Дългоочакваният първи проект за промени в Конституцията в 49-ото Народно събрание вече е факт. Коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) представи идеите си в неделя. Основният акцент очаквано е реформа в съдебната система и ограничаване на властта на главния прокурор.
В проекта на ПП-ДБ обаче се появиха и нови идеи. Една от тях, която веднага предизвика реакции, е националният празник да бъде фиксиран в Конституцията и това да е 24 май – „Ден на българското слово, просвета и култура, и на кирилицата“. 3-ти март би останал официален празник, записан в закон.
Други промени са свързани с правомощията на президента в две направления. Проектът предвижда правото му да назначава с указ председателите на върховните съдилища, след като са избрани от Висшия съдебен съвет, да отпадне, както и да няма и право да назначава свое служебно правителство при липсата на редовно избран кабинет от парламента.
ПП-ДБ искат и ограничение в мандатите на кметовете на общини – те да могат да бъдат преизбирани само веднъж – тоест да имат максимум 2 мандата. „Спиране на феодализацията“, е мотивът, обявен от коалицията.
Проектът на ПП-ДБ е отворен за дискусия, каза няколко пъти съпредседателят на ДБ Христо Иванов в неделя. От ГЕРБ обявиха, че ще партията е готова да участва в промяна на Конституцията заедно с ПП-ДБ и ДПС. Коментарите и на двете формации по същество тепърва предстоят. Трите формации имат мнозинство от нужните поне 160 гласа в парламента за конституционни промени.
Предложените промени за съдебната власт са „в правилната посока“, а идеята за нацоналния празник е „сред по-странните предложения, защото досега националният празник не е бил уреждан на конституционно ниво“. Това каза пред Свободна Европа проф. Екатерина Михайлова, конституционалист и преподавател в Нов български университет. Тя припомни, че са уреждани герб, химн, знаме, но „националният празник винаги е бил на ниво закон”.
Проф. Пламен Киров каза пред БНР, че 24 май “е вмъкнат в реториката покрай целените конституционни промени, за да отвлече вниманието от по-съществените неща, които се предлагат”.
В правилната посока
В частта реформа в съдебната власт предложенията на ПП-ДБ са очаквани. Висшият съдебен съвет се разделя на два отделни съвета – съдебен и прокурорски. Мандатът се намалява от 5 на 4 години. В съдебния съвет по-големият брой членове – 8 от 15 – ще се избира сред самите съдии. Шестима ще се избират от Народното събрание, а председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и на Върховния административен съд (ВАС) ще са членове по право, гласи проектът.
В прокурорския съвет по-голям брой да са членовете от парламентарната квота – 6, да участват още главният прокурор, двама членове, избрани от прокурорите и един – от следователите. Министърът на правосъдието да е председател без право на глас, е предложението на ПП-ДБ.
Тези предложения са в синхрон с препоръките, отправяни към България от европейските институции, припомня проф. Михайлова.
Висшият съдебен съвет ще назначава ръководителите на ВКС и ВАС. Сега финалният акт е в ръцете на президента, който издава указ за назначенията и има право на еднократен отказ. Според министъра на правосъдието Атанас Славов това не е ограничаване на функциите на президента, а идеята е „да няма пряка политическа намеса в процеса по назначаване на висшите ни магистрати“.
Това беше очакването за тази конституционна промяна – повече справедливост за българските граждани, преодоляване на някои от негативните процеси
Проф. Михайлова каза, че идеите за промени за съдебната власт са „в правилната посока“. „Това е нещото, което се очаква и поначало това беше очакването за тази конституционна промяна – повече справедливост за българските граждани, преодоляване на някои от негативните процеси, които текат в съдебната власт в кадрово отношение – влиянието на политиците над съд и прокуратура“, каза тя.
Според проф. Киров има „доста несъгласувани идеи, те са насипани в една торба, между тях има несъгласуваност и противоречие от гледна точка на намерения, цели и средства за постигане на тези цели“.
Екатерина Михайлова е скептична за премахването на правомощието на президента – да има право веднъж да откаже назначение, „защото там се получава едно разбалансиране в самата Конституция“. „Нека се абстрахираме от персоната на настоящия президент. При нас президентската институция е направена извън трите власти, но да има отношение с всяка една от тях. Ако това му бъде отнето, президентът няма да има никакво съприкосновение със съдебната власт“, каза тя. И добави, че в повечето страни президентът има правомощия в сферата на съдебната власт.
Главният прокурор – административен ръководител
Председателите на върховните съдилища и главният прокурор ще имат 5, а не 7-годишен мандат, според предлаганите промени. Главният прокурор трябва да стане административен ръководител на върховната прокуратура, а не главата на една пирамидално устроена система, каза Славов в неделя.
Киров не е съгласен с мотивите на министъра. Според него „желанието да бъде минимизирано влиянието на главния прокурор и свеждането му до просто един административен ръководител не кореспондира с желанието да се осъществява публичен контрол“. „Какво ще контролираме на един административен ръководител, ако наистина го сведем до такъв?“, попита той.
Националният празник
От ПП-ДБ мотивират записването на 24 май като национален празник и „Ден на българското слово, просвета и култура, и на кирилицата“ с това, че датата обединява. В допълнение предлагат в основния закон да се запише, че „българската държавност се основава на ценностите на просвещението, духовността, свободата и равноправието, въплътени в идеите и делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, на Апостола на българската свобода Васил Левски и на възрожденските будители и революционери“.
Приоритети на държавата като култура и просвета според проф. Михайлова е добре да бъдат заявени в Конституцията, но мястото на тези промени е в преамбюла на основния закон, смята тя. За записване на националния празник на конституционно ниво припомни, че досега това не е правено в нито една българска конституция. Според нея темата е не толкова коя ще е датата, а дали мястото ѝ е в Конституцията, която изисква широко съгласие, което трябва да надхвърля сегашното парламентарно представителство.
Темата вече е спорна, а против записването на 24 май в Конституцията като национален празник вече се обявиха от БСП, проруската партия „Възраждане“ и лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов.
Темата за кметовете също е дискусионна
Темата за ограничаване на броя на мандатите за кметовете до два също е дискусионна, каза проф. Михайлова. Един от въпросите е защо това да важи само общинските кметове, каквото е предложението, след като се избират пряко и районни, и кметове на населени места.
Тя предполага, че липсата на органичение за малките населени места вероятно е, че трудно ще се намерят достатъчно кандидати. „Вторият аспект е дали трябва да се ограничава срокът, аргументите са ясни – да няма феодализация. От друга страна, това слага сериозни ограничения за упражняването на изпълнителната власт“, каза Михайлова. Според нея не трябва да се подхожда по примера с ограниченията за президенските мандати, защото в общините властта е по-ограничена – има общински съвет.
„В Седмото Велико народно събрание дебатът е бил дали въобще да бъдат пряко избирани кметовете, дали не трябва да се прави както с премиер и правителство – избираме общински съвет, а той избира кмет. Има бележка на една от депутатките, че “има опасност да направим местни царе”, каза Екатерина Михайлова. По думите ѝ виждаме, че този проблем се е появил, но това е политическа дискусия, не юридическа.
И едно предупреждение
Проектът на ПП-ДБ за конституционни промени е първият, обявен в 49-ото Народно събрание и във вторник започва дискусия в комисията по конституционни въпроси. Очакват се предложенията на ГЕРБ-СДС и ДПС. Идеята на заявеното коалиционно мнозинство е да се стигне до общ проект и приемането му до края на годината.
Проф. Михайлова смята, че трябва много да се внимава, „защото последната промяна на Конституцията започна с една заявка в тази посока и завърши по съвършено различен начин“.
Става дума за „ремонта“ на основния закон през 2015 г. Тогава министърът на правосъдието Христо Иванов в правителството на ГЕРБ и Реформаторския блок (РБ) подаде оставка, след като всички партии с изключение на част от РБ бламираха предложената от него съдебна реформа. Това се случи, след като от ГЕРБ се отметнаха от обещаната подкрепа и гласуваха промени, утвърждаващи „върховенство на главния прокурор“.
