Като студентка тя мечтае да стане драматург, но не знае почти никакви пиеси, написани от жени. Затова се чувства, сякаш никога няма да бъде добра и успешна в тази сфера. „Не ми беше хрумвало, че може да стане“, казва тя в интервю за „Асошиейтед прес“.
Вече на 39 и с няколко номинации за „Оскар“ зад гърба си, Грета Гъруиг мисли различно. Тя живее между два университета в Ню Йорк и всеки ден вижда студентки по режисура, които отиват на лекции.
„Виждам тези момичета, готови и нахъсани, и си мисля: „Ето, хрумнало им е, че могат да го направят“, казва Гъруиг.
За това самата тя има голям принос. Гъруиг не се развива като драматург, но пък става режисьорка, сценаристка и актриса, чертае нови хоризонти за жените в киното и им показва, че за тях има място на най-високите върхове.
Тази седмица новият филм на Гъруиг – „Барби“, постигна исторически успех в световния боксофис с 377 млн. долара от продажба на билети по време на премиерния уикенд. За сравнение, другата дългоочаквана лента – „Опенхаймер“ на Кристофър Нолан – отчете 174 млн. долара.
С това „Барби“ отбеляза най-касовата премиера на продукция, режисирана от жена, като подобри рекордите, поставени от „Капитан Марвел“ и „Жената чудо“. В момента „Барби“ е и най-гледаният филм и в България, съобщи БТА.
Грета Гъруиг е родена през 1983 г. в Сакраменто, Калифорния. Тийнейджърските ѝ години преминават в католическо училище за момичета, където Гъруиг се увлича по театъра. В университета тя записва английски и философия, въпреки че иска да учи драматургия. Но мечтите ѝ, свързани с изкуството, я намират отново и тя започва своята кариера в киното.
От „мъмбълкор“ кино до „Оскарите“
През 2006 г. Грета Гъруиг получава първата си филмова роля – в продукцията LOL на режисьора Джо Суонбърг, която е пример за нашумелия по това време жанр „мъмбълкор“ в независимото кино.
„Мъмбълкор“ филмите са нискобюджетни, с натуралистична актьорска игра и диалози, а сюжетът им се доближава до реалността. През следващите години Гъруиг продължава да участва в такива независими филми като актриса, режисьорка и сценаристка.
Кариерният ѝ път прави нов завой през 2009 г., когато Гъруиг играе във филма „Грийнбърг“ на режисьора Ноа Баумбах. Оттогава тя работи и в по-традиционни продукции – съавторка е на сценариите на „Франсис Ха“ и „Госпожица Америка“ съвместно с Баумбах, който по-късно става и неин партньор. Заедно с него Гъруиг работи и върху сценария на „Барби“.
През 2017 г. излиза дългоочакваният солов дебют на Грета Гъруиг – комедийната драма „Лейди Бърд“ със Сърша Ронан в главната роля. Филмът е номиниран за пет награди „Оскар“, сред които за режисура и оригинален сценарий. Гъруиг става едва петата жена в историята на наградите с номинация за режисура.
Две години по-късно, докато е бременна с първото си дете, Гъруиг режисира филмовата адаптация на романа „Малки жени“ на Луиза Мей Олкът. Продукцията получава шест номинации за наградите „Оскар“, включително за адаптирания сценарий на Гъруиг.
В интервю за вечерното шоу на Джими Фалън тя разказва как се е учила да пише и режисира на самата снимачна площадка на филмите, по които работи, тъй като няма образование в киното.
„Докато играех и пишех сценарии или продуцирах, разбирах как трябва да изведа една идея от страницата и да я превърна в завършен филм“, казва Гъруиг.
Барби е всичко
И „Лейди Бърд“, и „Малки жени“ имат силни феминистки послания и поставят въпроси за мястото на жените в света и за отношенията помежду им. Това продължава и в най-новата продукция на Гъруиг – „Барби“.
Идеята да се направи филм за емблематичната кукла на американската компания „Мател“ принадлежи на продуцентката Марго Роби, която влиза и в ролята на Барби. Роби предлага на Гъруиг да напише сценария на филма заедно с партньора си Ноа Баумбах, а след това Гъруиг се съгласява и да режисира лентата.
Пред „Гардиън“ режисьорката казва, че се е страхувала да приеме работата. „Усещаше се като адаптация, но това, което адаптирахме, беше кукла – икона на XX век“, споделя Гъруиг. „Не е като някой супергерой, който вече си има история. Задачата по-скоро е да създадеш история там, където не я е имало досега.“
Гъруиг прави това с голямо внимание към детайла и създава една „постфеминистка утопия“ (както я определя „Ню Йоркър“) за сблъсъка на Барби с реалността.
„Има хора, които обожават Барби, и има такива, които мразят Барби. Но важното е, че всеки познава Барби“, казва Гъруиг в интервюто си за „Ню Йоркър“. „Тя винаги е била сложна, винаги е имала две страни.“
„Това е Барби – една неодушевена пластмасова кукла“, добавя Гъруиг пред „Гардиън“. „Но в крайна сметка филмът е за това да бъдеш човек.“