Българското общество иска стабилност и разбира необходимостта от правителство, но това не означава, че то ще намери лесно оправдания за неговото съществуване. Обществото продължава да няма яснота какво събира двете основни формации въпреки техните заявки, заяви пред БНР политологът Христо Панчугов.
Той описа разпадащите се институции в държавата като достатъчна причина да има управление. Големият проблем обаче според него е в политиката, която от години се е превърнала в изчерпано от съдържание място. По думите му „разговорът е за символите, за сблъсъка, за имиджа“.
Радикализацията се случва заради отсъствието на политическа заявка от отсрещната страна – разпадащо се политическо пространство на нормалността, в която се намества „Възраждане“, смята политологът.
Ако участниците в управлението успеят достатъчно бързо да постигнат политически успехи, то потенциално може да бъде много устойчиво и да продължи достатъчно дълго, за да се излезе от ситуацията на радикализация, изтъкна Христо Панчугов.
„Ако напротив обаче – то стане заложник на политически шантаж, на изнудване от страната на едната или другата политическа формация, на неяснота какво се прави и защо, тогава шансът да си отиде след местните избори изглежда много висок.“
Правителството няма да има комфорта на стабилното мнозинство. От друга страна има огромни обществени очаквания, а от трета страна – трябва да произведе бързи успехи, за да може не само да обясни своето съществуване, но и да спре разпада на българските обществени отношения, водени от „Възраждане“ в този момент, посочи Панчугов.
На първо място отговорността ще понесе премиерът, защото ще трябва постоянно да договаря сложни мнозинства, да обяснява популярни и непопулярни решения и той ще е „първият, който ще отнесе наказанието на българските граждани, ако се провали това“.
„И, разбира се, след това тази отговорност ще се понесе от политическите партии, без значение дали си мислят, че могат да се скрият зад непартийни лица. На следващи избори подкрепата ще спадне драстично, ако не бъде обяснено достатъчно ясно защо се е правело това, което се прави в момента.“
