от етнически сърби. Косово обяви независимост през 2008 г., но Белград не я призна и оттогава насърчава сръбското население там да се противопоставя на централното косовско правителство.
Така през ноември 2022 г. между властите в Прищина и сръбското малцинство в северната част на страната избухна спор, след като Прищина отмени използването на автомобилни номера, издадени от Сърбия. Впоследствие етническите сърби, работещи в косовската полиция, в съдебната, както и в местната власт напуснаха институциите.
А от основната партия на сърбите в Косово – „Сръбска листа“, продължиха бойкота на косовските институции дори и след като Белград и Прищина постигнаха споразумение за регистрационните номера. Така в крайна сметка през април бяха насрочени избори за кметове в четири общини в Северно Косово, населени предимно от сърби.
Те обаче отново бяха бойкотирани от „Сръбска листа“ и с избирателна активност от под 3,5 % кметските места бяха спечелени от кандидати етнически албанци.
Вътрешнополитическите фактори в Сърбия
Така се стигна до 26 май, когато властите в Косово въведоха с помощта на полиция новите кметове в общинските сгради. Те бяха посрещнати от протестиращи сърби, които поискаха правителството да отстрани новоназначените етнически албанци и да позволи на досегашните администрации, финансирани от Белград, да се върнат към задълженията си.
Според политолога и основател на Съвета за политика на демократизация Тоби Фогел, който от дълги години следи случващото се в региона, става дума за автентичен и спонтанен гняв на местните етнически сърби. Тези първоначално спонтанни протести обаче, при които в петък се стигна само до леки стълкновения с полицията, трябва да бъдат разграничени от случилото се след това.
В интервю за Би Би Си във вторник политологът Ясмин Муянович изрази съмнения, че участниците в сблъсъците ден по-рано са били организирани с ясната идея да предизвикат подобни размирици. Тогава те използваха коктейли Молотов и друг запалими предмети, като 30 военни от мироопазващите сили на НАТО в Косово и 52-ма протестиращи бяха ранени.
Това са познати сътрудници на сръбския режим и паравоенни, които често участват в атаки
„Това са познати сътрудници на сръбския режим и паравоенни, които често участват в атаки срещу косовската полиция и международните миротворци“, коментира Муянович.
В тази връзка анализаторите обръщат внимание и на конкретния момент, в който се стигна до ескалацията в Косово. Тя идва на фона на многоседмични протести в Белград заради реакцията на управляващите след две масови стрелби, които потресоха страната в началото на май. На митинги вече няколко поредни седмици десетки хиляди сърби искат оставката на президента на Сърбия Александър Вучич и министъра на вътрешните работи.
„[Вучич] е доволен, че може да разсее вниманието от тази трагедия и реакциите след нея със случващото се в Косово“, отбеляза журналистката Уна Хайдари.
„Исторически погледнато, в миналото президентът Вучич е засилвал своята реторика всеки път, когато пред него се появи вътрешен или дипломатически проблем. Всеки път, когато нещата вървят зле, той прави нещо провокативно или използва военна реторика срещу Косово. И не мисля, че тази ситуация е много по-различна“, допълва и Фогел.
Разочарование в Прищина
Уна Хайдари обаче отбелязва и още един фактор, заради който на първо място властите в Косово са решили да предприемат въвеждането на новоизбраните кметове. А именно – разочарование от липсата на напредък в преговорите със Сърбия.
„В Прищина има силно чувство на разочарование, след като така възхваляваното споразумение между Косово и Сърбия в крайна сметка не беше подписано. Премиерът Албин Курти сега не вижда причина да се довери на Запада за решаването на проблемите в неговата държава“, коментира журналистката.
За въпросното споразумение съобщи през март ръководителят на външната политика на Европейския съюз Жозеп Борел. Тогава той каза, че то е било постигнато във връзка с нормализирането на отношенията между Сърбия и Косово. От една страна Прищина се е съгласила да приложи стъпки за засилване на самоуправлението на общините със сръбско мнозинство, а Белград е дал гаранции, че няма не предприема конфронтационни действия.
Сръбската страна обаче отказа да подпише споразумението и то остана само „устно“. Затова и според Хайдари в последно време се наблюдават все по-провокативни действия на премиера Курти, който е недоволен от неспособността на Запада да окаже натиск върху Белград да поеме по-ясни ангажименти.
Какво следва
Към момента Белград не показва знаци, че е готов да отстъпи и да накара сърбите в Косово да спрат бойкота на институциите, освен ако не бъдат изпълнени всички техни условия. В четвъртък Вучич каза, че единственият начин да се деескалира ситуацията е Косово да изтегли „предполагаемите кметове“ от общините с етническо сръбско население.
Същия ден това искане беше повторено и от представителите на ЕС и САЩ, които проведоха общи срещи с Вучич и президентката на Косово Вьоса Османи. В допълнение френският президент Еманюел Макрон каза и че Германия и Франция са поискали от косовското правителство да проведе нови избори в общините в северната част на страната.
Впоследствие Османи коментира, че формално погледнато косовското законодателство позволява да бъдат проведени нови избори, но без да казва директно дали Прищина е съгласна с това искане. Подобен намек направи и премиерът на Косово Албин Курти.
„Ако [протестиращите] искат мирни протести с призив за предсрочни избори, те имат премиер, който е бил политически активист през целия си живот и е повече от готов да ги изслуша и може би да се съгласи с тях“, каза Курти.
„Западът трябва да си вземе поука“
Новината, че Западът поставя на Косово същите условия, каквито и Белград, идва на фона на критики през последните дни, че реакцията на ЕС и САЩ изглежда непропорционална. В първите си изявления от миналия петък насам западните представители осъждаха поименно само действията на косовските власти. Според Запада те не е трябвало да въвеждат в сградите новоизбраните албанци кметове – акт, който е нагнетил напрежението.
Освен това в сряда САЩ съобщиха, че в отговор на действията на Прищина изключват косовските въоръжени сили от военните ученият Defender Europe ’23. По-късно посланикът на САЩ в Косово каза още, че Вашингтон обмисля и други мерки спрямо страната и че в момента няма „никакъв ентусиазъм“ да се помогне в усилията ѝ да получи по-голямо международно признание или напредък към членство в ЕС и НАТО.
Американската реакция беше доста необикновена, доста едностранчива.
„Американската реакция беше доста необикновена, доста едностранчива. Имате ситуация, в която десетки войници на НАТО са ранени от, откровено казано, организирани или полуорганизирани банди, които очевидно действат ако не по нареждане, то поне в полза на Александър Вучич. А вие критикувате тези, които са нападнати. Това е изключителна ситуация“, отбелязва Тоби Фогел.
Според анализаторите това видимо нежелание да бъде критикуван Вучич е не само нелогично, но и вредно. То е и част от една политика на Запада, която в последно време избягва критиките по същество за състоянието на демокрацията в Сърбия в името на „стабилността“.
Вучич управлява Сърбия вече 9 години – първо като премиер, а сега като президент. Управлението му често е определяно като автокрация – цялата власт е съсредоточена в ръцете на президента и партията му, а съдебната система и медиите са на практика подчинени.
„Случващото се е продукт на една много цинична Реалполитика, която е пуснала корени на Западните Балкани от началото на руската агресия“, посочва пред Би Би Си Ясмин Муянович.
„Политическият Запад е силно обезпокоен от създаването на втори фронт на Западните Балкани от известни руски съюзници като президента на Сърбия. Затова решиха, че най-добрият начин да се справят с тези хора е да преговарят с тях, вместо да се изправят насреща и да отхвърлят машинациите им. Очевидно това не работи – фактът, че [НАТО] изпраща допълнително 700 войници, говори, че като политика това е категоричен провал“, добавя той.
На същото мнение е и Тоби Фогел. По думите му е видно, че нито една от страните не вярва истински в постигнатите споразумения. Както и че целият процес на диалог между Прищина и Белград с посредничеството на ЕС и САЩ не води до никъде.
„Западът трябва да си вземе поука от тази ситуация, да погледне цялата си политика и да преразгледа отношението си към президента на Сърбия Александър Вучич.“, казва политологът.
