Раджнат Сингх би трябвало да е един от най-заетите съвременни министри на отбраната. През последните години той ръководи една от най-големите експанзии във военното дело в съвременната политическа история. А именно – това на Индия.
Към 2021 г. страната е вече трета в света по разходи за отбрана и очакван износ от над 15 млрд. долара до 2026 г. За последните пет години скокът в износа е 334% и Ню Делхи вече изпраща оръжие и други продукти в над 75 държави.
Към октомври 2022 г. са издадени нови 595 лицензии на над 360 компании, които работят в този сектор. Първият произведен в страната самолетоносач е вече факт, както и множество ракетни системи.
Развитието на Индия във военния сектор обаче не се ограничава само с инвестиции в местното производство. В последните години страната разраства и сътрудничеството си със Запада. А причината за това е не само заплашителната експанзия на Китай, но и амбицията вътре в Индия за една реформирана и по-динамична икономика.
Учения, оръжие, изтребители от Запада
За 2023-2024 г. бюджетът предвижда почти 75% от инвестициите да бъдат насочени към местни контрагенти. Успоредно със скокообразното развитие на местната военна индустрия Индия стартира и все повече съвместни производствени проекти с Япония, Израел и САЩ.
Например, сътрудничеството с Токио вече отива отвъд общите учения и съвместни посещения и включва разработки в областта на дроновете, роботиката и системите за разузнаване.
Най-важната тенденция е драстичното свиване на руския дял в сектора на военния внос
Еволюцията на сътрудничество с Израел е подобна, от продажба на оръжие към съвместни проучвания и вече общи производства на военна техника. Диверсификацията е все по-осезаема и в сектора на военния внос. Най-важната тенденция тук е драстичното свиване на руския дял, от 65% през 2017 г. до едва 45% към 2022 г.
Франция е по петите на руснаците с дял от 30% след последната голяма покупка на изтребители Rafale. САЩ са на трета позиция и след последното посещение на индийския премиер Нарендра Моди във Вашингтон, техният дял ще нараства. Погледната през тази призма, Индия все по-малко прилича на необвързаната държава от последните няколко десетилетия.
Преход от необвързаност към многообвързаност
Всъщност, концептуалната промяна в стратегическото мислене на Ню Делхи може да бъда накратко описана като преход от необвързаност (non-alignment) към многообвързаност (multi-alignment). Поне това е настояването на основни анализатори и политици в самата Индия и множество инициативи и действия го потвърждават.
Например, индийският премиер Моди се опитва да „укрепи идентичността“ на BRICS (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) чрез няколко нови инициативи, включително в областта на взаимната свързаност, и присъединяване на нови членове.
Моди е активен и в рамките на Шанхайската организация за сътрудничество, а страната му в момента председателства структурата, която се опитва да заеме по-голямо място в незападното пространство на световната дипломация. Той е принуден да балансира Китай в нея, което пък води до допълнителен ангажимент и активност.
Индия в момента е начело и на Г-20 и е сред най-амбициозните ръководители през последните години. В края на миналата година пък, Ню Делхи инициира и сключи стратегическо партньорство с държавите от ASEAN (Асоциацията на югоизточните азиатски нации) като израз на амбициите си за по-сериозно присъствие в Югоизточна Азия.
Буквално преди седмици Моди направи обиколка и на островните държави в Тихоокеанския регион след дълго дипломатическо отсъствие на страната и стартира амбициозна програма за подкрепа на някои от тях. Много са активностите и в западна посока, а техният брой непрекъснато се увеличава и създава усещане за симетрия с останалите външнополитически усилия.
Ню Делхи осезаемо и дългосрочно се обръща към Запада
Внимателният поглед обаче ясно показва, че тяхната дълбочина, интензивност и рамка не ги поставя на равна отстояние от останалите инициативи. Всъщност, Ню Делхи осезаемо и дългосрочно се обръща към Запада.
Индийският завой на запад
Обхватът и интензитета на отношенията със Запада отиват отвъд тези с останалия свят. Отношенията със САЩ са вече от друг порядък след като на практика Нарендра Моди отвори вратите за американския бизнес и си постави за цел да използва неговите инвестиции, за да превърна страната в новата производствена база на посткитайската епоха.
Ню Делхи иска страната да бъде база за много от новите производства на чипове
По време на неговото последно посещение бяха обсъдени нови проекти с компании като Apple, Google, Microsoft, AMD, Reliance Industries и други. Ню Делхи иска страната да бъде база за много от новите производства на чипове и вече договори инвестиции от страна на Micron Technology и Applied Materials.
Факт е и партньорството в областта на критичните материали. Моди не просто увеличава покупките на американско оръжие, но и се насочва към съвместни производства на индийска земя (General Electric, Boeing, General Atomics и Larsen & Toubro).
Отделно стартираха преговори за военно снабдяване в преференциален режим и по време на нарушение на различни производствени вериги. Рестартирани са и отношенията с Европейския съюз. След деветгодишна пауза бяха подновени преговорите за споразумение за свободна търговия, а наскоро стартира и общ съвет по търговски и технологични въпроси. Двете страни са на път да постигнат съгласие относно спорове, които имат в Световната търговска организация.
Основни европейски държави като Великобритания, Германия и Франция също рестартират отношенията със страната след дълъг период на колебание и отлагане. Тайван и Япония разширяват проектите си за инвестиции в страната, особено в областта на микропроцесорите. На политическо ниво, ‘четворният формат’ (QUAD) заедно със САЩ, Япония и Австралия постепенно разширява обхвата и амбициите си.
Ролята на Китай
Промяната в поведението на Ню Делхи има няколко причини. Разбира се, най-очевидната е свързана с експанзиращ Китай и необходимостта от неговото неутрализиране в най-различни географски посоки и функционални области.
Битката за Азия е със сигурност отново отворена след настъпващата китайска имплозия
Битката за Азия е със сигурност отново отворена след настъпващата китайска имплозия и последния сблъсък между двете страни в Хималаите преди няколко години.
Амбициозното укрепване на Пекин в Пакистан пък създава допълнителни стратегически аргументи. На следващо място, загубата на позиции в традиционния хинтерленд на Индия в Южна Азия и на места като Шри Ланка и Малдивите бе приета особено болезнено сред индийските елити.
Общият преход от стабилния западно центриран свят към далеч по-динамичната нарастваща полицентричност трансформира и проблематизира стария подход на необвързаност. Равната дистанция изглежда прекалено защитна и не осигурява адекватен инструментариум за новата геополитическа среда.
Индия има остра необходимост от динамизиране на своята икономика, продължаваща либерализация, мащабни инвестиции и нови реформи. Тези нужди са належащи дори страната да нямаше амбиции да се конкурира с Китай на стопанско и инвестиционно поле.
Сега обаче Ню Делхи има възможност да опита да трансформира своята икономика и да превърне 21-и век в индийски. Външнополитическият завой е отражение на тази амбиция. Политическото бъдеще на Нарендра Моди също е обвързано с динамизиране на икономиката и превръщането на страната в много по-силен и амбициозен геополитически играч. Неговата по-националистическа идеология пасва добре на целия този дневен ред.
Амбиции за производствена и дигитална супер сила
Но причините за обръщането към Запада са още по-дълбоки и не могат да бъдат уловени от прегледа и анализа на разширяващата се карта на външнополитическата активност на страната.
Ню Делхи търси в задълбочаващото се партньорство със западния свят инструменти и гаранции за своята собствена трансформация, просперитет и бъдеще
Най-общо, Ню Делхи търси в задълбочаващото се партньорство със западния свят инструменти и гаранции за своята собствена трансформация, просперитет и бъдеще. Многодесетилетната концепция за Индия, която разчита на себе си, Atmanirbhar Bharat, отдавна удари своя таван. Самият Моди в началото на своето премиерство пробва вариант на тази политика – Make In India, и се убеди в нейните ограничения.
За индийските елити е вече ясно, че страната не може да се превърне в производствена и дигитална супер сила с развит пазар, добра инфраструктура и инвестиционна дълбочина без ново ниво на сътрудничество и интеграция със САЩ, Европа, Япония, Южна Корея, Тайван и Австралия. Подобно многопластово развитие просто няма как да се случи в друга рамка на отношения и очевидно изисква постепенно отделяне от традициите на необвързаността.
Индия върви към постепенна стопанска либерализация, макар тя вероятно да остане под желаните нива от повечето западни страни
Нещо повече, страната върви към постепенна стопанска либерализация, макар тя вероятно да остане под желаните нива от повечето западни страни. Зад този подход има и ясен анализ за алтернативните възможности за развитие. Китай е геополитически и геоикономически конкурент, Русия е все повече ресурсен придатък с намаляващо стопанско значение, докато останалите по-големи играчи извън западния свят са предимно потребители, а не генератори на развитие и инвестиции.
Осъществяваната преориентация има обаче своите ограничения. Индия няма да се превърне в договорен съюзник на САЩ, нито ще сключи споразумения за взаимна защита. Тя ще продължи да настоява на своята традиция на геополитическа самостоятелност и отвореност към множество региони и партньори.
„Меката сила“ на страната понася някои удари и поради автократичните тенденции на Моди, проблеми с малцинствата, ограничения пред медиите и гражданското общество. Много хора в нейните елити носят и чувство на цивилизационно превъзходство, смесено с продължаващо постколониално негодувание.
Но външнополитическото обръщане не е ситуативно, ще се задълбочава и ще променя все повече реалностите в Азия и отвъд нея. Пактът на автокрациите предизвиква още един важен политически играч да преосмисли стратегията си и да промени поведението си. Западът е на път да се сближи с ключов партньор в задълбочаващата се битка за глобално влияние.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
